След като стигна чак до Брюксел, случаят с гетото в "Баталова воденица" разрови всички въпроси за състоянието и бъдещето на ромските квартали в София - града с най-голямо компактно циганско население.

По неофициални данни в столицата живеят 130 000 роми. Имат три квартала - "Факултета", "Филиповци" и "Христо Ботев". Още десетки обаче са известните и неизвестни ромски поселища, които тиктакат като бомба с часовников механизъм и могат да взривят крехките междуетнически отношения.

С "Баталова воденица" управата на София показа как не може и не трябва да се решава въпросът. Не може просто така да извадиш 200 души от т.нар. им къщи и да не те е грижа къде ще отидат. След като се вдигна шум, на пожар се намесиха и няколко министерства.

В крайна сметка някакво решение ще бъде намерено. Проблемът е, че никой нито на "Московска" 33, нито по районите има дългосрочна представа какво и как трябва да се направи за огромния софийски проблем с ромите. За него и местните власти, и столичани се сещат едва като стане нетърпимо.

По груби сметки в София има над 15 гета. Вече има един печален опит от рушене на гето - преди 5 години беше разчистен общински терен в "Люлин", известен като "Асанова махала". Там бе построен хипермаркет. 30 семейства бяха настанени временно във фургони на бул. "Европа". Вече пета година те продължават да живеят там в ужасни условия.

Но тъй като живеели в "Асанова махала" незаконно, нямали право на общинско обезщетение. Ситуацията в "Баталова воденица" е подобна - ромите обитават махалата от много дълго време. Според тях от 100 години, според властите от 40. През цялото това време общината не е реагирала. Едва след като за терена е извършена замяна, започва масирана акция по разрушаването на гетото.



В столичните гета между 70 и 80% от постройките са незаконни,



една част от тях са на частни терени, други на общински. За повечето липсват или има само частично влезли в сила устройствени планове. Масовото незаконно строителство обаче ги е направило почти неизползваеми. Липсват кадастрални карти, дори връзките към водопровод, ток и канализация са незаконни. За това вина безспорно имат самите жители. Проблемът се изостри в последните години заради големия поток прииждащи от други части на страната цигани. "Коренното население търси начин да се дистанцира от тях, затова се настаняват в покрайнините на ромските квартали, на общински земи", разказва кметът на "Красна поляна" Васил Караиванов. Неговият район е с най-голямо компактно циганско население в София, а може би и в България. Там се намират кварталите "Факултета" и "Татарли", където по груби данни живеят 30-35 000 роми. През 2003 г. с помощта на Европейската комисия е изготвено "Подготвително проучване на урбанизацията и жилищата в ромските квартали в България". Според него в квартала живеят 11 000 души в 3132 жилища. Данните са спорни. Според ромските организации живеещите във "Факултета" са към 40 000. Пак според същото изследване 75% от земята е частна, останалата е общинска. "Кварталът е заселен в началото на миналия век, когато ромите са дошли и са си купили земи. Голяма част от тях имат нотариални актове, но също голяма част от постройките не са законни, защото нямат строителни книжа", обяснява кметът Караиванов. Заради увеличаващите се семейства се правят допълнителни постройки, които също са незаконни. Кварталът има регулационен план от 2002 г., но той се разминава с действителните размери на строителството. "Аз нямам право да издам заповед за събаряне на незаконна постройка. Нашите служители съставят акт за доброволно събаряне. Ако то не бъде изпълнено, документите отиват в ДНСК и заповедта трябва да дойде оттам", твърди кметът на "Красна поляна". От ДНСК обаче нямало нито една такава заповед.

В махалата "Татарли" положението е подобно - 95% от 3000-те жители са собственици на терена, но къщите са незаконни. Още около 2000 души живеят под наем в т.нар. виетнамски общежития, но те са в окаяно състояние и заради немарливостта на наемателите, и заради липсата на пари за ремонти.

Люлинският жк "Филиповци" е създаден изкуствено през 1964 г., когато властта настанява 200 ромски семейства в общински блокчета. После около тях е започнало разрастване с незаконни постройки, като живеещите във "Филиповци" вече наброяват поне 2000 души.

Квартал "Христо Ботев" в "Слатина" е може би най-изрядният, въпреки че и в него процентът на незаконните постройки е много голям. Собствеността там също е разделена - 66% е частна, 32% е общинска, има и 1.8% държавна земя. Там също има разграничение между коренните жители, които живеят в квартала от 1950 г., и пришълците, които се настаняват в покрайнините му. Общо в "Христо Ботев" живеят 6-7000 души. Кварталът има регулационен план, но както и във "Факултета" той вече не отговаря на реалното положение и се нарушава от постоянно изникващите нови постройки. "Районът засега търпи незаконните строежи върху общинска земя, но ако теренът ще се ползва за нещо, ще трябва да бъдат премахнати", твърди кметът на "Слатина" Орлин Пошев. В "Христо Ботев" се реализира и



първият успешен проект за строеж на 11 блокчета



с жилища за социално слаби, в които вече са настанени 114 семейства. Строи се и 12-о блокче с още 18 апартамента. Право да се настанят в тях обаче имат само тези, които живеят върху частен терен - бил техен или под наем. Тези, които живеят на общинска земя незаконно, нямат право на общинско жилище. Апартаментите се дават под наем, но няма да се продават. Общинските наеми са поносими за настанените в тях, според Пошев те редовно плащат и ги поддържат в добро състояние.

Печално нашумялата ромска махала в "Захарна фабрика" не е изключение от общото правило - на общински терен от 4 дка са се настанили около 1000 души, които живеят там от 40 г. "Постройките им са незаконни, но нямат право на узаконяване, нямат право и да се картотекират за общински жилища", обяснява кметът на "Илинден" Георги Савов. Той обаче не смята, че изселването би дало някакъв резултат. "Ако ги изгоня от "Илинден", ще отидат във "Връбница", а това са хора все пак", казва Савов. Според него държавата трябва да се ангажира с този проблем, тъй като общините нямат достатъчно ресурси да осигурят подслон на незаконно обитаващите ромски квартали.

"Изходът е не да се местят в нови гета, а



да се приемат устройствени и кадастрални планове



и тези постройки, които отговарят на изискванията за безопасност, да се узаконят", смята бившият секретар на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси към МС Михаил Иванов. В този дух са и изводите от проучването на ромските квартали. Според специалистите "синдромът "незаконно съществуване" се задълбочава. Устройственото решаване на проблема е блокирано от неизяснената собственост върху земята и символичните правомощия на общините по отношение на незаконното строителство. Една от възможните мерки е териториите на ромските махали да се "капсулират", като не се допуска териториалното им разрастване. Да се спре и стихийното заселване на пришълци. Ако броят на жителите стане вече твърде голям, да се търси близък терен, на който да се построят общински жилища за социално слаби. В същото време трябва да се изработят устройствени планове за кварталите с незаконно строителство, които да отчитат конкретната обстановка и да дават възможност да бъдат узаконени и запазени възможно най-голям брой сгради. Те обаче трябва да бъдат приведени постепенно в съответствие със строителните норми. Обитателите на сгради, които не могат да бъдат узаконени, трябва да бъдат настанени в необитаеми сгради, временни подслони или социални жилища, след което постройките да се разрушат, препоръчват специалистите.

Разбира се, тези хубави идеи имат смисъл само ако има пари. Чуждите фондации финансират екзотични проекти като оня с мезонетите в Пловдив. Явно основното финансиране ще дойде от бюджета. Но никой не се кани да пита данъкоплатците как точно искат да им бъдат похарчени парите. И колкото повече властта се опитва да решава проблема на своя глава и загърбва общественото мнение, толкова повече създава условия за етнически конфликти.