|
| Леда Милева |
---
- Няколко поколения български деца са израснали с вашите стихове, приказки и пиеси. Защо днес усилено се говори за залез на детските жанрове?
- Не съм съгласна, че проблемът засяга само детската литература. На всички ни е ясно, че и книгоиздаването, и книгоразпространението са в дълбока криза. Няма ги вече големите ни книжарници. През годините на преход София се превърна в пазар на открито, където за хубавата книга като че ли няма място. Там тези, които продават, се водят изключително от комерсиални съображения, когато избират заглавията. Без истински книжарници, в които да има разумно и компетентно излагане на стойностните неща, не може да се говори за популярност на каквато и да е литература. Творческите съюзи също изгубиха влиянието си. Явиха се най-разнообразни движения, в които влязоха бездарни, но пък много амбициозни хора, които активно налагат псевдопродуктите си на пазара. Талантливите се опитват да оцелеят без никаква подкрепа, търсейки сами спонсори.
- Динамиката на съвремието ни ли е причината авторите да заобикалят темите, вълнуващи децата?
- Доколкото знам, най-младият детски писател у нас е Виктор Самуилов, който е на 60 години. Ето това е сериозният проблем - липсата на нови български имена. На пазара се появяват много чуждестранни заглавия, но силно комерсиализирани и с кичово оформление. Логично е, тъй като загубихме детските литературни списания, които бяха мощен коректив. В миналото те играеха важна роля не само защото водеха книгата до детето. Те бяха културно средище и отсяваха таланти. Там младите автори можеха да получат точна оценка за творбите си. Аз имах щастието да работя в списание "Дружинка" с Ран Босилек, който винаги намираше начин да посочи слабостите на прохождащите автори, без да ги обезкуражи. Това не беше някакъв вид цензура, а компетентна редакторска преценка. У нас този естествен процес се наруши.
- Огорчихте ли се, когато през 2002 г. просветното министерство отхвърли читанки и буквари с текстове на Йордан Радичков, Валери Петров, Марко Ганчев, както и ваши творби?
- Задачата на ведомството бе да прецени внимателно и компетентно качествата и недостатъците на творческите колективи, които участваха тогава в надпреварата за най-добра читанка. Стана ми ясно обаче, че не се избират по-качествените учебници, а тези, които се стимулират от издателствата. Конкурсът бе опорочен - не бе направен с оглед на децата, а в интерес на определени издателства и колективи. Но какво да се чудим, след като десетки летни лагери, собственост на просветното министерство, се раздадоха за жълти стотинки за строежи на хотели?! Това е много тъжно и срамно, защото корупцията навлезе и в този невероятно важен процес.
Спомням си, че когато моят внук бе в шести клас, не можех да го убедя по никакъв начин да учи по история. Но когато отворих учебника му, разбрах напълно детето. Помагалата буквално отблъскват - стилът им е непонятен, претъпкани са с несмилаема информация. А на децата трябва да се дадат четива, които са интересни, забавни, могат да възпитават естетически чувства и патриотични добродетели.
- Като тези да тачим паметта на големите личности? Защото преди време имената на Гео Милев, Никола Вапцаров и т.н. бяха изтрити както от фасадите на някои училища, така и от кандидатстудентските програми.
- В продължение на 15 години бяха правени всякакви опити да бъдат дегероизирани редица поети, но това беше чисто и просто отричане на безспорни ценности на родната ни литература. По-абсурден обаче е фактът, че се появи т. нар. нов прочит на творбите им. Той обикновено е дело на някои лаици в литературната критика и история, които направиха много пакости. За щастие, липсата на професионализъм рано или късно лъсва.
- По какъв повод Пабло Неруда казва: "Има много загинали поети в Европа и света. Но единственият поет, убит за поема, е Гео Милев"?
- Имах щастието да срещна Пабло Неруда, докато бях последният посланик на България в ЮНЕСКО. Видяхме се на конференция в Париж и той сподели, че съвсем случайно се е сдобил с подстрочен превод на поемата "Септември". Тя му направила такова огромно впечатление, че веднага се захванал да направи поетичния й превод, чийто оригинал днес с особена гордост пазим в къщата-музей на Гео Милев в Стара Загора.
- Всепризнато ли е днес, че Гео Милев е бил оста на едно от най-съществените явления в българското изкуство - модернизма?
- Когато мнозина от нашите модернисти се завръщат от центъра на модерното изкуство - Германия, откриват своята трибуна в списанието на Гео Милев "Везни". Модернизмът като явление обаче остава слабо известен у нас, защото след ранната гибел на баща ми именно тези хора престават да рисуват по този начин. Обществото ни още не е било съзряло за такова изкуство. Така че талантливи автори като Сирак Скитник и Цанко Лавренов постепенно се връщат към по-традиционния и консервативен начин на изказ. Може да се каже, че в известен смисъл смъртта му слага край на този период.
- Простете за болезнената тема, но какво си спомняте около убийството на баща ви Гео Милев?
- Бях едва 5-6-годишна, когато баща ми загина, и това, което зная, е главно от разказите на майка ми. След излизането на поемата "Септември" всички наоколо му казвали: "Виж какво е времето. Махни се от София за известно време". Той обаче не искал и да чуе. Смятал, че след като не членува в никаква партия, е в безопасност. Наивно повтарял: "Какво толкова?! Аз просто написах една поема". Както е известно, завеждат дело срещу него и присъдата е произнесена един ден преди да бъде отвлечен и убит. Осъден е на 1 година затвор условно и на 20 000 лв. глоба, които негови приятели веднага събират и дават. А на другата сутрин идва един агент, извиква го в полицията за малка справка, от която той никога не се връща.
- Подкрепихте ли предложението на главния прокурор Никола Филчев през 2004 г. за отмяна на присъдата на Никола Вапцаров?
- За жалост тази смъртна присъда е изпълнена и нищо не може да върне годините, в които Вапцаров можеше да създаде още много неща. Но този жест безспорно бе благороден именно като символ - да се вземе отношение към един позорен за българската история факт. По-хубав е жестът, че двамата с Гео Милев бяха приети посмъртно в писателския съюз, членове на който приживе не са били. Но пък миналата година дълбоко ме възмути друго - в Казанлък се намериха група общински съветници, които искаха да строят паметник на генерал Иван Вълков, който е прекият организатор на избиването на голяма група интелектуалци, сред които и моят баща. Слава Богу, обществото реагира остро и ги спря.
- Голяма част от работата ви на литератор е свързана с творчеството на баща ви. Предстои ли нов проект?
- Наскоро започнахме осъществяването на една идея, която обмисляме от няколко години с издателство "Захарий Стоянов". А именно да направим наистина широко представяне на цялостното творчество на Гео Милев в 5 тома. Досега най-голямото издание е един тритомник от 70-те години, което за времето си беше направо пробив. Новата поредица ще съдържа най-ранните творби на Гео Милев, както и личната му кореспонденция.
- Тази година станахте лауреат на орден "Стара планина" за принос към българската култура. Смятате ли, че именно тя - културата, ще е най-уязвимото ни място, след приемането ни в Евросъюза?
- Несъмнено културата ни е нещо, с което можем да се гордеем, особено старата. Именно тя доказва принадлежността ни към цивилизования свят открай време. Но това не е достатъчно. Ако Европа постави конкретни параметри за нейното развитие, това ще бъде опасно. Не успяхме да запазим земеделското си стопанство, индустрията и инфраструктурата. Нанесохме поражения и на образованието, законността и държавността. С културата си все още има защо да се гордеем, но дано сме достатъчно умни, та да се развиваме самобитно, а не да копираме всичко чуждо.
- Имате предвид, че глобализацията ни обезличава?
- Това донякъде е неизбежно. Но не трябва да следваме само течението. Тъжен факт е, че започнахме да се отнасяме безгрижно и арогантно към собствения си език. Случва се дори да не знаем българските синоними на думи, които навсякъде употребяваме на латиница. Онзи ден политиците обявиха "екшън-план", наместо "план за действие"!
- Как живеете днес?
- Както винаги досега - активно. Пенсионирана съм от 1991 г., но имам много ангажименти - превеждам и представям нови книги, занимавам се с фондацията "Гео Милев". Сега ме карате да се замисля, че трябва да обърна внимание и на собственото си творчество. Преди време издадох един том с избрани мои произведения и стихове, но виждам, че незаслужено не съм включила още много хубави неща.
- Как правнукът ви Борис Митков беше избран да участва в първия филм от поредицата за "Хари Потър"?
- Двама от правнуците ми живеят в Англия. Там има изключително много театрални школи за млади таланти и понеже Борис от малък е артистично дете, го записаха в една от тях. От там го избраха за поредицата "Хари Потър". Сега продължават да го търсят, но той пък е решил, че ще става режисьор като прапрадядо си Гео Милев. Както знаете, преди да стане известен поет, Гео Милев е режисирал постановки в Народния театър. Въобще, всички мои внуци имат интереси в областта на изкуството и културата. Затова съм горда и спокойна, че талантът на моя баща все още е жив.
:
ЕС ни задължава да казваме на еврото “еуро”
) 