На прага на Евросъюза България бръкнала тъй тарикатски в джоба на европейския данъкоплатец, че се класирала на първо място по измамничество през 2005 г., изохка завчера Брюксел. Седем милиона евро се изпарили през неизпълнен проект и така на българско име са записани вече три четвърти от злоупотребите през последната година със средства от предприсъединителната програма ИСПА. Това е ярък пример как последните (по развитост) могат да станат първи (по злоупотреби) в ЕС. А примери много...

В Гоцеделчевско вървят приказки, че гръцки фермери са завъртели далавера с наши овчари, които им докарвали свои стада, колкото да ги броят като гръцки и да заслужат по-големи субсидии от общия земеделски фонд на ЕС. Нашенците прибирали дял от сумата и подкарвали стадата си при други фермери да подсилят и тяхната овцебройка. Може да е вярно, може и да не е, но е измислено убедително. Колко му е след време и ние да си докараме с изпитани селски хитрости допълнителни евросубсидии?

При бюджет на ЕС от над 100 млрд. евро годишно близо половината (49 млрд. евро) отиват за подпомагане на селските стопани, а една трета (32 млрд. евро) са за ускоряване на развитието на изоставащите райони. Ако България успее от догодина да се отърка о тези фондове, дори само златният прашец от тях ще й помогне да живне. Всеки българин пък се интересува от своето индивидуално влизане в ЕС, тоест какво ще стигне до него от общата благина. Тук възниква класическият въпрос: ще се раздават ли пари на калпак, или ще я караме по познатата схема - който както се уреди? ЕС не е благотворително дружество и затова не раздава пари, но опитът на предприсъединителните фондове по програмите ФАР, САПАРД и ИСПА показва, че българинът е склонен да намира достъп до кацата с мед, като заличава разликата между усвояване и присвояване на средства. Сметната палата на ЕС даде миналия месец примери пред Бюджетната комисия на Европарламента как значителна част от предоставените на България 3.5 млрд. евро по трите програми частично са били разхитени за мегаломански проекти, съпроводени с лоша отчетност и ниска ефективност.



"Не ми давай акъл, пари ми дай!",



казва нашенецът едва ли не с чувство за интелектуално превъзходство. Но греши, като мисли другите за будали. Европейската комисия трябва да е дочула тази мъдрост, защото на 16 май реши да извади червен картон на България по глава "Финансов контрол", която до този момент не се смяташе за проблемна. С наближаването на перспективата страната да получи пряк достъп до бюджета на ЕС еврочиновниците явно стават по-бдителни. И има защо.

Всички запитани неправителствени организации (НПО) в България уверяват, че са готови да усвояват фондове от ЕС, показа проучване на Програмата на ООН за развитие. Според огласените от нея на 21 юни резултати 419 НПО от 419 анкетирани смятат, че от 1 януари 2007 г. ще могат да участват в делбата на парите от Структурния и Кохезионния фонд. Стига някой да им ги даде.

10-те новоприети държави в ЕС обаче показаха през двете години след присъединяването си, че поради липса на готовност (административна компетентност за съставяне на смислени проекти) успяват да усвоят само 10% от полагаемите им се средства. Няма причини да се смята, че България ще бъде изключение. Затова по-реално е да се очаква, че ако някой се облажи от европари през първите години на членството, най-вероятно ще бъдат селските стопани. Поне така е в държави като Полша, Унгария и други бивши братски страни, където селяните първи усетиха чрез преките плащания ползата от еврочленството.



За какви суми става дума?



Още през 2007 г. на България ще се полагат 200 млн. евро от бюджета на общата селскостопанска политика. Това са 25% от пълноправната сума от 800 млн. евро годишно, за която страната ще може да претендира чак през 2016 г. Всички нови членки преминават през 9-годишен преходен период и постепенно получават нарастващ дял. Десетката, която бе приета през 2004 г., ще взема 100% чак през 2013 г. При земеделците парите се плащат на единица обработваема земя (хектар) според насажденията, а при животновъдите - според броя на добитъка.

Кой какво взема обаче е направо загадка, защото Еврокомисията разкрива само обобщени данни по държави, но не и по отделни получатели. Тя прехвърля отговорността за повече прозрачност върху държавите, които пък, общо взето, показват неохота да осветляват подробности. Само 11 от 25 държави в ЕС са се съгласили да огласят информация кой, колко и за какво взема пари от общия земеделски фонд. Може би е неудобно да се съобщи, че принцът на Монако Албер, чието лично богатство се оценява на 2 милиарда евро, е получил миналата година 300 000 евро като обикновен фермер. За субсидии се реди редовно и британската кралица. А 1% от най-богатите френски фермери вземат помощи колкото 40% от най-бедните.

Невероятно е, че най-големите суми от бюджета на ЕС се харчат



скришом от очите на данъкоплатците



Парите се разпределят от националните платежни агенции, които упражняват контрол над получателите и се отчитат пряко пред Брюксел. Чиновниците се оправдават, че не разкриват информация за бенефициентите, за да не нарушат фирмената им тайна. Самите фермери пък най-много мразят да ги питат за пари.

Запознатите с практиките в ЕС обаче могат да се ориентират сравнително лесно кой какво получава. За пример може да се вземе Франция, която е най-големият потребител на земеделски субсидии в ЕС. Там 410 000 земеделци си делят 5.155 млрд. евро за растениевъдство, а 266 000 животновъди вземат 3.3 млрд. евро, или общо страната получава на година близо 8.5 млрд. евро (17%) от общия селскостопански фонд. За зърнени култури се полагат от 239 до 418 евро/ха според различните условия в департаментите (не навсякъде има иригация). За твърдата пшеница се дават допълнително още 46-291 евро/ха според зоните. За напояваната царевица се полагат от 491 до 560 евро/ха. За ориза субсидията е от 971 до 1329 евро/ха, за картофите - 110 евро на тон, или еквивалент от 935 евро/ха, за тютюна - 2900 евро/тон, или еквивалент от 7800 евро/ха (с вариации според различните сортове). Животновъдите вземат от 226 до 250 евро годишно на млечна крава, 150-210 евро на вол или бик, плюс допълнителни компенсации от 50-80 евро на говедо при клане и пр.

Работи се въз основа на данни, декларирани от производителите, но



пълният контрол е невъзможен



Затова се оценява степента на риск и въз основа на нея се определя какви удръжки да се правят на държавите, където има занижен контрол. В насоките, приети през 1993 г. и ревизирани от Комисията през 1997 г., се отбелязва, че тъй като проверките винаги се правят със закъснение (повече от половин година), трудно може да се установи дали заявените данни са достоверни. "Така например, пише Комисията, броят на маслиновите дръвчета е достоверен в момента на проверката, но броят на овцете или качеството на изнесеното сирене трудно могат да се проверят на по-късна дата."

През септември 2004 г. Сметната палата на ЕС огласи мащабно проучване на злоупотребите със селскостопанските субсидии, което обхвана периода от 1971 до 2002 г. Установено бе, че за 30 години общият бюджет не е успял да си върне 3.1 млрд. евро, които държавите е трябвало да възстановят след констатирани нарушения. Като рецидивист се сочи Италия, която е виновна за загубата на 1.7 млрд. евро. Подложена на колективен натиск, тя се зае да очисти образа си и започна проверки изкъсо. В началото на 2006 г. полицията арестува 30 фермери и чиновници в Южна Италия, които измамнически са се опитвали да се доберат до европейска субсидия от 10 млн. евро. Срещу още 56 души бяха образувани следствени дела. Всички са представяли подправени документи за собственост над обработваема земя.

Още невлязла в ЕС,



България също постави нащрек



Европейската сметна палата с хитрувания по селскостопанския предприсъединителен фонд САПАРД. Тази година бяха засечени 21 случая на опити за измама. Министърът на земеделието и горите Нихат Кабил разказа в началото на май по Дарик радио за някои от тях:

---каре---

"Има си регламент на Европейската комисия откъде може да се купува оборудване и техника. Това са европейските страни членки плюс България и Румъния и плюс Турция и Хърватия, които са в преговори. Имаме случай - реализира се по програма САПАРД проект за малини. Само че бенефициентът купува (за по-евтино) посадъчния материал от Сърбия и Черна гора. Това е нарушение. Друг случай: По проект машината, която бенефициентът трябва да инсталира, съответната марка, която е записал в проекта примерно, да кажем, е за 200 хиляди лева. А той купува машина, която е от същата фирма, но по-стар модел и да кажем с 50-60 хиляди лева по-евтина. Само с една буква е изменен моделът на машината. Или пък заявил в бизнес плана си, че сградата, която ще построи според съвременните изисквания, ще бъде с алуминиева дограма, а тя е с PVC дограма"...

---

По принцип европейската субсидия не се дава предварително. Проектите се финансират със собствени средства или с кредит. След това се отпуска част от полагаемата се субсидия, а когато мине окончателната заверка на отчетите, се възстановява заявената сума. Вярно е, че европейските одитори могат да извършат пряк контрол на не повече от 1% от получателите на субсидии, но при първото съмнение за коректност вниманието се фокусира върху националната разплащателна агенция и се орязват субсидиите според степента на заслуженото недоверие. А санкцията може да варира от 2% до 100% от субсидията.