Ако имате път към Североизточна България, не пропускайте да отидете до старите български престолнини Плиска и Велики Преслав и уникалния каменен барелеф на Мадарския конник.

От Варна води магистрала и пътят оттам се взема за 40-50 минути.

Плиска е първата българска столица. Няма опасност да подминете отбивката от магистралата - там се издига 30-метрова каменна фигура на воин с меч. Поставен е по време на честванията на 1300-годишнината от създаването на България. В градчето всички твърдят, че паметникът е на основателя на българската държава хан Аспарух. След още няколко километра са старините. Днешна Плиска е град от 20 г., а селището е основано от турците през XVIII в. Наричало се е Абуба (стар баща). В Плиска съжителстват стари къщи с дувари от турско време и съвременни лъскави постройки на шуменски бизнесмени. Плиска станала известна за науката в началото на ХХ век благодарение на "българския Шлиман" - чешкия историк Карел Шкорпил,



основоположник на

българската археология



Разкопките на стария град започнали на 6 октомври 1899 т. и продължили и през 1900 г. Около 1880 г. Шкорпил се установил във Варна, но започнал системно да обикаля Североизточна България. За него най-загадъчни били останките от стар град около Абуба. Бил убеден, че тук е първата българска престолнина от езическо време. Дотогава за науката първата столица е Преслав. Разкопките доказват тезата му. Първата българска столица е открита под тонове пръст. Според местни белите камъни на сринатата до основи през 811 г. столица и възстановена от Омуртаг през 816-831 г. са отишли за изграждането на Томбул джамия.

В Плиска



княз Борис покръства българите



Тук през 864 г. той посреща учениците на Кирил и Методий и се оттегля в манастир. Тук се полагат основите на Златния век, получил своя разцвет във Велики Преслав. Тук се намират останките от Голямата базилика. Тя е една от най-големите катедрали в ранносредновековна Европа. Храмът е с впечатляващи размери - дължина 99 м и ширина почти 30 м. Около нея върху 20 дка са разположени първата архиепископска резиденция, основите на жилищен дворец с баня с подово отопление и първият манастир на Средновековна България със 7 килии. От миналата година тук вървят реставрационни работи. Това лято Голямата базилика беше надградена още с метър и все повече се доближава до оригинала. Възстановява се старият път, който е свързвал базиликата с Дворцовия комплекс. Само преди няколко дни тук беше открит нов посетителски център. До края на септември се очаква да бъде завършен новият музей. Старият, построен преди повече от 60 г., беше съборен и на мястото му се изгражда нов с 200 кв. м експозиционна площ. Той се гради на метри от каменния кръст на гроба на откривателя на Плиска Карел Шкорпил. Плиска става все по-привлекателна за туристите. Инициативата "Съхрани българското" за втора поредна година се провежда в историко-археологическите резервати Плиска и Велики Преслав под патронажа на президента Георги Първанов.



Доброволни бригади



от ученици и студенти почистиха обектите.

Средновековният Велики Преслав напомня дворците на византийските императори. Втората българска столица (893 до 972 г.) е свързана със Златния век на България и със Симеон Велики. Навремето хиляди ученици под строй идваха да разглеждат старата престолнина. Сега никого никъде не водят под строй, но не пропускайте да разгледате стария град, да усетите въздуха на онази България, която в средновековието излъчвала мощ и богатство. Да видите шедьоврите на Европа - Кръглата (Златната) черква и Тронната палата и грамадния владетелски комплекс. Според учени средновековният град на владетелите много напомнял двореца на



византийските императори в Константинопол,



където се е възпитавал Симеон Велики. Същевременно сградите са запазили строителния стил на първата българска престолнина - Плиска, изградена от каменни блокове.

Мястото на столицата не е избрано случайно - белокаменният дворец е разположен сред великолепната природа в долината на р. Тича. Симеон я строил и украсявал цели 28 г.

Проучванията му започват в края на XIX в. В началото на ХХ в. е намерена прочутата керамична икона на "Св. Теодор Стратилат", без която не минава нито една изложба на християнското изкуство по света. Нейно точно копие сега украсява великолепния Археологически музей, чиято експозиция основно беше обновена. Част от изумителното Преславско златно съкровище също е изложена тук. На 11 април 1978 г. то беше изкопано случайно при земеделски работи. От пръстта възкръснаха 180 златни и сребърни предмети и монети. Предполага се, че е било укрито от византийски войник през войната от 971 г. Съкровището било фамилно притежание на обитателите на двореца и било събирано в периода IХ-Х в. Най-красиви са женските накити, особено двустранната огърлица.

Археологическият музей е един от най-богатите провинциални музеи. Туроператорите водят гостите до винарската изба на "Винекс Преслав", където дегустират вина и коняци. В битовата Карталова къща тe наблюдават старинни български занаяти.

Според председателя на Дружеството по радиестезия и биолокация "Шумен" доц. Методи Върбанов култовото Осмарско светилище и Мадарски скали са сред

най-енергийните точки на България

Според радиестезисти общото излъчване на светилището в Осмар е 1840 силоса. Това е единици мярка за енергийна сила. Но на Мадара излъчването е 2250 силоса. В продължение на 4 хилядолетия Мадара е светилище, култов център на всички епохи и религии. Дори Ванга твърди, че биополето там е по-силно от това на Рупите. Енергетичните зони са в Голямата пещера и на капището, вляво от Конника, където е жертвеният камък за



жертвоприношения в чест на бог Тангра



Местата са подходящи за отмора, релаксация, зареждане с положителна енергия. Прабългари и славяни са имали култ към мястото. Скалата е била светилище за траки и римляни.

От селото по пътя за конника има отбивка за хотел-ресторант. На метри от стъпалата, които водят към Мадарския конник, има паркинг и няколко капанчета бира-скара.

Живата атракция за туристите е 83-годишният дядо Кольо. Вече 15 години той свири безплатно на Мадарските скали. Откакто Голямата пещера е затворена за туристи поради падащи камъни, дядото се е пренесъл на площадката над 115-ото каменно стъпало към барелефа. Догоре са 205. Оттам той оглася със своя кавал смълчаните скали. Мъка му е, че от две години шефът на шуменския музей не му давал да свири с гайдата. "Пречел съм на туристите, ми викат, пък те умират да ме слушат", чуди се дядото. Бившият бъчвар сам изработва различен калибър свирки (цафари) и ги продава. Струват от левче до 20 лв.

Село Мадара е само на километър от каменния конник. Най-примамливото кътче за туристите в селото е Яневата къща. Семейството я реставрира преди 6 г. и сега всеки ден са готови за гости. Годишно посрещат от 6 до 10 хил. туристи от Албена, Златни пясъци, Дружба. Чужденците най-много се радват на домашните животни - козички и зайци, и се дивят на мазето, пълно с буркани със зимнина.