Пази Боже политиците да се заемат с решаването на проблемите на гражданите! Долу-горе до такъв извод може да се стигне след последните словесни и епистоларни престрелки между столичния кмет Бойко Борисов и министъра на енергетиката Румен Овчаров. Нищо, че и двамата претендират да защитават интересите на потребителите.

Лошото е, че след всички баталии сметките за парно ще си останат абсурдно високи, а системата за централизирано топлоснабдяване ще си е все така неефективна. Защото идеите за нормализиране на положението са или абсурдни, или ги няма заложени в промените в закона за енергетиката, които в момента се гледат на второ четене в парламента. Т.е. от тях лъха на откровен популизъм.

Преди дни например енергийният министър Румен Овчаров предложи да се сложи ограничение на изравнителните сметки, които изглеждат твърде високи. Според министъра трябва да има лимит колко киловатчаса топлоенергия може да се начисляват на всяка единица, отчетена от индивидуалния уред на радиатора. "Максимумът може да е 2.6 киловатчаса. Ако те се умножат по цената на топлоенергията и по броя на съответните деления, се получава нормална сметка", изчисли Овчаров. Над това сметката е абсурдно висока и следва да не се плаща. От подобни опрощавания "Топлофикация" ще загуби не повече от 5 млн. лв.



Идеята на министъра е забележителна в няколко аспекта



Първо, тя е неприложима, защото идва след края на отоплителния сезон, след получаването на изравнителните сметки, които част от хората вече съвестно са си платили. А и не стъпва върху никакъв нормативен документ, оправдаващ подобно изчисление. Второ, това е публично признание, че в работата на фирмите за топлинно счетоводство има куп нередности и съмнителни неща, с които държавата не може или не желае да се справи. Затова й е по-лесно да опрости част от сметките и да уталожи временно недоволството, вместо да затегне контрола.

Освен това деленията на индивидуалния топломер не показват харчовете на радиатора, върху който е поставен, а какъв дял от общото потребление във входа се пада на този отоплителен уред. Системата бе въведена преди повече от три години и вече е ясно, че ако някъде има абсурдно високи изравнителни сметки, причините са две: или някой краде топло, или има толкова много отказали се от парното, че



останалите мохикани трябва да платят огромните разхищения



И двата проблема биха могли да се разрешат, като се затегне режимът над фирмите за топлинно счетоводство, които масово не посещават домовете на абонати, а после им начисляват служебно пълна мощност. Или правят десетки други видове натъкмявания на сметките.

Но в промените на енергийния закон, които всеки момент ще влязат в пленарната зала, не се споменава и дума за това кой ще следи изкъсо тези фирми. Даже идеята да има специален регистър за тях изпадна по пътя от Министерския съвет до парламента с аргумента, че лицензионните режими в държавата щели да станат много.

Нищо не се прави и по въпроса за контрола върху разходите на топлофикациите. Сегашната регулация на цените на тока и парното, въведена преди 2 години, само в началото изглеждаше справедлива. Тя предполагаше, че промяна на цените ще се допуска само ако съответното дружество докаже пред Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) разходите си. Комисията обаче може да гледа цифрите по пера, т.е. на едро - толкова за капитално строителство, толкова за горива, толкова за резервни части. Ако енергийните монополисти бяха длъжни да доказват всеки харч със счетоводен документ, със сигурност масажният стол и перлената вана щяха да излязат наяве доста отдавна. Да не говорим за четирикратно по-високата цена на мазута, която е платена от столичната топлофикация, или за крана, чиято цена е надута многократно от разделянето му на части. Точно в тази част обаче промени в закона не се предвиждат - т.е.



енергийните дружества ще продължат да правят безконтролни харчове



Проточилите се месеци наред спорове да има ли такса мощност също говорят за небивал популизъм. Тази такса бе въведена за по-голяма прегледност. Приходите от нея трябваше да отиват за постоянните разходи на ТЕЦ-а - за работни заплати, за материални активи и т.н. Онова, което топлофикацията харчи за гориво, се плаща през цената за енергия. Проблемът е, че енергийните предприятия умело използваха такса мощност, за да се натоварят сметките на хората, които имат минимално потребление, а да се облекчат онези, които ползват повече топлина.

Идеите за промяна на това абсурдно положение също са недообмислени. Премахва се такса мощност, но пък процентът за отоплението за общите части на сградата се вдига от сегашните 30 на 40%. Така ефектът от промяната ще е нулев, защото абонатите с ниско потребление пак се натоварват с по-голямо плащане.

Но популизмът е като злото - никога не идва сам. Докато Румен Овчаров и Бойко Борисов се надцакват, дузина депутати също са се заели с доста задълбочено "решаване" на проблемите с парното. Те са направили направо умопомрачителни предложения за промени в енергийния закон. Независимите Минчо Христов и Стела Банкова например са измислили



нов, революционен метод за изчисляване на сметките



- според температурата на въздуха за даденото населено място по данните от бюлетина на Националния институт по метеорология и хидрология. От тях трябва да се извади температурата, до която трябва да се загряват помещенията, и разликата да се умножи по количеството топлоенергия и съответната цена. Изглежда суперсправедливо, стига да не беше абсурдно. Почти както предложението на двамата, когато някой си откачи радиатора, това да се доказва с негова декларация пред топлофикационното дружество.

Но какво да искаме от депутатите. Те не четат закони - те ги пишат. Арестуваният бивш шеф на столичната топлофикация Валентин Димитров за разлика от тях чете внимателно и се възползва умело от прочетеното.

Има и още една съществена подробност, която всички пренебрегват. С парно се отоплява около 18% от населението на страната. Останалите 82% от българите ползват друг вид гориво. За защита на техните интереси никой не отваря дума. Случайно ли е това?