От няколко месеца експертите от министерството на културата работят по изготвянето на Закон за културното наследство. Той трябва да замени променяния десетки пъти Закон за паметниците на културата и музеите от 1969 г. Но новият документ няма скоро да види бял свят. Най-оптимистичните прогнози са до края на годината той да мине поне на първо четене в парламента.

Законът, на който се възлагат надежди да "пребори" иманярската мафия, за момента е на ниво проект и върви мъчно. Споровете започнаха още при определянето на авторския колектив. Въпреки впечатляващите имена в него текстът често предизвиква коментари като "Няма такъв закон".

Засега експертите, на които бе представен, макар и твърде рано, си



остават единодушни само в унищожителните критики



Проектът е съставен от 2 работни групи - за движимите и за недвижимите паметници на културата. От ведомството на Стефан Данаилов дори признаха, че не е имало обща среща между групите, за да се обсъди общата структура на текста.

Техническите проблеми на този "проект на проекта" (както го нарекоха от министерството на културата) обаче не са съществени. По-важното е, че в голямата говорилня така и не се избистри единен отговор на поредица от основни въпроси.

Няма общо виждане дори по философията на закона. "Не може да е силно рестриктивен, при положение че ще дадем свобода на търговията с културни ценности,



нито пък силно либерален като в Холандия,



защото сме в средиземноморската част на Европа, където културните наслоявания са от векове", казва директорът на Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства Румян Ганчев.

Културните паметници според действащия закон са собственост на държавата, но се стопанисват от общините. В проекта това положение е запазено, за да се произнесат специалистите по вещно право. Но се смята, че няма правен парадокс общински музеи да стопанисват държавна собственост. Парадокс според Ганчев например има във Велико Търново, където искат 400 000 лв. от държавата за охрана на обрания музей.

"Общината печели около 1 млн. лв. годишно от наследството, реставрирано с държавни пари. Не считам за реалистично искането за толкова много пари и още 64 щатни бройки. Още повече че по закон кметът носи отговорност за опазването на музея", коментира той.

Общините обаче настояват за повече права. Те възразяват срещу предвидения ред за управление на дейността им чрез правилници и наредби, издадени от министъра на културата. Според кметовете не е логично използването и управлението на един вид собственост да се определя от друг външен орган. "Уж все се говори за общинско самоуправление, а проектът на практика им отнема правомощията да се разпореждат със земята и ценностите си", казва и Валентина Григорова-Генчева, експерт в отдел "Злато и нумизматика" в Първа Инвестиционна банка.

От общините са категорично против и собствениците на недвижими паметници на културата да бъдат освобождавани от данък сгради. Според тях те печелят достатъчно от входни билети. "Странна позиция, и в европейските държави не се плащат такива данъци", обяснява Румян Ганчев. Изчистването на различията ще е трудно, при положение че от сдружението на общините заявиха, че ще търсят компенсации за ощетяването на общинските бюджети.

Най-щекотливата тема в бъдещия проект е съдбата на частните колекции. Засега няма решение на основния въпрос - как и от кого ще се доказва произходът на находките. В момента това е главна пречка частните колекционери да узаконят сбирките си. Една част от специалистите, като археолога Георги Китов, настояват частните колекции да получат пълна амнистия, друга част - директно да се национализират. Не само гилдията е разединена, политиците също нямат общо виждане. Затова от ведомството на Стефан Данаилов за момента изчакват. Официалният отговор е, че ще вземат под внимание и двете позиции.

Новото предложение в проекта е



колекционерите да декларират с подписа си,



че предметите, които регистрират в съответния музей, не са откраднати, не са от незаконни разкопки или незаконен внос. А в наказателно-административните наредби юристите да посочат каква наказателна отговорност носи този, който е излъгал.

И това обаче няма да реши проблема. Произходът на голяма част от археологическите паметници не може да се докаже, защото е пределно ясен - от незаконни разкопки. А в проекта не са предвидени гаранции за колекционерите, които декларират точно такива културни ценности. "Това е техен проблем, не наш, все пак това е въпрос и на морал", коментира Румян Ганчев. Така обаче голяма част от частните сбирки пак няма да излязат на светло, каквато е целта на новия закон. Всъщност експертите и политиците не са единни дори по въпроса дали обявяването и регистрирането на частните колекции ще означава, че те се признават за законни и колекционерите им се амнистират.

"Движимите паметници на културата са горещ кестен, изваден от огъня, който никой не иска да държи дълго в ръцете си. А не бъде ли разнищен чрез прозрачност и ясни правила, след 5 години просто няма да има какво да защитаваме, дори да приемем най-съвършения закон в света", коментира Валентина Григорова-Генчева.

Според специалистката не е ясно кой ще регистрира хилядите ни паметници на културата, включително частните сбирки, както предвижда законът. "Трябва по-ясно да се укаже как става регистрацията, защото пак рискуваме да чакаме години да се пишат наредби и законът да не бъде разпоредителен, а пожелателен", казва тя. Министерството обаче твърди, че подготовката на наредбите върви паралелно с изработването на закона. До октомври например



трябва да е готова наредбата за фондовете



Разнобой предизвиква и даването на разрешителни за разкопки. Сега то се дава от Археологическия институт с музей към БАН, но се съгласува задължително с Министерството на културата. Според новия закон това вече ще прави междуведомствен съвет, председателстван от ръководството на института. Редица експерти обаче - предимно археолози и директори на други музеи, смятат, че решението трябва да е на културното ведомство.

Бели петна има в търговията с културни ценности, твърдят критиците на проекта. "Не е описано дали ще се търгува само с регистрирани у нас предмети или и с такива, които са от външни аукционни къщи, но имат изрядни документи. Не е ясно и кой ще ги контролира, ще има ли например изрично изискване да присъства наблюдател от държавата", казва Генчева.

Търговията ще се извършва в



антикварни магазини, които ще се лицензират от МК,



предвижда законопроектът. Занимаващите се с подобна дейност трябва да имат определен образователен ценз и да са регистрирани като търговци на културни ценности. Те ще водят и специални дневници, в които да записват произхода на предметите и да уведомяват МК за всяка сделка.

Културни ценности ще се предлагат и на аукциони. Още обаче няма решение държавни или частни (както в повечето страни) да са те. Засега надделява мнението да са държавни. "Идеята е да има по-голяма гаранция за честност и да се знае, че ще се търгува само с културни ценности с деклариран произход, а не като това, което сега става в Пловдив, София и Велико Търново", казва Румян Ганчев.

След като в оборот влязат само декларираните културни паметници, всяко нещо, което се внесе допълнително и не е регистрирано, ще се конфискува. "При положение че се затегне и контролът по границите,



иманярите ще загубят ищах да копаят,



защото няма да има къде да пласират продукцията си", твърди Ганчев.

Проектът на закона за културното наследство е изпратен до регионалните музеи в страната. Засега предложения са дали само пет от тях - тъжна липса на инициатива от най-заинтересованата страна.



АБСУРДИ

Експертите, подготвящи закона, ще трябва да оправят и други неточности - като например да предложат дефиниция на понятията "културна ценност", "иманяр", "копие", "фалшификат". "Никъде няма закон, който да се позовава на конституцията или пък на традициите, както е записано в проекта", казва Валентина Григорова-Генчева, експерт в отдел "Злато и нумизматика" в Първа Инвестиционна банка.