В един индийски щат - Джаркханд, доколкото си спомням, решили да намалят популацията на кралски кобри, които се превърнали в голяма напаст и съответно заплаха за населението. Инициативата се състояла в една единствена обява - долар за всяка убита и предадена на властите змия. Резултатът бил потресаващ. Хиляди убити змии се изсипвали всеки ден в пунктовете. Появил се недостиг на змии, вследствие на което местните хора започнали да ги отглеждат изкуствено. Като вторично следствие бюджетът се изчерпал и изкупуването на влечуги било прекратено. В крайна сметка след цялата тази кампания щатът осъмнал със значително повече кобри, отколкото преди нея.

Поуката от тази история е, че е



почти невъзможно една идея да не се изврати,



когато в нея е включена думата "пари" и отсъства възможността за контрол.

Не знам дали лобистите са напаст за България. Те си мишкуват тихо във фоайетата и кръчмите на хотелите "Радисън" и "България" и, както се казва, не хапят минувачите. Не съм сигурен дори, че изобщо се възприемат като такива, защото не съм чул някой да го казва: "Приятно ми е, Гошо лобиста". Нещо повече - не мисля, че има дори общо понятие що е то лобизъм и има ли почва у нас. Е, да, всеки ще ви разкаже, че понятието става популярно в света заради проклетата жена на 18-ия президент на САЩ Юлисис Грант. Джулия Дент мразела тютюна и натирвала мъжа си от Белия дом, когато му се приисквало да напълни гърди с порочен, но ароматен кубински дим. Грант киснел в лобито на отсрещния хотел "Уилърд", където го атакували застъпници на различни каузи и... прескачаме детайлите - ето ти лобизъм. Малка, но съществена подробност е, че Грант е смятан за един от най-слабите президенти, тъй като не могъл да се справи с корупцията в собствената си администрация.

Законът за лобизма, който се очаква да бъде внесен от ДПС и приет от Народното събрание,



няма амбицията да се пребори с корупцията



Според изказванията, които от време на време се регистрират в публичното пространство, идеята е да се регламентират отношенията между бизнеса и политиката. Лично мен ето този мотив най-много ме притеснява. Разбира се, винаги е полезно едни отношения да са регламентирани, но когато се прави закон с единствен фокус "бизнес-политици", е притеснително.

Извън историческите факти, лобизмът е мощен инструмент, който влияе върху решенията и инициативата на различните видове власт. Той е форма на комуникация на различни групи и организации с парламента и правителството, при което се генерира влияние и натиск. Целта не е да се притиска някой, който взема решения, до ъгъла, а той да бъде достатъчно добре информиран, да се съобразява с различните настроения и очаквания в обществото и да издава справедливи актове.

Тази комуникация съществува у нас от началото на демократичните промени през 1990 г. и нито се е нуждаела от регламенти, нито от закон. Когато се приема закон, свързан със здравеопазването, чиновници, депутати, министри се консултират с всякакви лекарски съюзи, неправителствени организации. Темата се дискутира в медиите, има публичност. Доста често депутатите си правят това, което са си наумили, но така или иначе лобистки процес съществува, при това в хубавия смисъл на думата.

Комуникация съществува дори между власт и бизнес. Не ми е известно международни или български публични компании да са пожелали диалог с правителство или парламент и да не са намерили разбиране. Политици присъстват на тържества, откривания, коктейли на десетки фирми, получават календари, картички и бутилки покрай Нова година и националния празник и никой не приема тези отношения за ненормални или неморални. И така трябва да бъде.



Лобизмът не е незаконна дейност



и затова няма причина да се забраняват лобистките компании. Абсолютно идентична професия е "връзки с обществеността". Тя също възникна от нищото, но вече е достатъчно популярна. Пиарът има собствени професионални организации, създадоха се огромни компании, които дори се наемат от властта. Никой до този момент не е казал: "Ей, дайте да направим закон за тази професия".

В целия този пъзел съществуват две парченца, които са много важни - какво са си наумили създателите на закона и каква формулировка съществува в главите им за понятието "лобист". От отговора на тези въпроси ще разберем дали идеята е улесняване на лобистката дейност или превръщането на професията в законно комисионерство от нерегламентирани отношения. Партия "Новото време" например започна своята дейност като група за натиск, което по същество е лобистка организация с идеална цел. Момчетата дори демонстрираха как се влияе върху решения и законодателна инициатива. Сега са богати.

От всичко, което изброихме дотук, липсва едно много важно звено в отношенията власт - общество - компаниите от сивия сектор и подземния свят. Неизчерпаемият извор на партийно финансиране и основният генератор на корупция и престъпност. Някой може ли да ми обясни като как точно закон за лобизма може да регламентира тези отношения и как може да ги изкара на светло.

Да, закон за лобизма може да подпомогне взаимоотношенията между отделните обществени организации, съюзи, легитимния частен бизнес и властта, но докато обществото тъне в корупция, ще играе и ролята на бушон в нерегламентираните връзки с подземния свят. Този бушон ще гърми всеки път, когато нещата опрат до съд, и възмездието ще остане сиротно.

Да, регистрацията на лобистите ще изкара на светло кой за каква кауза се бори, но по какъв начин ще накара самите политици да излязат изцяло на светло. Ние не можем от години да накараме лидера на ДПС, партията вносител на закона, да отговори на пет въпроса. Нима сега той може да ме убеди, че ще осветли истинските взаимоотношения с обръча от фирми, с приятелските кръгове, с братовчедите и политиците? Не се сърдете, но малко съм скептик.



Нека да не си правим илюзии



Докато корупцията властва в тази държава, всичко, свързано с посредничество и пари, ще изглежда като индийската инициатива за намаляване на популацията на кобрите. Вместо лобисти, ще се навъдят дилъри на подкупи. Нещо повече, има опасност самата професия да се изроди и да се самоорганизира като рекетьорска организация.

В условията на корупция лобизмът, превърнат в институция, може лесно да се трансформира в средство за шантаж. Например: две фирми се борят за финансиране по някаква европейска програма, но може да спечели само едната. Всичко зависи от министъра. Коя ще спечели? Тази, която си наеме правилния лобист. 10 общини кандидатстват за финансиране примерно от фонд "Бедствия и аварии". Има пари за четири. Кои ще се класират? Май знаете отговора. В още по-лошия случай вече обиграни лобисти могат да инициират корупционни схеми. В нашето общество това е абсолютно възможно да се случи, защото личният интерес много често е пред интереса на обществото. Поради тази причина ние чуваме като мотив за приемане на закон за лобизма "регламентиране на отношенията бизнес и политика", а не "улесняване на достъпа на всички групи и организации в обществото до властта". Един съществен пример доказва, че има основания да се съмняваме в добрите намерения на вносителите.

В момента българският народ



има един перфектен лобист - Европейската комисия



Съгласете се, че това е един доста мощен институт. Този лобист натиска нашите политици да се преборят с корупцията и му е адски трудно да ги убеди, а още по-трудно да ги размърда. Той например казва: "Момчета, излезте на светло, декларирайте доходите и имуществото си!" В резултат на което един-двама политици пред избори отвръщат: "ОК!", но болшинството показват среден пръст. Същото правят и в съдебната власт. Нима хора, които сами не искат да излязат на светло, могат да изкарат на светло сенчестия бизнес? Дори и Конституцията да променят в името на лобизма, това няма да стане без собствената воля на политиците. Всъщност ако тя съществува, законът направо ще е излишен.