Представата на румънеца за добро прекарване на ваканцията е свързана не толкова със спиращи дъха пейзажи, нито дори с ниски цени, а по-скоро с усещането, че за парите, които

си платил, си получил съответната услуга. Румънецът иска да знае, че не е окраден, че към него е било проявено уважение и че парите, които е платил, са се превърнали в приятна и релаксираща почивка. Румънският турист не иска да се нервира по време на ваканцията си. Дори да предположим, че Румъния може да предложи някои уникални гледки,

ако им се възхищаваш изнервен от някоя надута сметка, резултатът би бил в най-добрия случай нулев. Досега туристическият рай започваше от Гърция и Турция - страни, с които със сигурност не бихме могли да се конкурираме, тъй като са водещи туристически

дестинации. Румънското крайбрежие все още оцеляваше благодарение на почивки през уикенда и благодарение на някои малки предимства, свързани може би с дългия път до Егейско море или известна разлика в цените в разгара на сезона.

Съкрушителният удар за румънските курорти дойде миналата година, когато България се отърси от статута си на транзитна страна и румънците откриха, че няма вече нужда да опъват

чаршафите си на плажа в Мамая, при положение че на Албена получават шезлонг, включен в цената на стаята им. Примерите могат да продължат. Тази година



в България се очаква да отидат близо 80 000 румънски туристи



Може би миналата година българите не припечелиха много пари от румънците, предлагайки им ниски цени и качествени услуги. Тази година обаче със сигурност ще спечелят, защото печалбата в туризма се определя от това колко туристи ще дойдат през следващото лято. Колко от румънските хотелиери мислят така?

Дадохме на туризма това, което се полага на туризма, и сега продължаваме нататък по интересния път на резултатите от румънско-българските перипетии от последните години. Откакто си дадохме сметка, че е по-лесно да си представим евроинтеграцията като състезание с опонентите, а не като тичане срещу хронометъра, както би трябвало да бъде, България се превърна в малка обсесия на външната политика на Румъния. В края на 90-те

години се радвахме, като гледахме как българите плащат билета си за автобус с две яйца, тъй като левът нямаше никаква стойност.

Виждаш ли ги, те наистина са на опашката на Европа! След като икономическата реформа на юг от Дунав започна да дава плодове, докато при нас Социалдемократическата партия се занимаваше най-вече с дрънканици около нормите на Европейския съюз, България премина в противоположна позиция в състезанието между двете кандидатки за Европа. Властите в Букурещ започнаха да напомнят за сплотения и неразрушим българо-румънски тандем. След като проблемите в съдебната система започнаха да засенчват икономическите резултати - феномен, който в Румъния функционира с обратен знак - се появиха проблемите на българите с Европейската комисия.

Тогава,



със зле прикрито задоволство, ние започнахме да говорим



за разделяне: дойде нашият ред! А след това отново изгря тяхната звезда, този път благодарение на туризма. Целият този дисонанс, натрупван в продължение на години, в един момент ще се взриви.

Може би Вадим (Корнелиу Вадим Тудор, лидерът на крайнонационалистическата Партия Велика Румъния, бел. пр.) един ден ще се събуди и ще постанови, че българите са нашите

най-големи врагове, а не унгарците. Може би вицовете за българи ще заменят тези за унгарците. Трябва да открием народ, който да бъде по-лош, по-глупав или по-крадлив, за да хвърлим на него вината и да си отдъхнем. (БТА)