"Осем банки ще присъстват в България през 2010", заяви преди няколко дни в София г-н Жозе Филипе Торес от испанската "Блум Консултинг". Като почерпи мъдрост от едно изследване за банковия пазар на "Синовейт България", от групата на английската "Еджис", г-н Торес установи, че 33 банки са ни твърде много, възпя "марковото" банкиране, осъди на изчезване до 4 години 22 банки, но пък обеща спасение на онези, които овреме му платят да им прави "брандинг" (да им наложи марката на пазара). Раздути от мощния медиен усилвател, който озвучаваше авторекламната кампания на рекламистите, тези видимо



развлекателни пророчества



бяха приети за чиста монета от наивната българска публика, която още попива с благоговение всичко, изречено от "чуждестранен експерт". Че експертът в случая е вещ по маркетинга, но няма идея от финансите, за които говори, явно бе без значение за медиите, още по-малко пък за драгите им зрители, слушатели и читатели. За един ден 100 души ме питаха вярно ли е, че пак щели да фалират половината банки и кои десетина щели да оставят. Това не е първи път да се хвърлят фойерверки с апокалиптични видения за финансовото бъдеще на България. От тях познавачите се развеселяват, но наивно вярващото мнозинство притреперва за парите си. По-нервните хукват да ги теглят с идеята, че най-добре ще ги спастрят в имоти или в чужди банки, незастрашени от скорошно изчезване. А разумът сочи обратния извод: че



банките ще се размножават



в България. Вярно, банки ще се сливат. Предизвестено е сливането на трите български банки на Уникредит - Булбанк, "Биохим" и "Хеброс". Може още някоя банка да купи друга, но всеки, който прочете списъка на банките, сам ще разбере, че масови сливания у нас просто не може да има - представен е твърде разнороден кръг международни гиганти. За да се слеят български банки, трябва да са се обединили майките им в странство. А знак за това няма. Но пък е ясно, че ще срещаме Нова година като съюзени европейци. Тогава за банките от ЕС ще падне високият лицензионен праг за влизане в България и всеки с лиценз в Европа ще може само за месец време и почти без пари да отвори офиси и в България. Мисля, че следващата година



към десетина банки от ЕС



ще си пробват късмета в новопридобитите балкански земи на Европа. Дойчебанк вече обяви клона си в София. Още един банков гигант търси и не намира да купи готова банка, та сигурно ще влезе сам "на зелено". За големите испански банки бързо растящият бизнес между Балканския и Иберийския полуостров сигурно ще е интересен. Но от "европейския си паспорт" ще се възползва най-вече банковият дребосък на Европа. Дузина гръцки банкови джуджета гледат на север, поне няколко от тях ще се престрашат. И не забравяйте новите европейци от Полша, Унгария, Чехия, Румъния ...

Европейските банки едва ли ще променят картината на финансовия сектор. Той обаче не може да остане в сегашния, насилствено затворен вид. У нас е осезаема липсата от специализирани банкови услуги. Членството в ЕС за година-две ще либерализира лицензионния режим и



ще поникнат банкови бутици,



каквито у нас няма (т.е. има, но нямат банков лиценз). Тяхна специализация са частното банкиране и корпоративните финанси. Ще дойде време и на непознатото у нас "комунално банкиране" (т.е. малките домашни банки на дребния бизнес). Тенденциите през последните години сочат тъкмо това: ерата на масовите консолидации отшумява. Банковият сектор дисоцира (както всички отрасли в услугите). От една страна, доминират грамадни пласьори на средно- и нискокачествен, но "марков" и главно - евтин продукт. Конфекция. Конвейери. Те обаче разчистват ниши - малки, но високодоходни сегменти, достъпни само за високо специализирани финансови институции, които в този свят на евтиния и еднообразие предлагат истинско качество. Да, те са скъпи, в пъти по-скъпи от банките конвейер. Но си изкарват парите, защото не отхранват клиента като бройлер, а работят за него като с партньор, помагат му да печели далеч повече, отколкото позволява банковата конфекция. Но



да погледнем лидера



на днешния финансов свят, САЩ. На 298 млн. американци през 2004 г. се падат 7842 самостоятелни банки. Само 80 от тях имат активи над 10 млрд. долара. 47% имат под 100 млн. долара баланс, други 40% са с размерите на по-едра българска банка - 100 до 500 млн. долара. Ако имахме същата структура на финансовия сектор, в България трябваше да има не 33, а 194 банки. Ако следвахме швейцарския модел - двойно повече, а за да бъдем като австрийците, не ни достигат към 700-800 банки. Опашат блъф е, че банките в България са много. Лъже се обаче, който си въобразява, че може да държи пазара затворен и в бъдеще. С удоволствие бих се обзаложил с всеки пророк, че броят на банките у нас ще расте, макар и бавно, но в никакъв случай няма да намалява (както досега). След десет години банките ще са по-скоро 80, отколкото 8.