За първи път от няколко изборни цикъла гражданите на Македония имат причина да бъдат доволни. Те получиха възможност да дадат своя глас в мирна атмосфера, без да се страхуват, че тяхната бюлетина ще попадне в счупена урна или непознато лице в избирателната секция ще узурпира тяхното право на глас. Гражданите видяха, че избори може да се правят и по друг начин - че може да се гласува без страх от заблудени куршуми и от заплахи с "Калашников". Получиха шанс да си припомнят два честни изборни цикъла - тези през 1998 г. и 2002 г., след които започна лоша изборна серия.

На тези избори Македония се върна на позициите, които достигна, но след това изгуби - заради апетитите на партиите и тяхното различно



тълкуване на понятието "честни избори"



Все пак зад задоволството от този изборен резултат, във въздуха остава чувството, че на тези избори едва е избегнато компрометирането на демократичния капацитет на държавата, на нейните институции и на участниците в изборния процес.

Само преди 10 дни кампанията тръгна в лоша посока, която не вещаеше да се случи нищо добро на 5 юли. За избирателите не бяха никаква утеха приказките, че слънцето ще изгрее и на 6 юли, дори и ако всички се срамуват от начина, по който се провежда вотът в страна, която иска да се интегрира в Европейския съюз.

Удовлетворението от вота щеше да бъде още по-силно, ако имахме навременно и автентично желание да пресечем инцидентите по време на кампанията. Но, за да бъдем искрени, тази битка не беше само наша, "домашна". Или поне не изцяло.

Ако искрено погледнем в огледалото, там ще видим няколко



представители на международната общност,



които заложиха целия си авторитет и много енергия, за да върнат кампанията в нормални коловози, да разбудят съответните институции и да ги насърчат да действат съгласно закона, а не според партийните поръки и интереси.

Посланиците на САЩ, ЕС, Великобритания и ОССЕ - Джилиан Милованович, Ерван Фуере, Робърт Четертън Диксън и Карлос Паиш с много внимание, дипломатически такт и търпение упорито разясняваха значимостта на тези избори, особено в критичните региони.

Голямата им заслуга бе, че след цяла серия посланическо-партийни разговори някои лидери най-накрая схванаха, че дори и да изгрее слънцето на 6 юли, това няма автоматично да означава, че Македония ще избяга от мрака, в който думата имат оръжието и тънките сметчици. Фактът, че представителите на международната общност дадоха значителен принос в един изключително критичен момент, говори добре за тях, но не и за нашето задължение



сами да спечелим тази битка



Не желаем успех, който е изграден върху тезата, "когато се налага, всичко е лесно". Искаме успех, който се основава на пълната ни отдаденост на целите, към които се стремим.

Сега, когато изборите вече завършиха, остава процесът да бъде изведен докрай. Няма победени. Победители ще са и онези, които достойно ще признаят изборните резултати и ще честитят победата на коалицията, получила гласовете на мнозинството избиратели. С това доблестно ще потвърдят, че са против създаването на следизборни и каквито и да било кризи, че в техния дневен ред най-важно е бъдещето на Македония.

На 6 юли слънцето изгря в 5 часа и 4 минути. На пръв поглед всичко е постарому. Но всички заедно сме по-богати с един много ценен урок.