Вече втора година в София се разиграва фарс, който, ако не беше трагичен, щеше да е безкрайно смешен. Актьорите в спектакъла "Общинска банка" се сменят периодично - от мандат на мандат и от кмет на кмет. Като в телевизионна сапунка те ту се мразят, ту се обичат, ту един друг се топят, ту здраво се подкрепят. Имаше и малко екшън, и малко драма - един ходи в ареста, друг пък трябваше да се откаже от най-близкия си съратник, трети се прави на супергерой, като замеря лошите с люти заплахи, че ще им фалира банката. Трагичното е, че единственият губещ в пиеската са софиянци - в края на фарса те



ще платят безхаберието на своите избраници със своите пари



Разкритието на съветника от НДСВ Владимир Каролев, че фирми, свързани с бизнесмена Христо Ковачки, са изтеглили солидни кредити за пореден път доказа, че общинарите нямат нито воля, нито интерес да се намесят в управлението на Общинска банка. Този път обяснението, че уставът е неизгоден и кметството няма глас, не минава. Все пак в надзорния съвет на банката има цели двама представители на общината - бившият шеф на банка ДСК Спас Димитров и адвокатът Димитър Колев, а Христо Ковачки има само един - Никифор Вангелов. Те трябва да са наясно какво се случва в трезора и да сезират общината при съмнителни операции. Защо не са го направили?

Между другото



липсата на информация за случващото се в банката,



а и в останалите фирми с общинско участие, е основният проблем на СОС. Така общината изпусна контролния пакет акции във финансовата институция - нито предишната управа, пратена да й защитава интересите - дясната ръка на Стефан Софиянски Любомир Павлов и тогавашните общинари Венцеслав Николов и Петър Джорински, нито ръководствата на 3-те общински фирми я информираха, че си продават дела и тя губи контрол. След като избухна скандалът, СОС ги нахока, после ги смени, но вече бе безнадеждно късно.

Сега ситуацията се повтаря - оказа се, че с доклада на БНБ са запознати единици. Шефът на СОС Владимир Кисьов призна, че неофициално го е чел, но според него "всичко необходимо е направено". Без да уточни кое е това "всичко". Кисьов се ограничи с обяснението, че според доклада на надзорния съвет банката се управлява добре, а ако има лоши кредити, отговорност носи само управителният съвет. За какво тогава са пратени двамата представители на общината в надзорния съвет?

И тъй като опитът с Общинска банка е горчив, може би е редно някой открито да каже какво се случва в банката. Кой е прав - Владимир Каролев, който изброи 15 фирми, свързани с Ковачки, които са получили половината от капитала на банката под формата на кредити. При това част от тях са квалифицирани като нередовни, а други може би са взети в нарушение на закона. Или Кисьов, който смята, че всичко е наред?

Общинска банка е и



нагледен пример за безхаберието на общинарите



Когато общината загуби контролния пакет, те просто вдигнаха рамене и се оправдаха, че нищо не знаят. Когато Христо Ковачки по доста съмнителен начин прокара решението за вдигане на капитала на банката през Общинския съвет, те се обидиха и отсякоха: "Ние няма да отидем на общото събрание." Само силният обществен отзвук попречи идеята да се реализира и общината да подари още 37% от акциите си на Ковачки. Сега при поредния скандал, който може да се окаже източване на банката, отново вдигат рамене и прехвърлят отговорността на управителния съвет.

Общинска банка е частен случай, но не е единствен. Същото безхаберие общинарите показват по отношение на управлението на общинските фирми, да не споменаваме вече баналните проблеми с боклука, кучетата, ромските гета. Остава една година до края на мандата. За съжаление, едва ли можем да очакваме чудеса от храброст. Изглежда, можем само да мечтаем някога с управлението на София да се заемат хора, които ще поемат отговорност за действията си. А фарсът "Общинска банка" в един момент ще приключи - когато и последните акции на общината бъдат продадени. Въпросът е на каква цена.