|
| Бистра Илкова |
Бистра Илкова има 25 години опит във финансовата система. С капиталовия пазар се занимава от 1996 г. Основател е на инвестиционния посредник "Авал Ин". Била е председател на комисията по ценни книжа. От 2002 до 2005 г. е председател на съвета на директорите, а от края на м.г. е изпълнителен директор на Българската фондова борса. Омъжена, с една дъщеря.
---------------
- Г-жо Илкова, напоследък все по-активно се дискутира необходимостта българският капиталов пазар да се интегрира към по-голяма европейска финансова структура. Има ли развитие на този процес?
- Интеграцията е процес, при който няколко борси или борсови обединения работят с една търговска система и спазват общи правила. Няма какво да се заблуждаваме - нашият пазар е все още малък, развиващ се пазар, но си имаме и своите предимства. Фактът, че сме обект на интерес от чужди борси и борсови обединения - Виенската борса, Франкфуртската борса, Атинската борса, Скандинавското обединение на фондовите борси (ОМХ), не е случаен. Те виждат в българския капиталов пазар потенциал и ние трябва да направим така, че да го използваме и да направим най-доброто за българската икономика. Защото капиталовият пазар е огледалото на икономиката - в развитите икономики най-добрите в бизнеса се намират на фондовата борса.
- Изгодно ли е за България сливането с по-големи чужди борси?
- Ние проучихме мнението на инвестиционната общност, т.е. на инвестиционните посредници, публичните компании, инвестиционните дружества, пенсионните фондове, застрахователните компании, банките и др. Преобладава становището за една евентуална бъдеща интеграция. Защото, ако останем изолирани от тези глобални процеси, българският капиталов пазар ще бъде изключително слаб и няма да издържи на конкуренцията. Още повече че трябва да се направят огромни инвестиции, за да бъдем адекватни в технологично отношение на страните с добре развити капиталови пазари.
- Опонентите на тази идея обаче твърдят, че излизайки на по-големи капиталови пазари, българските компании ще имат по-малка тежест?
| - Бих искала да подчертая, че инвестиционната общност е на мнение, че трябва да запазим относителна самостоятелност на фондовата борса в нашия регион. Какво означава това? В никакъв случай българските компании да не бъдат изтеглени от Българската фондова борса и листвани за търговия единствено и само на големите борси. Там за вторична търговия на нашите компании, които са като песъчинка в морето, и дума не може да става. В момента, в който се интегрираме с чужда борса или борсово обединение, българските компании ще са листвани на глобалния пазар - т.е. ще им бъде осигурена една точка на ликвидност, | но по българските условия, по българските цени на листване, защото разликата в цените за листване на българска фондова борса и например на Лондонската фондова борса просто са несравними. Така компаниите ще имат директен достъп до големите капиталови пазари. |
- На какъв етап е този процес? Водени ли са преговори с борсите, които изброихте?
- Водени са само първоначални разговори. Близо 44% от капитала на Българската фондова борса е държавeн. В момента, в който държавата открие процедура за приватизация на държавния дял и обяви метода за приватизация, те могат да се включат.
- И все пак България е малка държава, какво може да провокира интереса на такива големи борси към нашия капиталов пазар?
- Това може да е дори стъпка към региона, към руските пазари, към турските пазари и т.н. Щом се интересуват, явно виждат изгода да бъдат тук.
- Споменахте, че капиталовият пазар у нас все още е малък. Какво прави БФБ за привличане на повече емитенти?
- Това е основно предизвикателство. Личното ми мнение е, че през последните 2 години малко закъсняхме с тази задача. Над 90% от компаниите, които сега се търгуват на фондовата борса, бяха качени административно там след първата вълна на масовата приватизация още през 1996 г. По чисто пазарни причини обаче голяма част от тях отпаднаха и останаха към 340 компании. Приватизацията, хубава или лоша, в един момент ще свърши. Освен това много компании започнаха да се отписват. Други не идваха по различни причини. Преди две години решихме, че това е опасна тенденция и може да се получат изключително негативни последици. Ето защо беше разработена стратегия за развитие на пазара и програма за осъществяването й. Основен акцент е привличането на емитенти, защото ниската ликвидност на борсата е най-големият проблем в момента. А ниската ликвидност идва от факта, че е малък свободният процент от акции на компаниите, които се търгуват на фондовата борса. Оттам идват проблемите. Има много добре работещи компании от различните сектори, които в момента не са на фондовата борса. Но съм приятно изненадана от резултатите от изпълнението на програмата от началото на годината досега. Срещнахме се с 15 собственици на големи, добре работещи български компании, които не са на борсата. Всички до един бяха мислили по това и съм убедена, че е въпрос на време да се листват на борсата.
- Защо се колебаят?
- Много неща са им пречели. На първо място - приоритетите, които имаха до момента - да запазят пазарите, да ги развият, да обновят машинния си парк, и т.н. Но тези неща те вече са ги приключили и са готови да дойдат и да се финансират алтернативно през фондовата борса. Инвестиционната им култура вече е различна.
- Само различните приоритети ли са причина за "затварянето" на компаниите?
- Много са причините. Ако чужд собственик например държи над 95% от акциите на една компания, той няма никакъв интерес тя да бъде публична в България. В тези случаи се ползват други форми на финансиране от чужбина. Други фирми пък са в изключително лошо финансово състояние и съзнават, че никога няма да имат добра търговия, добра ликвидност, няма да има интерес към тях. Затова е нормално да излязат от публичност.
- А какви са изгодите за компаниите да бъдат листвани на борсата?
- Това е най-вече възможността за алтернативно финансиране от капиталовия пазар, което вече в никакъв случай не е по-скъпо от банковото финансиране. В момента има огромен дисбаланс между търсенето и предлагането на емисии ценни книжа, като преобладава търсенето. Каквато и емисия да се листва на борсата, тя се изкупува много бързо. Което означава, че ако българският бизнес има добри стратегически инвестиционни проекти, програми за развитие, сега е моментът да ги финансира чрез борсата.
Освен това искам да напомня, че печалбата, реализирана от дружества, търгувани на борсата, е необлагаема. Това провокира индиректно интереса на инвеститорите да купуват и продават акции. Безплатната реклама също е преимущество. Разкриването на информация пък издига авторитета на фирмата в страната и в чужбина.
Проблем обаче е, че някои компании се страхуват от разкриване на информация. А няма за какво. Защото когато теглиш банков заем, ти разкриваш много повече информация и даваш много документи. А освен това всички отчети на компаниите вече са публични и се вписват в търговския регистър, където всеки може да ги види. А и банките гледат все повече с по-добро око на публичния, на прозрачния бизнес.
В момента капиталовият ни пазар се развива с много добри темпове. Ще спомена само, че за търговия са регистрирани 74 нови емисии, пазарната капитализация на борсата достигна 10 млрд. лв. (23% от БВП), постигнахме рекорден месечен оборот за май - 314 млн. лв., отчитаме бум в регистрирането на АДСИЦ и на договорни фондове.
- Какви са най-честите нарушения на капиталовия пазар?
- В последната година не сме свидетели на много големи нарушения. А в последните няколко години имаше недобросъвестни играчи, които чукаха по вратите на хората и ги караха да подписват всевъзможни документи, пълномощни. Вторите груби нарушения бяха кражби на акции от починали хора. Самите ние пък следим за пазарни манипулации и търговия с вътрешна информация, които се преследват много строго в цял свят.
- През миналата година има само 3 случая на манипулация на пазара, заловени от Комисията за финансов надзор...
- Не мога да коментирам колко са. За тежки нарушения за манипулация на пазара глобите могат да стигнат до 50 000 лв. Тогава всеки, който иска да нарушава, ще си помисли дали да го направи.