Едва ли има човек, на който вече да не му е направило впечатление все по-бързото наказателно производство и мълниеносното произнасяне на присъди през последните две-три седмици. Някак зад паравана остава факта, че в огромна част от тези случаи става дума за леки присъди за тежки престъпления, получени след споразумения на съответните престъпници със съответните прокурори, одобрени от съответните съдии. Ето - онзи ден заловеният със съмнителна сметка в Австрия бивш шеф на софийската "Топлофикация" Валентин Димитров веднага получи оферта от прокуратурата за сделка. За какво точно ще се споразумява прокуратурата с него? Според първоначалните изявления на прокуратурата всичко е ясно - пране на пари, сметка от 1,6 млн. евро, укриване на данъци. Човекът да върне всички пари, да си плати данъците и да си получи заслуженото. За какво да се договаря с обвинението?

При споразумението, по правило, съответният обвиняем трябва да достави нещо - информация, да свидетелства срещу някой друг или нещо подобно. Цялата работа е малко хипотетична, защото не я пише в Наказателно-процесуалния кодекс. Там всъщност нищо не пише по въпроса. Само е упоменато, че прокурорът може да сключи споразумение с обвиняемия, а след това то се одобрява от съда. Но защо, как, срещу какво - нито дума. Вярно, всички сме гледали американски филми, там тези работи стават, но в общи линии само срещу информация за нещо, до което полицията и прокуратурата не може да стигне по друг начин.



У нас споразумения се сключват за щяло и нещяло



Може ли някой да спомене ясни критерии? Едва ли.

Слава Богу, че НПК не предвиди споразумение и за умишлените убийства. Всъщност, тази възможност бе предвидена, но в последния момент депутатите се сетиха и я махнаха. Но пък остана друг абсурд - споразумение се сключва между прокурор и обвиняем - без каквото и да е участие на пострадалия. Нещо повече - последният не може и да го оспори дори.

Освен варианта със споразумението, новият НПК достави още две възможности за постигане на същия ефект. При едната престъпникът получава по-ниско наказание, ако си признае доброволно вината, а при втората - ако има чисто съдебно минало, той направо се разминава с наказанието и отнася само административна глоба. При това при доброволното признание съдът е длъжен да слезе под минимума, предвиден за съответното наказание. Без значение дали са налице "многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства". И някак естествено всички подсъдими масово започнаха да правят самопризнания след самопризнания, а съдилищата да постановяват от леки по-леки присъди.

Тази работа - с безразборното слизане



под минимума за съответното наказание



чрез законово позволени прокурорско-бандитски споразумения - не е на добре. Това вече е очевидно. Вместо тези случаи да бъдат изключения, те станаха практика.

Според отчета на Софийската районна прокуратура за второто тримесечие на т.г. тя е внесла в срок 1221 обвинителни акта, 124 предложения за споразумения и 930 -за освобождаване от наказателна отговорност. Сходно е положението в прокуратурите в цяла България. Масово се сключват споразумения, още по-масово се освобождава от наказателна отговорност и последната се заменя с административна глоба.

Но и това не е всичко.



Засили се и употребата на чл. 78 а от НК



С тази разпоредба стотици хора, извършили престъпления - включително и убийства по непредпазливост, отърваха не само затвора и останаха с чисти свидетелства за съдимост, но и се разминаха с по 1000 лв. глоба.

Заради всички тези странни разпоредби час по-скоро трябва да се наложи поне временен мораториум върху прокурорските предложения за споразумения и главният прокурор да направи бърза ревизия на сключените през последните няколко месеца. Очевидно е, че трябва да се дадат точни критерии кога може и кога не може да се сключват такива споразумения. Ревизия трябва да има и в съда, защото той одобрява тези сделки, слизанията под минимума и прилагането на чл. 78 а от НК. Най-добре е пленумът на ВКС или общото събрание на наказателните колегии на ВКС да се съберат и да уеднаквят съдебната практика.

Иначе правосъдието ни ще си остане съмнително.