Историята около 16-те папки срещу зам. апелативния прокурор на София Николай Ганчев и бившия окръжен, а сега редови обвинител в Русе Люлин Матев трябваше да бъде фойерверк. Какви ли не легенди се разказваха за съдържанието на компрометиращите материали, залежавали години наред в МВР. Вместо това обаче те се оказаха обикновен кьорфишек.

Засега е ясно, че двамата прокурори не могат да носят нито наказателна, нито дисциплинарна отговорност заради близкото си познанство с бизнесмена със съмнителна репутация Илиян Пенев-Мацола. За първата няма достатъчно данни, за втората - давността е изтекла.

Ганчев и Матев естествено се възползваха от това и сърцераздирателно обясниха как познават Пенев от десетилетия и не виждат нищо неморално, камо ли престъпно, в контактите си с него. При това Мацола бил с чисто съдебно досие. Вярно е, че в юридическия смисъл на думата той не е престъпник. Според Главната дирекция за борба с организираната престъпност обаче е разследван по 14 дела. Затова няма значение дали Ганчев го познава от пеленаче и в колко спортни клуба е с него Матев. Като представители на държавното обвинение те не могат да си говорят с Мацола за "офериране", за черпене, за осигуряване на адвокат на задържан, за това, че ако делото било в Шумен, "щели да се разберат с прокурора", за избора на окръжен обвинител на Русе. Всъщност те нямат право да говорят така с никого.



Ганчев и Матев съвсем не са изключение



Някои магистрати изобщо не осъзнават, че не са просто чиновници и трябва добре да обмислят с кого и за какво контактуват.

Преди около 3 години, след взрива в колата на Иван Тодоров - Доктора, когато МВР написа доклад за връзките на организираната престъпност с висши държавници и магистрати, тогавашният главен прокурор Никола Филчев обяви, че в него има обвинители. След това поиска оставките на военно-окръжния прокурор на София Трендафил Трайков и на апелативния Иван Петров. Те обаче отказаха, защото в собствените си очи не са правили нищо нередно. И всичко приключи. След това от прокуратурата започнаха да обясняват, че срещу Трайков и Петров няма нищо. Трайков дори стана висш прокурор и се радва на доверието на главния Борис Велчев. На Петров не му стигнаха 2 гласа във Висшия съдебен съвет, за да се изкачи във Върховната касационна прокуратура.

Неотдавна в скандал с подслушани телефони и съмнения за договорено правосъдие бяха замесени и военно-апелативни съдии. 2000 лв., безплатна почивка в "Албена", участие в конни състезания... ВСС обаче прие, че давността е изтекла. И прекрати дисциплинарните производства.

Всичко това обаче още по-болезнено поставя



въпроса за хигиената на прокурорските контакти



Може би е крайно време някой да отговори на въпроса защо папките с подобни материали отлежават години наред, преди да видят бял свят. Навярно, за да държат някого в подчинение, в готовност да сътрудничи и да върши услуги.

Има и още нещо. Докато Никола Филчев бе главен прокурор, Николай Ганчев най-редовно се подписваше под предложения за дисциплинарни наказания на магистрати, в които присъстват данни от подслушване. Сега обаче, когато монетата се обърна и Ганчев остана от другата страна, изведнъж започна да твърди, че материалите от подслушването са пазени незаконно дълго и че не могат да послужат за дисциплинарно производство срещу него. Доста лицемерно.

Тепърва ще се проверяват твърденията на Ганчев и Матев, че разговорите им са дописвани и нагласяни така, че да ги уличат. Ако това се окаже вярно, скандалът ще е гръмовен. И няма да се размине само с арест на полицаи. Защото върху данни от подслушване се крепят не един и два процеса срещу знакови фигури от подземната флора и фауна. Ако тези методи бъдат компрометирани, адвокатите на престъпните босове ще ударят джакпота.

Каквото и да се случи оттук нататък, съмненията около Ганчев и Матев ще останат. Когато всички висящи въпроси намерят отговор, ще може да се разсъждава и върху това дали Ганчев и Матев могат да бъдат освободени от системата за накърняване на престижа й. Конституцията го позволява. Но решението отново ще трябва да вземе ВСС, при това с таен вот. Доводите за него ще са повече емоционални, отколкото рационални, а шансът да издържат - минимални. Справка - случаят със съдия № 1 Иван Григоров, който за уронване престижа на съдебната власт с изваждането на фалшива епикриза на Филчев, се размина само с извинение. Всичко продължава постарому.