Имам лошо усещане, че живея в рисувано филмче на Хана и Барбара. Преди години масата българи имаха чувството, че безперспективно съществуват във високотехнологизирана матрица, в която ченгета и партийци създават паралелна реалност, наречена власт. Но откакто Бате Бойко Борисов - този Попай моряка на политическата ни сцена, възкреси образа на злия магьосник Гаргамел, приравнявайки го с Иван Костов, всичко си дойде на мястото.

Политиката в България стана анимация. За да потвърдят старата максима, че всичко е "хляб и зрелища", комични образи помпат мускули, като веселят народонаселението.

Кметът Борисов например



не може да съществува без своя Гаргамел



Добрият се доказва чрез победи над лошия. Костов не може без своя Попай - за да растеш, трябва да мериш сили с най-рейтинговите играчи, не с някакви си декласирани десни.

Онзи ден Костов се заяде за охраната, която години наред стоеше пред дома на кмета на столичната ул. „Любен Каравелов". Какво лошо има в това да бъде зачислена охрана на главния секретар на МВР и на столичния кмет, която между другото се полага по закон, не стана ясно. Борисов моментално отвърна, че щом ДСБ са против охраната му, значи желаят физическото му отстраняване. С което незнайно защо приравни Костов със сръбски бандит.

Вчера пък ДСБ реши да убива Бойко юридически, като се сети, че преди пет години е регистрирал фирми, от които не е излязъл. Бойко се разсмя и заплаши да се кандидатира за президент.

Какво се получава - противниците си разменят къси пасове. Подават си теми-топки, които са адски удобни за отиграване. С всеки изминал удар съперниците стават все по-силни, защото успяват да приковат вниманието на медиите, респективно - на обществото. Народът тръпне! Какво ще каже сега Костов на Бойко? Как ще отвърне Кмета на Командира?... Така, докато упражняват лексиката си и веселят народа,



анимационните герои трупат популярност



и се готвят за нов политически скок. Било то в президентски избори или в изяждане на малкото дясно другарче.

В тази взаимноизгодна игра най-много опит има Борисов. Защото той я играе отдавна и никога само с един съперник. В момента я играе и с Румен Овчаров - този почервенял Шрек в нарисувания ни свят. Началото на мача бе свирено при разправиите кой има повече заслуги за разкритията около бившия шеф на столичното парно Валентин Димитров. Овчаров вика: "Общината е виновна, а аз пръв назначих проверката!"; Борисов отвръща: "Ти го прикриваш, а аз пръв намерих дъвките, бонбонките и джакузито!".

Може ли да се ориентирате в тази дребна махленска разправия? Истината е, че нито Овчаров, нито Борисов носят отговорност за назначаването на Валентин Димитров, тъй като "Топлофикация" е общинско дружество и ръководството му бе назначено от... Стефан Софиянски. Истината е, че джетът и манекенката върху него са изключително дребен проблем в сравнение с милионите евро в личната сметка на Димитров, които бяха разкрити от.... австрийските спецслужби. С две думи - Борисов и Овчаров нямат никаква вина, нито пък заслуги по темата за голямата корупция в "Топлофикация". Но какво от това? Мачът е друг. Важното е да се говори така, че да попаднеш чрез първите страници на вестниците в народното сърце.



Борисов играе в нарисувания свят



и трети мач - с премиера Сергей Станишев. То не бяха "дай ми 100 млн. лв.", то не бяха - "дай ми площадка за боклука"... До скоро соцлидерът даваше вид на по-сдържан човек, но напоследък и той влезе във филмчето - почна да коментира ролята и значението на правителството в разбиването на топлофикационната корупция.

Веселбата е хубаво нещо. В нормалния свят обаче тя настава, след като се случи нещо добро - след успех, след празник. В анимационната реалност е точно обратното - веселбата идва без абсолютно никакъв повод - тя е смешна, защото е неочаквана. Смешната разправия за боклука всъщност не решава проблема с боклука, напротив - кофите за смет започнаха да преливат, капацитетът на площадките за балиране свърши, а нов терен така и не е намерен. Тупане в гърдите за "Топлофикация" не решава нито един от проблемите с корупцията в общината - общинските фирми продължават да се управляват по същия непрозрачен начин, сметките за парно са повече от спорни, а топлинните счетоводители - все така безконтролни. Смърфовете даже не се дразнят от хиперактивността на Попай, а търпеливо изчакват суетата на генерала на надделее и той с облекчение да установи, че кметският стол вече е тесен за националния му рейтинг. И да зареже Гаргамел, за да се посвети на битка с някой Волдемор.

Все пак важното е да се прави разлика между разправиите в измисления свят и в жестоката реалност. Нали знаете - анимираните герои не умират, дори и да паднат отвисоко. В истинския свят има друга истина - разправиите по телевизора не пълнят хладилниците.