„Да, господине, община Марица е. Добре, но едва ли ще можете да ни намерите, ние сме в едни бараки. Не, старата ни барака беше срутена, сега сме в друга. Къде сте вие? Чакайте ме там, ще дойда да ви взема. Добре, със синя вратовръзка сте, ще ви позная, до 10 минути съм при вас." Този разговор се води по телефона между служителката Ана Колева от отдел „Териториално и селищно устройство" на община Марица и кандидат-инвеститор.

Бараките на ул. „Средец" 8 изглеждат наистина апокалиптично. Нищо, че от тях се управлява общината, която успя да поведе в класацията по привлечени чужди инвестиции. За последните 10 години в нея са вложени 250 млн. евро.

Около 80% от парите са на чужди компании, които инвестират "на зелено" чрез регистрирани у нас дъщерни дружества. В новопостроените заводи работят над 4000 души. Най-големите инвеститори са „Либхер", „Шел газ", „Агри-България", „Сокотаб", „Мерцедес", „Хюндай", „Ситроен", „Булсафил"...

Покрайнините на Пловдив са предпочитани от немски и италиански фирми. Търсят се терени извън града, защото всичко им излиза по-евтино. Често, за да преустроят за нуждите си някой от неработещите ни заводи



трябва да го сринат до кота нула



А тук, на зелена поляна, правят точно това, от което имат нужда, и то модерно, със съвременни технологии и материали.

Какъв е пътят, който изминава един чужд инвеститор? Обикновено бизнесмените се свързват директно с кметовете, за да проучат свободните парцели. После подават молба за терена до т. нар. кметски съвети - формация от администратори и местни политически лидери. След това се открива процедура и общинският съвет обявява търг или конкурс за терена, вместо да се пристъпи към обичаните в други градове преговори с потенциален инвеститор, които често завършват в съда. Понякога теренът се печели не от този, който пръв е проявил интерес, а от предложилия по-висока цена. Като се избере купувач, се оформят строителните книжа, или както казват в общината -

идват при нас с един лист хартия, а си тръгват с огромна папка документи.

Никой в община Марица не се наема да разясни как се привличат толкова много инвестиции. Кметът Запрян Дачев казва, че обяснението е в бързото и акуратно обслужване на инвеститорските фирми. Дачев 9 г. е бил кмет на родното си село Трилистник, след създаването на община Марица става неин секретар, а в момента тече вторият му мандат като кмет. Повечето негови служители казват, че до голяма степен развитието на общината като индустриален парк се дължи на мениджърските му умения.

Съществено значение несъмнено имат стратегическото разположение на общината, близостта на автомагистрала "Тракия" и летище Пловдив, развитата железопътна инфраструктура, наличието на свободни терени и квалифицирана работна ръка от Пловдив.



Успехът обаче не е даденост



Заводът за хладилници "Либхер"отначало планирали за Ловеч, "Шел газ" е бил предвиден за стоманолеярния завод в Шишманци, а фирма "Агри България" - за Катуница, където най-напред е започнала дейността си в помещения под наем.

Всичко започва от бившия директор на "Териториално-селищно устройство", инвестициите и опазване на околната среда в общината Рангел Чеперигов, вече покойник. Колегите му като легенда разказват как случайно попаднал на един коктейл, където се запознал с представителите на „Агри-България" - дъщерна фирма на немска компания, която първа инвестира в завод за преработка на череши край с. Радиново. Бизнесмените имали предвид вече няколко терена, но Чеперигов успял да ги убеди да дойдат в община Марица. Беше контактен, достъпен човек, разказват за него колегите му. „Агри-България" повличат крак и след тях се построяват заводите на „Шел газ", „Либхер", „Сокотаб".

И това не е случайно, вярват общинските служители. Когато един чужденец вложи парите си тук, той споделя с други свои колеги, новината бързо се разпространява. Например собственикът на предачната фабрика „Булсафил" край с. Скутаре Чезаре Савио попада в България, след като негов приятел италианец, който често идвал у нас по работа, го посъветвал да дойде и сам да реши дали да инвестира. Това се оказва първата инвестиция на тяхното дружество извън Италия.

И Савио е доволен: „Първата копка направихме през юли 1999 г. През март 2001 г. вече изнесохме първата готова продукция. Избрах зоната на Пловдив, защото не исках да бъда много близо до София, където цените са по-високи. Но не исках фабриката да бъде и на някакво завряно място.



Вече препоръчах България



и успях да докарам трима големи инвеститори", казва Савио. Един от тях е италианецът Гиа Пиетро Луиджи, чиято фирма „Футура" е купила 100 дка в съседство с фабриката на Савио, за да строи завод за текстил.

Въпреки че един от мотивите на инвеститорите да вложат парите си тъкмо тук са евтините парцели, заради големия инвеститорски интерес цените на терените са се вдигнали няколко пъти през последните години. Преди да започне застрояването на Карловско шосе, собствениците на земеделска земя тук я продавали по 4-5 долара на квадрат. Офертите вече са за 15-20 евро. След като от "Футура" купили 100-те декара за своя завод, цената на земеделската земя край с. Скутаре се вдигнала на 4-5 евро/кв. м.

Общинските парцели в регулация в с. Труд в момента се продават за 20 лв./кв.м, а в Царацово достигат 30 лв. на квадрат. Земеделската земя се предлага за 15 лв./кв.м. "Опитваме се да пренасочим интереса на инвеститорите към източния край на общината - край селата Маноле и Ясно поле, защото тук зоната вече се пренасити", обясняват от администрацията.

Кметът Запрян Дачев се гневи, когато стане дума за идеята община Марица да се присъедини към Пловдив. „Вече втори мандат слушам за това. Цялата работа е в това, че имаме висок обем на инвестициите. До 1987 г. бяхме към община Пловдив. Имаме горчив опит, защото



всички пари отиваха в града,



а за селата никой не го беше грижа. Освен това има ли техническа възможност д-р Иван Чомаков да приема хората всяка сутрин?! Може ли той да оправи всички улици по селата, може ли да направи във всяко село канализация, в момента имаме над 10 проекта за канализации по селата в общината?!", казва кметът.

Дачев е радетел за разширяване на местното самоуправление и съответно да остават данъците на големите инвеститори в община Марица. „От нас изискват да се грижим за предприятията, за инфраструктурата, затова е редно поне част от тези пари да остават в местния бюджет", смята той.



ИНВЕСТИЦИИТЕ

Най-голямото вложение от около 30 млн. лв. в общината е на българо-американската фирма „Сокотаб" за преработка на тютюн. Заводът е разположен върху 130 дка и осигурява постоянна работа за 170 души. В натоварения сезон тук са заети около 2000 работници. Компанията ще строи нови халета. От другата страна на магистралата е пълначната за пропан-бутан на бутилки за бита на "Шел газ". Другата голяма инвестиция е заводът за производство на бяла техника „Либхер хаусгерете Марица" в с. Радиново с капацитет 120-140 хил. хладилника и фризера годишно.

Община Марица ще даде и нови 28 дка на "Агри България" за разширяване на производството. До Радиново консервно предприятие изгражда "Фисикон". Пак там вносителят на "Мерцедес" и "Мицубиши" "Балкан Стар" прави автокомплекс.

Няколко фирми от хранително-вкусовата промишленост са вложили капитали край с. Бенковски. Тук е едно от най-големите български вложения. Никола Кочовски, който получи приз за най-предприемчив българин за 2004 г., е инвестирал над 2 млн. лв. в завода си за производство на неръждаеми стоманени тръби.

На територията на общината ще се изгради най-модерното в Югоизточна Европа предприятие за електроматериали. Започва строежът на завод за компактдискове на бившия кмет на Неделино Стоян Беширов. В с. Войводиново пък ще се строи предприятие за преработка на месо и колбаси. Мултинационалната компания "Шнайдер" ще прави нов завод за електросъоръжения. Италианци изграждат завод за хранителни добавки. С 2 млн. евро сега там се строи транжорна на "Унитемп". Белгийската фирма "С-троникс" е купила 4 дка нива за цех за автоелектроника.

В с. Царацово се строи завод за производство на велосипеди и детски колички на „Макском". Израелска фирма е купила 300 дка до Радиново и Бенковски за развлекателен комплекс с магазини и кина. Тук са и „Тракия Уотър" - за минерална вода, „Виена реал естейт" - за търговска и сервизна дейност, „Рефан" - за парфюмерия и козметика, „Папирснаб" - за хартия, „Димекс" - за производство и ремонт на кари, „Финтекс", „Нордикс", „Младпласт" и още десетки фирми са избрали да станат част от индустриалния парк, наречен община Марица.