Сценарият изглежда познат: израелски танкове и самолети нахлуват в палестинска територия. Арабски говорители заклеймяват с хиперболи "престъпленията срещу човечеството". Лидери на ООН и западни държави отправят вяло призиви за сдържаност. Последната операция на Израел в Ивицата Газа обаче доста се различава от последната голяма военна офанзива срещу палестинците отпреди 4 г.

Тогава, докато войниците водеха битки от врата на врата в бежанските лагери в Дженин, а авиацията бомбардираше полицейски и правителствени сгради на палестинската власт, Израел сложи началото на политика на унилатеризъм чрез отстъпване на територии, построяването на граничната стена и де факто отказ от преговори с палестинските лидери.

Настоящето нападение в Газа, с внимателните опити за разграничаване измежду палестинските мишени и откритите покани за дипломатическо посредничество, бележи краят на тази политика. Израел може да не е в състояние да се върне на масата за преговори с палестинците в скоро време. И докато го стори, едва ли ще е възможно да приключи с мащабно оттегляне от палестински земи или възстановяване на относителната сигурност, на която се радваше през последните 18 месеца.

Не очаквайте премиерът Ехуд Олмерт да признае скоро тази нова ситуация: той бе избран през март с платформата за едностранно изтегляне и разселване на израелските заселници и войници от голяма част от Западния бряг. До миналата седмица той продължаваше да твърди пред израелски журналисти, че възнамерява да проведе тази операция.

Целта на Олмерт е да завърши онова, което предшественикът му Ариел Шарон започна през април 2002 г., като изпрати израелски танкове на Западния бряг. Дотогава Израел се опитваше да преговаря за мир - или поне да сложи край на насилието, с палестинската власт по силата на споразуменията от Осло от 1993 г. Целта на Шарон бе да взриви този обречен на провал проект - да обезсили Осло, да унищожи палестинската власт и нейните сили за сигурност и да наложи израелско решение.

Стратегията достигна връхната си точка миналия август, когато Шарон успешно изтегли израелската армия и заселниците от Ивицата Газа с подкрепата на САЩ, но без елементарна координация с онова, което бе останало от палестинското правителство. Шарон подготвяше изтеглянето от Западния бряг през януари, когато го покоси инсултът. Теорията му, споделяна от Олмерт, бе, че щом Израел се оттегли отвъд линията за сигурност и повечето израелци се отделят от палестинците с укрепена граница, едно



относително мирно статукво



ще може да се поддържа за неопределено време.

Тази политика започна да бележи провали, още преди палестинците да атакуват преди дни израелския военен пост, при който загинаха двама войници, а друг бе отвлечен и прехвърлен в Газа през тунел. През последните месеци повече от 600 самоделни ракети бяха изстреляни срещу Израел от палестинска територия и израелският отговор не успя да ги спре. Вследствие на това подкрепата за изтегляне на Израел от Западния бряг рязко спадна, а мнозинството се обявява против плана на Олмерт в социологическите проучвания.

Арабските съседи на Израел и администрацията на Буш също бяха изнервени от перспективата анархията, превзела Газа от август насам, да се разпростре и на Западния бряг. Израелски официални представители твърдят, че йорданският крал Абдула, който е приятелски настроен съсед, е категорично против евентуално израелско изтегляне, което ще остави управлението в ръцете на "Хамас" или в ничии ръце. При неотдавнашните си визити във Вашингтон и Лондон Олмерт чу ясното послание, че трябва да намери начин да работи съвместно с палестинския президент Махмуд Абас за евентуално изтегляне и евакуация на цивилното население.



Тихото отстъпление на Израел



от унилатеризма започна преди събитията от миналата седмица. Знак за това бе не само неотдавнашната среща и прегръдката на Олмерт с Абас, но и желанието на правителството да приеме европейските усилия да подпомогнат финансирането на палестинския сектор на услугите след прекратяване на финансирането за правителство, контролирано от "Хамас". Израелската политика е насочена не към унищожаване на палестинската власт, а към укрепване на светския и умерен Абас за сметка на "Хамас".

Тази политика получи сериозен удар, когато Абас се оказа неспособен да уреди освобождаването на пленения от "Хамас" войник и на Израел не му остана нищо друго, освен да предприеме военна операция. Но забележете: този път Израел не напада палестинските сили, лоялни на Абас. Израелската армия стои настрана от бежанските лагери и вместо да убива, арестува лидери на "Хамас". Олмерт и генералите му са наясно, че с новото навлизане в Газа, Израел вероятно няма да е в състояние да си тръгне отново, без да сключи някаква сделка с Абас и дори с "Хамас". Както става ясно, за да се сложи край на една война, са нужни двама.