|
| Една от жените, които вероятно ще бъдат екстрадирани в Италия, за да бъдат съдени там по обвинение за трафик на хора, при обжалването на мярката си за неотклонение пред Апелативния съд във Велико Търново. За 12 души вече бе взето решение да бъдат предадени на италианската страна. Още 11 чакат произнасянето на български съд. |
Това са само част от примерите за липсата на каквато и да е взаимопомощ по разследвания и наказателни дела между няколко държави. Сами по себе си тези примери са достатъчни, за да покажат, че ревнуващи се държави, разузнавателни служби и правозащитни органи и институции по никакъв начин не могат да се справят с определено добре кооперираната международна мафия.
Безспорно е, че и всяка от гореизброените страни
също може да се оплаче от България
в това отношение и вероятно с пълно основание. Подобни податки имаше и от Франция - по повод заловени там трафиканти на хора, и от Австрия - за джебчиите, и от Великобритания - по повод арестувани на тяхна територия наши наркотрафиканти.
Но българската реакция е просто още един аргумент в полза на твърдението, че въпреки всички форуми, клетви и закани, волно или неволно държавната принуда и справедливост силно изостава от мафията.
Наскоро пред "Сега" американският прокурор Джордж Харди, който успя да вкара в затвора американски конгресмен за подкуп от над 2 млн. USD, обяви, че "организираната престъпност няма правила, затова си сътрудничи по-добре". Той обаче се съгласи, че "като цяло страните нямат силно желание да си обменят разузнавателна информация и данни". Негова теза е, че затова са важни регионалните организации, които да си обменят по-бързо информация между правораздавателните и правоохранителните органи. Очевидно е обаче, че въпреки множеството подобни организации - и в Латинска Америка, и в Югоизточна Европа, и в рамките на Евросъюза, международната престъпност продължава да е в цветущо здраве и по общи оценки да кумулира около
1 трилион долара печалби годишно само от наркотици,
трафик на хора, проституция, кражби на коли, източване на кредитни карти, пране на пари, контрабанда. Тази сума е константна въпреки всички опити за изготвянето на общи документи, за създаването на координиращи органи и организации. Организираната престъпност продължава да контролира цели канали и сектори от икономиките или поне да нанася огромни щети на цели държави.
Точно затова е странно, че отделните страни не си помагат в борбата срещу мафията. Или само се преструват, че го правят.
Пример за това са и родилните мъки на всеки опит за приемането на общ нормативен акт, свързан с наказателно-правни въпроси. Да вземем за пример европейската заповед за задържане - нейната идея е всяка държава-членка на ЕС да може да поиска от друга страна-членка задържането и предаването на лице, което се намира на нейна територия. В момента изобщо не е ясно колко държави прилагат формулите на европейската заповед. Със сигурност са по-малко от половината. Едва миналата седмица Германия прие закон, който позволява на страната да прилага възприетата от ЕС система за задържане и екстрадиране на лица, заподозрени в терористична дейност и връзки с организираната престъпност. Такъв бе приет и миналата година, но Конституционният съд го отхвърли. Дали новият закон ще издържи при нова атака пред тамошния КС?
За България европейската заповед за арест ще влезе в сила от момента на пълноправното ни членство в Евросъюза. За целта ние вече приехме специален Закон за екстрадицията и европейската заповед за арест и промени в конституцията, които да дават право за предаване на български граждани на чужди държави и съдилища.
Но ние ще отговаряме само на страни, които реципрочно прилагат същите правила. Нещо повече. България вече се опитва да ги прилага, след като вече съд разреши екстрадирането на 12 български граждани от ромски произход в Италия, където да бъдат разследвани и съдени по обвинение за незаконен организиран трафик на хора. Но това е само един единствен пример, и то твърде спорен. Факт е, че става дума за
"дребни риби", а не за истинските организатори на тази мафия.
Очевидно е обаче и че ще минат години, докато тази работа с европейската заповед за арест започне да се използва пълноценно.
Същото е положението и около останалите международни нормативни актове, които преливат от деликатност и от възможности за отказ от помощ - Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, конвенциите за международно признаване на присъди, за трансфер на производства по наказателни дела, за екстрадиция, за трансфер на осъдени лица, за обмен на правна информация между държави. Всички тези документи предвиждат тежки процедури при съдебни и следствени поръчки, които могат да се точат с години.
Правото, правораздаването и правосъдието са силно формални неща и затова няма как да се мине без официални отговори и документи. Как да се търси имуществото на Самоковеца, за да бъде предмет на конфискационно производство, след като Великобритания не иска да даде официално данни за неговите сметки и имоти там? Нали всички се борят срещу корупцията и организираната престъпност? Или всичко е само на думи?
София винаги е отразявала критиките на ЕС или САЩ към българското правосъдие и родните правоохранителни органи. Но чуждите партньори като че ли не помагат с данни за имуществото на български престъпни босове в чужбина. А за никого не е тайна, че на Запад се перат парите им, там се купуват жилища и луксозни коли, регистрират се фирми и т.н.
Ако наистина е вярно, че разплитането на историята около бившия шеф на столичната топлофикация Валентин Димитров е тръгнало точно от австрийското финансово разузнаване, то определено се вижда светлина в тунела. Същото обаче трябва да направят останалите страни, които са любими туристически, икономически и финансови дестинации за българската организирана престъпност.
На Запад добре знаят за кои хора в България става дума.
Особено Великобритания и САЩ. Достатъчно е да дадат данни за хората - политици и бизнесмени, на които са отказали визи.
В крайна сметка едно е ясно - само с конвенции, препоръки, конференции и семинари не може да съществува реална борба с организираната престъпност. Няма да се получи и с ревност между отделните полицейски, разузнавателни и контраразузнавателни служби.
Така или иначе всичко друго, освен взаимен обмен на информация, съвместни удари, арести и запори на имущества, си е загуба на време и пилеене на пари. Дипломацията и меренето на сили трябва да отстъпят пред истинската борба срещу мафията. Останалото си е чисто лицемерие.
Из Договор за Европейския съюз
Подписан от държавите-членки на Европейския съюз в Маастрихт на 7.02.1992 г.
Член 30
1. Съвместните действия в областта на полицейското сътрудничество включват:
а) оперативно сътрудничество между компетентните власти, в това число полицейските, митническите и другите специализирани правоприлагащи служби на държавите-членки, във връзка с предотвратяването, разкриването и разследването на престъпленията;
б) събирането, съхраняването, обработването, анализа и обмена на съответната информация, в това число информация, притежавана от правоприлагащите служби, относно доклади за съмнителни финансови сделки, в частност чрез Европол, като се спазват съответните разпоредби за защита на информацията от личен характер.
...
Член 31
Съвместната дейност в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси включва:
а) улесняване и ускоряване на сътрудничеството между компетентните министерства и съдебни или равностойни на тях органи на държавите-членки, във връзка със съдебните процедури и изпълнението на решенията;
б) улесняване на екстрадицията между държавите-членки;
в) осигуряване на съвместимост между нормативните разпоредби, приложими в държавите-членки, в необходимата степен за подобряване на това сътрудничество;
г) предотвратяване на стълкновения на правораздаването между държавите-членки.
...
---
Може ли някой с ръка на сърцето да каже, че това е осъществено дори наполовина. А става дума само за рамките на Европейския съюз. Какво изобщо да говорим за взаимопомощта и с останалия свят.
|
| Главният прокурор Борис Велчев и финансовият министър Пламен Орешарски можеха да свършат много, ако държавите, които декларират готовност да ни помагат, направят като австрийското финансово разузнаване и ни подадат информация за сметките на набързо забогателите български "бизнесмени". |
