И убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева, и следственото дело за престъплението са обвити в мистерия. Процесът получи гриф "секретно" по неясни причини. Само се шушукаше, че е по настояване на Филчев.

Засега се потвърждава тезата, че е било секретно, за да не излезе на бял свят колко издиша. Самото му образуване по този начин е послужило за разчистване на прокурорски сметки, но не е придвижило търсенето на истината кой уби адвокатката нито йота напред. Георгиева се е познавала с доста прокурори. Нейното убийство бе използвано от Едвин Сугарев като част от аргументите му в откритото писмо срещу Никола Филчев през 2001 г. Обвинен в жестокото престъпление приживе се оказа и висшият прокурор Николай Колев.

Всичко около тази жена, е тайнствено - и животът й, и контактите й, и професионалните й занимания, и смъртта й.

Преди два дни съдия Вера Чочкова, която пое делото,



разпердушини обвинителния акт



и го върна на прокуратурата. Държавното обвинение има един месец да поправи всички пропуски и противоречия и да отговори на висящите въпроси. Което едва ли е възможно, като се има предвид, че от престъплението са минали повече от 6 години. Ако не успее, делото срещу Орлин Аврамов, работодател на адвокатката Георгиева, ще бъде прекратено окончателно. То се гледа по негово искане. НПК дава тази възможност на всеки, който е бил обвиняем за тежко умишлено престъпление повече от две години. Иначе има още двама обвиняеми - Димитринка и Пламен Калайджиеви.

В четвъртък критиките на съдия Чочкова не чу единствено прокурор Наташа Бърнева, писала обвинителния акт. Била в отпуска. При изготвянето на обвинението са допуснати съществени процесуални нарушения. Въпросите са повече от отговорите. Така Чочкова мотивира връщането. "В определението си тя каза всичко, което щяхме да изложим в пледоариите си", коментираха адвокатите на подсъдимите. В залата се случи и нещо рядко за съдебно заседание - родителите на загиналата - Вяра и Костадин Георгиеви, които са частни обвинители в процеса и би трябвало да защитават тезата на прокуратурата, напълно подкрепиха искането на адвокатите за връщането на делото.

Според обвинението за смъртта на Георгиева, която бе намерена жестоко посечена в дома си в столицата на 28 февруари 2000 г., са виновни бившата секретарка на застреляния през 2002 г. прокурор Николай Колев Димитринка Калайджиева, мъжът й Пламен и бившият работодател на адвокатката Орлин Аврамов - съсобственик на "Стара изба 1924". Калайджиева е на съд задочно, защото не е в България. Обвинението им за убийство е квалифицирано като извършено по особено мъчителен начин и с особена жестокост, с користна цел, за да бъде прикрито друго престъпление, предумишлено. Според съда обаче като се изключи първата квалификация за жестокостта, фактите, които обясняват останалите три, не присъстват в обвинителния акт.

Ето накратко как са се развили събитията според секретния обвинителен акт. До 1999 г., когато се премества в София, Надежда Георгиева работи като адвокат в Ямбол. От 1995 г. обслужва фирмата на Орлин Аврамов "Стара изба 1924" и затова цялата документация на дружеството е при нея. Във фирмата Георгиева се запознава и с прокурора Колев и секретарката му Димитринка Калайджиева, с която се сприятеляват. Самият Аврамов е отдавна в добри отношения с тях. Той дори услужва с 12 000 долара на Калайджиева, за да си купи апартамент в столицата. Твърди се, че адвокатката ползвала връзките на Димитринка с висши магистрати, но не е ясно с каква цел.

"В един момент Георгиева се почувствала недооценена и ощетена от Аврамов. Това охладило отношенията между тях и я мотивирало да напусне Ямбол", твърди обвинението. Тръгвайки си от фирмата обаче, жената отнася цялата й документация.

В София адвокатката наема мезонет в кв. "Стрелбище", но докато го ремонтира до края на януари 2000 г.,ползва жилището на семейство Калайджиеви в кв. "Павлово". През това време между нея и Калайджиев постоянно възникват конфликти. Пламен се дразнел, че Георгиева е в дома му.

На 1 ноември 1999 г. Надежда започва работа в застрахователната компания на Алексей Петров "Левски Спартак". За секретарка взема Димитринка. След около 3 месеца обаче я освобождава и така между тях също назрява конфликт. При това според прокуратурата "Георгиева имала слабост към алкохола. След като употреби алкохол, тя ставала раздразнителна и се държала предизвикателно". Димитринка също се палела лесно.

Прокурорката доста



неясно и накратко е описала мотивите



за убийството. "Останала без работа, Калайджиева се почувствала пренебрегната от Георгиева и унизена." Освен това адвокатката "знаела много от секретите" на фирмата на Аврамов, за които "различни лица проявявали интереси" и затова той се страхувал от нея. Така и не става ясно какви тайни е пазела жената, кой е искал достъп до тях и как това е щяло да навреди на Аврамов.

Колев пък искал смъртта й, защото тя "имала слабост да записва на диктофон разговорите си с различни хора и така създавала компромати срещу тях, които се опитвала да осребри. Сред компроматите имало и такива, които уличавали висши магистрати в нерегламентирани контакти и дейности, от които Георгиева определено се страхувала," твърди прокурорката. Не изяснява обаче какво има в компроматите.

На 26 февруари 2000 г. около 17.30 ч. тримата обвиняеми отиват в квартирата на Надежда Георгиева, за да може Димитринка да й върне ключа от офиса. Адвокатката ги настанява в дома си и ги черпи с уиски. Тримата настояват да получат компроматите. Така избухва скандал, който се превръща в саморазправа.

Самото убийство прокурорката описва само в едно, и то безподложно изречение - "със сатъра от кухненския комплект марка "Мароб" били нанесени удари по главата на Георгиева в областта на дясната челна слепоочна теменно-тилна област, в резултат на които тя починала". След убийството тримата изчистили следите, увили трупа в одеяло и отнесли със себе си всички компрометиращи документи.

Това на практика е всичко в обвинителния акт. Останалото са разказани експертизи. Към материалите по делото не са приложени доказателствата, на базата на които са направени ДНК-анализите, а точно на тях се крепи основна част от обвинителната теза. Липсва цигареният фас, за който се твърди, че 99.99% е на Пламен Калайджиев. Нямо го и кървавият потник, който бил открит 3 дни след убийството в пералнята на Аврамов. А ДНК-експертизата установила, че 93.7802% това е кръвта на жертвата, а 99.99% потта е на Аврамов.

В обвинителния акт бегло се споменава и за оперативно-психологическа експертиза, която доказва съпричастността на Димитринка и Пламен към смъртта на Надежда. С две линии обаче е подчертано, че въпросното изследване е строго секретно. Може би затова и ред от него не е разказан в акта.

Според съдия Чочкова от материалите липсват още специалните разузнавателни средства и фотоалбумите от местопрестъплението.

Ако делото изобщо тръгне, съдът ще трябва да изслуша показанията на 73-ма свидетели. В списъка са и прокурорите Николай Ганчев, Малена Филипова, Емил Карамфилов, Мария Каменска. Там е и бившият им колега Руско Карагогов, който навремето се прочу, като заплаши с пистолет шофьор на такси. Съдът трябва да призове и Алексей Петров. Не е изключено да се стигне и до призоваване на Никола Филчев. И сигурно пак ще има голяма гоненица с призовкарите. Но това е най-малкото.

Делото за убийството на Георгиева е една от най-мрачните страници в историята на ВКП от времето на Филчев. То доведе открито да се говори, че в прокуратурата работят убийци. И въпросът не е в говоренето, а във факта, че мнозина - при това отговорни и сериозни магистрати, смятаха, че това твърдение не е далеч от истината.



НЕЯСНО

След разстрела на прокурора Николай Колев Едвин Сугарев заговори, че "магистратът свързвал Филчев с убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева". Сугарев твърдеше публично и че знаел от Колев за $ 3 млн., дадени на Алексей Петров за освобождаването на мафиота Сретен Йосич. Парите си поделили Филчев и тогавашният шеф на баретите Филко Славов. Георгиева била посредник. Говореше се, че тя и Филчев са били в близки отношения, но роднините й отхвърлиха тези слухове.

В интервю за "Всяка неделя" на 20 януари 2003 г. Филчев разказа, че е водил упражненията по наказателно право на Георгиева. И още:

"Разнасят се твърдения,че едно или друго лице имало категорични данни, че вече съм за съд, защото лично, с двете си ръце, със сатъра, съм я убил. И ако не беше в. "Труд" да открие, че по това време съм бил в Либия в официална делегация по повод на българските медици, заедно с тогавашния министър на правосъдието Теодоси Симеонов и още един зам.-министър на здравеопазването, никога нямаше да се сетят."