Преди 165 г. англичанинът Томас Кук създаде първата в света туристическа агенция.

Когато бащата на Кук изпращал момчето да се учи в училището към манастира, едва ли е предполагал, че това ще се превърне в първата крачка по пътя на създаването на туристическата индустрия. Родителят очаквал, че момчето ще тръгне по стъпките на дядо си и ще стане пастор.

През февруари 1826 г., на 17 г., Томас започнал да пише статии за неголямо баптистко списание, което майка му продавала заедно със зеленчуците и плодовете в своята лавка, и да преподава в неделно училище. Но това не задоволявало енергичния и работоспособен Томас Кук и той се захванал с мисионерска дейност из селата.

През 1829 г. Кук е записал в дневника си, че за изтеклата година е пропътувал 2692 мили, от които 2106 - пеша. Много скоро младият проповедник спечелил симпатиите на целия окръг. Местните жители все по-често започнали да го търсят за съвети по различни житейски въпроси. Кук изчислил, че работата му носи не само морално удовлетворение, но и прилични (както му се струвало тогава) доходи - 10 шилинга седмично. И това била втората стъпка към създаването на индустрията на пътешествията.

През 1830 г. фондовете на баптистката асоциация в град Лафбъро, където живеел, се изпразнили, и Кук останал без заплата. За да се издържа, той се захванал с дърводелство и отворил малка работилница в съседния на Лафбъро град Харборъф. Преместил се там с жена си.

Кук продължил мисионерската си дейност. Безплатно, но с огромно морално удовлетворение - разпалено проповядвал



борба с пиянството,



защото считал алкохола за истинско въплъщение на дявола. Кук събирал голяма аудитория - по това време много се пиело. От XVIII в. английското законодателство, за да ограничи вноса на чуждо бренди, поощрявало домашното производство на спирт и така работниците в промишлените градове масово се напивали до безпаметност. Типичните реклами били: "Пиян - за пени", "Мъртвопиян - за два пенса". А Кук изпитвал благороден гняв и не жалел красноречието си.

В края на 1836 г. единодушно е избран за секретар на току-що създаденото в Харборъф дружество на трезвениците. Работилницата му процъфтявала и Кук вече можел да си позволи да наеме помощници и по-активно да разгърне борбата за здравословен начин на живот. Кук събрал много поддръжници, но все му се струвало, че не върши достатъчно. Така през 1839 г. се заел да издава ежемесечен вестник за трезвеност. Година по-късно основава първото в Англия списание за деца, което също проповядва вредата от алкохола.

През 1840 г. е открита жп линия, свързваща Дерби с Ръгби. Прочитайки съобщението, Томас Кук неочаквано осъзнал, че такова прекрасно изобретение трябва да се използва за реклама на трезвеността.

Кук решил да наеме влак, за да закара с него последователи от Лейстър в Лафбъро на конгреса на асоциацията на трезвениците от южните графства на Централна Англия. Кук така живо описал плана си на секретаря на железопътното общество Джон Фокс Бел, че го заразил с ентусиазма си и Бел платил първоначалните разходи. Организацията на мероприятието отнела две седмици - необходимо било да се договорят културната програма и изхранването в Лафбъро, да се напечатат и разпространят рекламни плакати и билети. Специални покани били разпространени в Нотингъм, Дерби и други градове.

И така се родил туризмът. Това се случило в



понеделник, 5 юли 1841 г.



570 приятели на трезвеността се натоварили в 9 открити вагона - доста неудобни. Огромната тълпа, съпровождана от духов оркестър и въоръжена със знамена и транспаранти, била готова да съкруши чудовището на пиянството. На гарата в Лафбъро приятели от различни градове се обединили в огромна процесия и се отправили към градския парк, където за тях имало сандвичи с чай, танци, игра на крикет и тричасов митинг. Влакът се върнал в Лейстър около 11 ч. вечерта, а цялата гара била пълна с посрещачи.

Успехът на мероприятието вдъхновил Кук за нови подвизи - организирал няколко екскурзии срещу 1 шилинг за възрастен и 6 пенса за деца (цени, достъпни даже за бедните). В следваща сензация се превърнало специално детско пътуване от Лейстър до Дерби. В него участвали 3000 деца от неделните училища.

Успехът на Кук се криел в това, че Кук лично придружавал туристите. Много пасажери, пътуващи за първи път с влак, били доста нервни - опасявали се за здравето си и как да опазят имуществото си. За такива туристи Кук бил като роден баща - инструктирал ги, утешавал ги, демонстрирал собствената си увереност.

Следващата мишена на Кук станала пушенето. През ноември 1841 г. семейството му се мести в Лейстър, където Томас основава ново издателство за книги за здравословен начин на живот. Съпругата му открива хотел, в който вместо спиртни напитки се продават сокове. А навсякъде висели табелки: "Пушенето забранено". В хотела се разпространявало списанието "Противник на пушенето", предлагащо на заклетите пушачи вместо тютюна да изберат увлекателни пътешествия в компанията на хора, отказали се от алкохола.

Клиентелата растяла и Кук сключил договор с управлението на жп линиите за редовен превоз на туристи. С измисления от него лозунг:



"Железницата - за милиони!"



украсявал витрини на магазини, огради, стълбове на фенери. В замяна жп линиите му давали отстъпки, които му позволили да организира развлекателни пътувания и за хората с най-ограничени финансови средства. И клиентите били хиляди.

Още едно обстоятелство помага много на Кук - през 1840 г. профсъюзите получават правото на ежегодни отпуски за работниците, които се оказали не съвсем готови за подобен разкош. И Кук им подсказал с какво да се заемат през свободното от работа време - да пътуват и да се забавляват.

През лятото на 1845 г. Томас Кук организира първото напълно развлекателно пътешествие - без проповеди и въздържание - на специален влак от Лейстър до Ливърпул и обратно. Кук решил да се откаже от неудобните вагони на трета класа и превърнал комфорта и безопасността на пътниците в свой приоритет. Кук сам пътувал по маршрута и оглеждал града. Той пръв предложил и пътническите чекове, чийто аналог е известен още от времето на тамплиерите, които били гаранция, че туристите няма да бъдат ограбени по пътя. Най-сложно за Кук било да нахрани и настани да нощуват едновременно стотици туристи, но се справял. За първото развлекателно пътешествие, както и за всички след него, Кук издал неголям пътеводител с разкази за забележителностите, които туристите ще могат да разгледат. Успехът надминал и най-оптимистичните очаквания. Още по време на рекламната кампания търсенето на билети било толкова голямо, че се наложило да наемат два влака вместо един.

През 1846 г. Кук заминал за Шотландия, за да разработи маршрут за любителите на творчеството на Уолтър Скот и Робърт Бърнс, любимци на цяла Англия. Идеята била гениална - фанатичните читатели непременно ще поискат да се докоснат до вълшебния свят на любимите произведения. Така Кук станал първият, който осъзнал и претворил в дела една от най-касовите идеи на бъдещия туристически бизнес. С първия влак за Шотландия отпътували 350 души.

След като разработил маршрутите из Шотландия, Ирландия, Северен Уелс и остров Ман, Кук не спрял дотук. Предложил на няколко крупни земевладелци от Централна Англия да отворят замъците и парковете си за разглеждане от обикновените хора. И един по един те откликнали.

През 1851 г. в лондонския Хайд парк бил построен огромен павилион за търговско-промишлени изложби. Кук веднага си помислил, че изложбата би могла да е интересна не само за търговците и индустриалците, но и за работниците, произвеждащи тези стоки. В продължение на три месеца той пътувал из Англия, организирайки специални работнически клубове, в които пролетариите внасяли всяка седмица малък членски внос, а в замяна получавали двупосочен билет до Лондон, храна и нощувка. Грандиозният план бил широко рекламиран в току-що създаденото от Кук списание "Екскурзиант" (излизало до Втората световна война). Изложбата била посетена от 165 хил. човека.

След Лондон имало аналогична изложба в Дъблин, а по-късно, през 1855 г., и на Елисейските полета. Пътуването в Париж е първият задграничен маршрут на Кук. И този път той помислил за всичко - договорите със собственици на хотели и транспортни средства гарантирали спокойствие и комфорт на туристите. Кук издал пътеводител не само със забележителностите на града, но и с куп полезни съвети как туристите да се държат подобаващо в чуждата страна. Успехът бил огромен - след края на сезона лично секретарят на Наполеон III предал благодарностите на императора към Томас Кук.

След Париж той разработва ред маршрути в други европейски градове. През 1865 г. Кук открива за съотечествениците си Новия свят, а за американците - родината на предците им. Американският филиал на фирмата бил оглавен от сина на Кук Джон Мейсън Кук, верен съратник на баща си във всичките начинания. Един от първите клиенти на фирмата отвъд океана станал Марк Твен - той бил така възхитен от агенцията, че настоятелно препоръчвал услугите й на президента Грант.

През декември 1886 г. "Кук и син" организирали за англичаните поклонничество до Светите земи. 60 човека преминали пустинята с внушителен керван от коне, магарета, мулета и охрана от въоръжени с карабини мъже и кучета. Благочестивите християни изпаднали във възторг от обслужването и започнали да валят молби от знатни европейски фамилии, които искали аналогични пътешествия.

След като от Палестина се завърнали кралят на Сърбия и няколко руски князе, към Кук се обърнал наследникът на английската корона и бъдещ крал Едуард VII, който поискал да прати синовете си Алберт и Джордж (бъдещият крал) на Гроба Господен. Премиерът на Великобритания Уилиям Гладстон пък възложил специална задача на Кук - да разработи екскурзионни маршрути за англичаните до Индия, а за богатите индуси - до Острова, защото вярвал, че туризмът може да създаде приятелски отношения между двата народа. В индийския офис на Кук било пълно с клиенти.

А през 1878 г. генерал-губернаторът на Индия граф Даферин се обърнал с молба към Кук да организира поклонническо пътуване за мюсюлманите до Мека. Даферин знаел, че Кук е баптист, но се отличава с религиозна търпимост. Тъй като нямал възможност сам да съпровожда пътешествениците в затворената за християни Мека, Кук действал чрез агенти и отново пожънал успех. След това в лондонския офис на агенцията била разкрита специална секция за поклоннически пътувания, която действа и до днес.

Когато умира през 1892 г., състоянието на Кук се оценява на 2497 фунта. Джон Мейсън Кук умира след 7 г., оставяйки след себе си имущество за 663 534 фунта. Потомците на Кук владеят фирмата до края на 20-те години на XX в., когато агенцията, запазваща името си "Томас Кук и син", става собственост на акционери.