Военният сблъсък между Израел и Ливан заплашва с нова културна катастрофа, аналогична на тези, сполетели Дубровник и Багдад по време на войните в бивша Югославия и Ирак.

Остатъците от ред в Ливан се изпаряват с бясна скорост и ситуацията напомня за съвсем пресни кадри - Ирак през 2003 г. и разграбването на багдадските музеи. Във вакуума между идването на армията на САЩ и отстъпващите войски на Саддам от багдадските музеи изчезнаха безценни съкровища от древна Месопотамия. В тези дни всички в Ирак грабеха, а ръководството на САЩ не успя да предвиди и предотврати това. Съветникът на Буш по културните въпроси по-късно подаде оставка.

В Ливан на малка територия буквално са се натрупали няколко хилядолетия библейска история, столетия от блясъка на елините и Рим, от славата на Византия, кръстоносците, арабите и турците.

Географията на първите дни на атаката всява ужас - Баалбек, Тир, Сидон... Центърът на анклава на групировката "Хизбула" в долината Бекаа е древният Баалбек, съхранил цели колони от легендарния храм на Юпитер. За разрушаването на този безценен паметник, както и на много други, не е нужен прецизен обстрел. Тук през 1751 г. европеец преброил в храма 9 колони, а след 30 г. останали само 6 - за разрушаването на трите било достатъчно земетресението през 1759 г. За разрушаването на останалите (сечението им е 2 м, а височината 23 м) вероятно е достатъчна и неумело пусната ракета.

В покрайнините на Бааблек е последната в света горичка от ливански кедри, "строителният материал" от библейските времена.

На традиционния път на израелските танкове към Бейрут лежат финикийските Тир и Сидон, а край Бейрут - Библос, който има няколко хиляди години история.

През 1982 г. палестинците използваха крепостта на кръстоносците Бофор 12 века по-късно по истинското й предназначение. Израелците успяха да я превземат след няколко дни въздушни удари и обстрел с танкови оръдия. Въпреки че в "Хизбула" осъзнават туристическата ценност на паметниците, опитът с талибаните в Афганистан навява съмнения, че полуграмотните бойци ще се церемонят с останките от чужди религии.

Трагедията на всяка война в Близкия изток е и в това, че не е известно какво ще загуби светът. Всеки залп по пусто място на сушата или в морето може да означава пълно разрушаване на неоткрит археологически паметник. Например проучванията в акваторията на египетския град Александрия неотдавна подариха на света "главата" на Клеопатра и други безценни находки. А пристанищата на древна Финикия вече са засегнати от бомбардировките.

В Близкия изток винаги е съществувал черен пазар на културни ценности с добре обиграни играчи на него. Ще пропуснат ли ливанските мародери шанса, още повече че местните авантюристи се отличават с качеството да се пазарят и договарят отвъд границите (омразата между араби и евреи досега не им е пречела на двустранно изгодния транзит на наркотици, оръжия и проститутки)?

Всичко това е прозата на войната, ясно е, че на никого в Ливан и Израел в момента не му е до исторически паметници. По идея опазването на културното наследство изисква международна намеса. За съжаление няма данни, че тази тема е обект на разговори. Все едно не е имало нито Дубровник, нито Багдад.

А технически е възможно да се направи не малко - например да се поиска разполагане на части от 70-хилядната ливанска армия (така или иначе бездействаща) край обекти от културното наследство, да се настоява да прекрати използването им за укрепления, складове или площадки за изстрелване на ракети.

Отрезвяващо действа принципът на моркова и тоягата - заплаха, че опасните за паметниците действия ще бъдат разглеждани като престъпления, със съответните последствия за извършителите им, независимо дали са издавали или изпълнявали заповеди - съдбата на паметника често зависи от каприза на командира или пилота.

Не е тайна, че правилното поведение на много немски офицери по отношение на европейските градове по-късно ги направи герои - например в Новгород немците спасиха безценни икони.

(по материали от руския печат)