Силвия Цанова е заместник изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане. Завършила е право в СУ, има специализации по правораздаване и международни отношения. Работи в агенцията от 2002 г.



- Г-це Цанова, от 1 юли тече 18-месечният срок, след който социално слабите в трудоспособна възраст няма да получават помощи в продължение на година. Със сигурност ще има недоволни от новата мярка, защото ще са принудени да търсят работа. Как се подготвя Агенцията за социално подпомагане за това?

- Важно е хората, които от дълги години са били на подпомагане, да се включат в пазара на труда. Те трябва да излязат от ситуацията, в която стоят и чакат от държавата. Социологическо проучване от април показва, че над 50% от българите искат държавата да не плаща на хората в трудоспособна възраст, ако те дълго са без работа, т.е. българинът не е съгласен неговите данъци да отиват за хора, които не искат да работят. Според 41% от анкетираните работа не успяват да си намерят мързеливите, а 27.2% смятат, че трудностите при намирането на работа са при най-възрастните.

- Много ли са хората, за които бедността е професия?

- През последните години драстично е намалял броят на хората, които получават помощи. През 2004 г. средномесечно те са били 220 000 души, а миналата година - 200 000. От началото на 2006 г. досега средномесечно подпомагането е обхванало 116 000 души. Около 70% от всички тези хора са в трудоспособна възраст и всъщност могат да работят.

- Т.е. голяма част от тези хора трябва да отпаднат от подпомагането. Колко ще спести държавата от новата мярка?

- През април т. г. месечни помощи са получили 106 856 души. За тях отиват 7 млн. лв. от държавата само за месец. Това означава, че с влизането в сила на тази мярка ще се освободи месечен ресурс от около 4-5 млн. лв. Тези пари може да се насочат основно към програмите за квалификация и за заетост. Въпреки че програмите бяха критикувани, защото за тях отиват държавни средства, те изиграха голяма роля за трудовите навици на хората. Това беше един трамплин за тях, за да се върнат на пазара на труда след дълги години на социално подпомагане, а бих казала - и на мързел.

- Има обаче хора, които отдавна са загубили трудови навици и още сега се оплакват, че никой не ги иска на работа. Как ще ги подготвите за излизане от социалното подпомагане?

- Част от подготовката вече е факт. Програмата "От социални помощи към заетост" действа от 3 г. За този период има повече от 50% намаление на месечно подпомаганите, което показва, че е помогнала. Насочването към други програми обаче трябва да продължи - особено за най-ниско квалифицираните.

- Къде имат шанс да се реализират хората, които от години живеят на помощи?

- Програмата показва, че те могат да се заемат предимно с нискоквалифицирана работа - като обслужващ персонал, благоустрояване, чистота и т.н. Но тук е ролята на увеличението на средствата и засилената работа на бюрата по труда за преквалификация и първоначална квалификация за тези хора. Всъщност важното е да се разбере, че намирането и задържането на работа е въпрос на усилие, а не на късмет.

- Парите за хората с увреждания непрекъснато се увеличават. Предстои ли затягане на режима?

- От края на юни има промени в правилника към Закона за хората с увреждания. Въведе се задължително участие на човека на заседанието, което изготвя неговата социална оценка. Това гарантира обективност и индивидуален подход. Така оценката ще е максимално обективна и добра за него - в смисъл за професионалната му интеграция и реализация. Това е пътят, към който ще се върви, като до известна степен това може да доведе и до затягане на режима. Облекчихме и хората при подаване на молбите за ползване на интеграционната добавка. Тя вече ще се подава един път на 5 години - колкото е срокът на социалната оценка. Освен това завишихме изискванията към работодателите при наемане на хората с увреждания - въвежда се по-строг контрол, ако те нарушават техните права.

- С увеличението на минималните пенсии от 1 юли много възрастни се притесняват, че ще загубят правото на енергийни помощи. Имат ли основания за тревога?

- Мога да кажа, че това няма да повлияе на помощите за твърдо гориво, а и да повлияе ще е в много по-малка степен. Реално сумите с увеличените пенсии ще се получат по-късно - през септември-октомври. Молбите за отоплителния сезон обаче се приемат до 31 август, а ние изискваме 6-месечния доход към момента на подаването им. Така че много малък процент от хората с увеличени пенсии реално ще отпаднат от енергийното подпомагане. Разбира се, когато има тежки случаи с много малко надвишаване на прага за достъп, ще се опитваме да компенсираме с друга подкрепа. Допуска се по преценка на социалния работник да се даде минимален размер на еднократна помощ или чрез подкрепа по програмите.

- Молбите за ток и парно обаче се подават от ноември. Тогава дори с 6 месеца назад в доходите вече ще влизат и увеличените пенсии. Ще има ли проблеми за тях?

- Това също няма да засегне много хора. По принцип ток и парно за отопление се ползва в по-големите градове, а там има доста по-малко потребители на енергийно подпомагане. Освен това възрастните в по-големите градове са с по-високи пенсии. Всъщност енергийното подпомагане е основно с въглища и дърва и се ползва предимно от хората в малките населени места.

- Предстои увеличение на тока и на парното. Социалното подпомагане ще отрази ли този скок с по-висок размер на помощта?

- По всяка вероятност ще има увеличение на помощта за ток и парно, която да компенсира ръста на цената. Но това ще стане в началото на отоплителния сезон. При всички случаи новият размер ще е съобразен със съответното покачване на цената.

- Какви са последните промени в социалното подпомагане?

- Една от важните промени в правилника към закона за социално подпомагане е, че се въведе нова категория лица, за които няма да изискваме 6-месечна непрекъсната регистрация в бюрата по труда. Става дума за хора, станали жертва на трафик. Те задължително ще трябва да се регистрират като безработни в 3-месечен срок, но след завръщането си в страната или съответно от напускането на кризисен център или приют за временно настаняване. Така тези хора, които са претърпели сериозни травми, ще получат подпомагане, консултации от психолози, педагози и настаняване. Има промяна и в отпускането на социалните помощи - при определяне на дохода за достъп вече няма да се считат стипендиите за учениците и еднократната помощ, която даваме за първия учебен ден.