Кметът Румен Орачев с гордост показва снимката на "двете кули", изпратена му от чичо му Краси Пърпъла. |
Преди 5 години от селото бяха емигрирали в Америка около 50 души. В момента броят им е над 250. Тази пролет само три семейства са получили писма от посолството на САЩ, с които ги уведомяват, че са спечелили. Обикновено по пет души от Кочан на година получават правото да емигрират легално в страната на Джордж Буш.
В селото живеят около 3500 души. От тях 2000 имат право да гласуват. Почти толкова подават всяка година документи за участие в американската лотария. Като че ли това село е обречено да печели "зелени карти", като се има предвид, че за 50 000 бройки се състезават хора от цял свят. За България годишната квота е около 3000.
5 печеливши билета са добра успеваемост за затънтеното селце.
Из района се носи легенда, че
Кочан печели толкова много "зелени карти", защото
навремето там емигрирал местен селянин, който после се набъркал в създаването на лотарията. Той се венчал за американка, за да остане гражданин в страната на големите възможности.
"Имал съм няколко случая, когато хора от други села идват при мен и ме молят да пуснат документите си от тук, за да спечелят. Това обаче са пълни глупости. Просто процентът на хората, които участват в лотарията, е твърде голям, и затова и спечелилите са много", обяснява кметът Орачев.
Повечето от тези, които са заминали за САЩ през всичките тези години, са се нанесли в щат Пенсилвания - град Източен Страсбург, който се намира на около 120 км от Ню Йорк. Чичото на Румен Орачев - Краси Пърпъла, тръгва първи към Америка още през 1991 г. Той обаче отива на екскурзия и едва след това успява да уреди документите си за постоянно пребиваване. "Пърпъла, който сега е на 46-години, винаги е обичал Америка и дори се правеше на каубой. Освен че беше див фен на групата Deep Purple, той винаги си е обичал всичко американско. Парадоксалното е, че попадна на техен концерт първо в България", казва племенникът му, седнал на кметски стол.
Кметът участва безотказно в лотарията, но все още няма късмет да замине при чичо си. А преди да има интернет, е попълвал документите на цялото село за лотарията. В кабинета на Орачев освен българския трибагреник на стената виси и снимка на "двете кули", които бяха съборени при терористичните нападения през 2001 г. в Ню Йорк.
Преди седмица от Щатите са се върнали около 20 души - предимно деца. Повечето "американци" разчитат на отпуската, за да се приберат на село и да се видят помежду си. Докато бащите се трудят в Америка, част от децата и жените се връщат в Кочан, а оттам отиват и до Черно море.
Преди 5 години в Кочан имаше едно-две заведения. В момента те са десетки. Няколко от тях работят денонощно. "Може и да няма клиентела, но щом държа заведение и му плащам всичките мурафети, то ще работя и ако ще да е за половин човек", казва Краси. Той държи механа в центъра на Кочан.
Четвъртък е пазарен ден и Краси пече кебапчета и кюфтета на скарата пред заведението. Подвиква и подканва хората да купуват. Подсмихва се и разказва, че американците затова правят пари, защото умеят да правят пари и от въздуха. За кюфтетата обаче твърди, че има документ за произход.
Даже в Гоцеделчевско, където емиграцията е нещо обичайно, наричат Кочан "американското село". И то най-вече заради броя на хората, играли и спечелили "зелена карта". Тези, които грабнат печелившия билет, естествено повеждат със себе си съпруги и деца, а обикновено във фамилията най-добре говорещи английски са най-малките й членове.
Хората разправят, че не всички, които печелят, са щастливи.
Алеко, който заминал тази пролет, изобщо не се чувствал щастливец от факта, че е спечелил картата. Човекът играл за нея 8 години, но когато получил писмото, се разплакал - от тъга. В селото той си има двуетажна къща, ресторант и две деца - в 10 и в 5 клас. Именно заради децата тръгнал. За да им осигури по-добро бъдеще.
В Пенсилвания вече има квартали, където дори цели улици са пълни само със земляци, защото всички емигранти от селото отиват на едни и същи места. Другото поселище на кочанлии е Ню Джърси. Почти всички работят в пицарии, в цехове и в строителството. Повечето вече са си купили къщи там, но освен новата покупка на дом и кола последен модел, задължително стягат старите къщи на село. Каквото и да става, на старини те се надяват да се върнат в България.
Финансовото замогване на селяните естествено се е превърнало в състезание кой ще вдигне по-голяма къща. Да не говорим, че задължително трябва да караш мерцедес или BMW - на старо.
Освен в Америка от село Кочан има хора и в Испания и Израел. През лятото пък десетки души заминават на сезонна работа в Гърция. Селото е само на десетина километра от границата с южната ни съседка.
Именно с Гърция местните въртят сега страшна далавера. Стотици хора са наклякали отстрани на пътя между Гоце Делчев и Сатовча и чукат камъни. Свалят от планината по-големи блокове и с чукове ги правят на малки тикли - каменни плочи. Редят ги на палета и ги продават. Между 3 и 5 лева за кубик струва новият строителен материал. Прекупвачи го продават на Околовръстното на София за 10-12 лв. В Гърция също е толкова, но в евро. Цялата
тази дейност е незаконна, тъй като никои от каменарите
по пътя няма разрешително. Такова се дава от министерство на екологията за обработване на кариера, но след кандидатстване и евентуално одобрение. Хората вече се опитват да правят пари дори от въздуха на Родопите, шегуват се местните.
Кочан е село с традиции, дало е политически лидери от местно гоцеделчевско ниво. В селото има гимназия, която е създадена преди 30 години. В момента там се учат около 600 деца. Част от тях усилено изучават английски. В селото има два интернет клуба, а компютрите по къщите не са рядкост. Да не говорим за сателитните чинии. Една от версиите за произхода на името на селото е, че преди много години на това място имало хан. Турските големци идвали в него, защото се славел с най-вкусно приготвените на чеверме кочове. И оттам Коч хан станал Кочан.
Обичайна е и гледката на възрастна баба, увита в шамия, която се взира в компютъра. Така са и казали, за да може да я хваща камерата и да я видят внуците в Америка.
Тютюнопроизводството вече е напълно изместено от леката промишленост. В селото има десетина цеха за обувки и текстил, в които работят около 1000 души - предимно жени. За момента сме намерили работа само за жените, сега очаквам да разкрият и цехове, които да обхванат мъжката част от селото, амбициозно нарежда кметът. Местните фабрики само чакали момичетата да завършат гимназията и веднага ги дърпали в цеховете.