Едни хора смятат, че преобладаващата част от людете покрай тях са честни и почтени, а мошениците са малцинство. Други са убедени, че мошениците са много повече от останалите.
Тоест, има два типа мислене, речено грубо. И прието както с моите почитания, така и с реверанс към цялата условност на повечето деления, вкл. това.
Преди ден приключи световното по футбол. Бъбрех за него с кого ли не. Повечето дискутанти ме поразиха за кой ли път с вярата си в задкулисната режисура на резултатите.
Мнозина първоначално бяха твърдо убедени, че на финала ще играят Бразилия и Германия. И Германия ще победи - несправедливо, заради домакинството.
Когато резултатите опровергаха схемите им, да не мислите, че се разколебаха? Ни най-малко. Измислиха други схеми. Например, че бразилците са "продали мача" си на французите за много пари. А немците не са го продали за пари, но за да стане Бекенбауер президент на УЕФА (или ФИФА, за тях все тая). Условието било такова - Германия да вземе трето, а не първо място... Същите тези хора и досега вярват, че "Господ е българин, но съдията беше французин" по повод световното в САЩ преди 12 г. Тогава на полуфинал Италия ни победи с 2:1, а съдията "не забеляза" при този резултат игра с ръка на италианец в наказателното поле. Което си беше вярно, но факта, че във въпросния мач вече имаше една реализирана дузпа в наша полза, както и факта, че в същия мач българите играха много по-слабо от съперника си, те предпочитат да игнорират. Мача на България срещу Швеция тези хора също патриотично изтласкват от съзнанието си.
Както и да е. Защо припомням това? За да характеризирам един изключително устойчив морален и мисловен стереотип. В него онези горе; онези, които дърпат конците, шалтера, лоста,
са мошеници - до един
И ни крадат, а ние мигаме. Колко пъти на страниците на любимия ви вестник например Калин Донков е писал срещу обирджийските сметки на "Топлофикация" и другите фирми? Много пъти. Това са и най-разпространените разговори между съседи, в трамвая, пред бакалията, на улицата... Постоянната тема да почешеш език, да се възмутиш, да бръкнеш в често разбърниквания резервоар с вайканици, псувни, клетви и закани... Тема, която от чиста хигиена на общуването по-интелигентните хора дори взеха да избягват - прекалено банално и монотонно, омръзна вече, айде стига. Демек богатият - богат, битият - бит, и т.н...
Но тук идва интересното. Нашата на пръв поглед упорита по магарешки убеденост, че горе са маскари, които ни крадат, не е само досадна мантра на социални аутсайдери. А е чистата истина. Случаи като този с бившия шеф на "Топлофикация" Валентин Димитров само укрепват убеждението ни в това. Фактът, че е разкрит и арестуван, не работи за нашата вяра във възможната справедливост, а бетонира представата ни, че е ловнат случайно, пък всичко си остава същото. Или дори, че го окаушват, защото не е бутнал достатъчно.
Няма как да е другояче, особено като си спомним, че преди последната ревизия имаше друга, която не установи нарушения. А преди нея друга, която също нищо не откри.
Перлената вана, масажният стол и солариумът на Димитров, купени с пари на изтормозени от финансовото усилие да се отопляват софиянци, се оказа върхът на айсберга. Айсбергът в главите стои - той е винаги по-голям от онова, което изплува на медийния хоризонт. 82-годишната майка на ексдиректора Димитров, баба Цеца, която се оказа с 1.5 милиона евро сметка в Австрия, също не убеждава в действителните параметри на айсберга. Заможната старица, вероятно натрупала парите от пенсия и спестявания поради изключени радиатори, едва ли ще ни вдъхне
вяра в изначалното благородство на човешкия род
Спомням си, че преди доста години се готвех за кандидатстудентски изпити, докато отслужвах редовна военна служба. Нощем ставах, щото денем кога, и четях по 2 часа. Самите книжки и лекции криех в кабинета на офицер, чиято канцелария трябваше да чистя покрай другите тегоби. Това не остана тайна за моите събратя по кепе и съдба, младежи главно от Перник и Пиринско, които искрено ме разубеждаваха да се откажа и да не се лишавам от сън. И не защото е лошо да си студент (ох на бачо СТУДЕНКИТЕ!), а защото в университета нещата стават само с връзки или пари. Бутнеш и влизаш висше. Не бутнеш - няма. Бяха добри, но не особено образовани, повечето от акраните ми. Сетне някой ме разобличи, че май съм "връзкар", и те казаха - ааа, ясно. Когато влязох, хем срам ме е малко, пръв в списъка, не се учудиха. Отказах се да им прокарвам своята философия, че повечето неща са плод на труд и амбиция. Нямаше да повярват, никога.
Та истина е, че се краде навсякъде. Спомняте ли си рухването на американския енергиен гигант "Енрон" преди години? (Сигурно Димитров се е подсмихвал тогава, докато ни е убеждавал колко сложна е таблицата, по която се изчисляват употребените от нас гигакалории). Мошениците от "Енрон" обаче ги туриха зад решетките и животът продължава.
Тоест, краде се навсякъде,
но по едни места вярват, че то е норма.
А по други, че е срамно изключение. По едни места вярват, че така правят всички, освен глупаците, а по други упорито смятат мошениците за рядкост.
За това ми е думата. Не може винаги всички отгоре да се сговарят да те крадат, да те мамят, да продават мачове, а ти да си кристал. Ако е така, значи си много, ама много овча душа, и следва да блееш, а не да дуднеш по кръчмите.
А ако не, значи и ти си един В. Димитров, само че без солариум и сметки в Австрия. Помисли си.
