Преди да потеглим от Верона за езерото Гарда, знаехме само, че е най-голямото в Италия, с приятни възможности за почивка, плаж и спорт. Но това, което видяхме, надмина всичките ни романтични очаквания. Като че ли Господ нарочно, за да ни докаже своите Божествени дарби, бе събрал тук лазурносиньото на водата, омекотената ласка на слънцето, зелената прохлада на планината и алпийската красота на малките градчета, обрамчили езерото и стигащи до скалите над тях. Живописната картина се допълваше от десетките малки лодки и катерчета, порещи вълните.



Оставихме колата на платен паркинг и на един такъв катер потеглихме към най-северната точка на езерото, градчето Рива, където имахме запазен хотел за уикенда. Освен нас, на катерчето се качиха и германски туристи. Разбрахме, че са дошли специално за постановката "Кармен" на Арена ди Верона, но поради липса на места в хотелите ги изпратили да нощуват на езерото. Това било обичайна практика не само заради препълнените хотели във Верона, но и заради прохладата на езерото и възможността да съчетаят музикалното удоволствие с приятна почивка. От града до Гарда пътуват често автобуси. Транспортни фирми предлагат и панорамни разходки с коли или мотоциклети по целия бряг на езерото, което може да се прекоси от север на юг и обратно и с ферибот.

Общата площ на Гарда е 370 кв. км, дължината е 52 км, а максималната ширина е 17-18 км. По дълбочина, 346 метра, е второ в Италия след Комо. Веронското езеро е гордост на три провинции - Ломбардия, където е западната и южната му част, Венето - източната, където се намира големият крайбрежен резерват "Гардезана Ориентале" ( 218 хектара), и немскоговорещата Трентино - северната част.



Оприличават го на бутилка,



чието дъно е обърнато на юг - голямо и разлято, а "гърлото" й се е врязало в най-южните предпланини на Алпите и прилича на фиорд. Други го описват като цигулка и го свързват с музикалната атмосфера, която цари в почти всички курортни крайбрежни градчета. Затова е известно още като "малката Верона", тъй като всяко лято площадът на Рива се превръща в сцена на международен оперен музикален фестивал.

Бреговете на езерото са много разнообразни. В южната част градчетата са повече, а плажните ивици са пясъчни и широки. Колкото се върви по на север, толкова планините слизат по-близо до езерото, а селищата стават по-живописни. На северозапад, в района на Лимоне,



скалите се спускат направо



във водата под песента на планинските рекички и водопади, които свършват тук своя дълъг път. На североизток, под хълмовете на Монте Балдо, в района на Рива, Гарда и Бардолино, е царството на сърфистите.

В древността наричали езерото Благословено. Богатата му история личи по римските вили и минерални бани с мозайки, средновековните замъци и величествените дворци, бароковите църкви и манастири. Следи от римската епоха са запазени в Дезенцано и Сирмионе, разположен на живописен полуостров в най-южната точка. Тук се издига голяма римска вила, където е живял прочутият певец на любовна лирика Катул. В спомените си той пише, че вилата е разположена така удобно, че може да лови риба в езерото направо от прозореца.

Най-силно обаче е влиянието на Венецианската република, владяла тази област от XV до XVIII в. Богатите венецианци си построили разкошни вили и прекрасни градини. След това езерото преминало под владичеството на Австрия, чиито богати поданици също си вдигнали големи вили, превърнати сега в хотели. Малките градчета са запазили спокойната атмосфера за почивка въпреки силно растящия туристически поток. Освен италианци, идват предимно за краткотраен отдих австрийци и германци, още повече че езерото е на няколко часа път от Мюнхен и Виена. Сред полъха от Средиземно море и невероятния скалист декор на Алпите от лятната задуха тук се спасяват заможни люде, отседнали в луксозни хотели, къмпингуващи (особено в южната част), планинари, сърфисти, делтапланеристи, любители на мотоциклетния и велосипедния спорт.

Но вече стигнахме на пристанището в Рива. Първият поглед още спира на Часовниковата кула, която се издига на централния площад "3 ноември". Построена е през XIII в. за защита на порта. Според местните хора



Ницше я съзерцавал с часове



и пожелал да го вградят в нея, за да остане завинаги тук. Ние също вече сме пленени от тази хармония на природа и култура. Затова вместо в хотела, предпочетохме да хапнем тук в едно от десетките малки ресторантчета, всичките обърнати към езерото. Менюто им е по-разнообразно, отколкото на големите ресторанти във Верона и Милано, а цените са по-ниски въпреки туристическия наплив. И в него задължително фигурират местни специалитети, които не вървят без неизменната чаша вино. За да е пълно удоволствието, си поръчваме най-прочутото, Бардолино, което се прави в близкото едноименно градче. Всъщност лозарството и винопроизводството, както и добивът на зехтин от безкрайните маслинови насаждения, е основният поминък на местните жители наред с туризма, разбира се. Е, Рива има и малко неудобство - плажът е широк, но каменист.

На следващия ден поехме към стария град. И отново попаднахме в един приказен свят от тесни живописни улички с едно- или двуетажни къщи, потънали в аромата на жасминови и розови храсти. Толкова много цветя, толкова силно ухание, чак да ти прилошее! От достолепната крепостна кула се открива невероятна гледка към синевата на езерото със стотици лодки, платноходки, водни колела и сърфисти. Отблясъците на слънчевите лъчи му придават невероятен мистичен вид. Това усещане се засилва от високите скалисти масиви, излизащи направо от водата. Предприемчив италианец е преценил, че тази гледка ще привлича туристите, и е отворил тук кокетно ресторантче. От това място тръгват планински пешеходни пътеки и алеи за велотуристите. По тях има толкова обозначения и маркировки, че просто не можеш да се загубиш.

Но нашият престой тук е кратък, затова слязохме отново към пристанището, откъдето с катерче тръгнахме към друг красив град - Лимоне. Градусът на изумлението се повиши значително при гледката, която се откри пред нас. Градът е разположен направо на една издадена към водата скална стена, все едно че е изсечен в нея. Казват, че е основан от монах, чийто лик, като емблема на града, се вижда навсякъде. И тук уличките са тесни и живописни, а къщите - потънали в розови храсти. На стените и по вратите са сложени украси с лимон, лимони се продават навсякъде. Търговци обаче признават, че от предишната лимонена слава на града е останало само името. Сега плодовете се внасят от Испания или Южна Италия, въпреки че в някои градини се виждат доста такива дървета. Повече от тях са безбройните сергии по крайбрежната улица, отрупани с всякакви по-качествени и панаирджийски дрънкулки, сред които евтино сребро и животинчета от муранско стъкло. Но синевата на водата и плажът, който е пясъчен, привличат по-силно и ние скоро обърнахме гръб на туристическата суетня, за да се потопим в ласката на езерната прохлада.

Ако имахме още поне ден, можеше да се разходим до едноименното градче Гарда или до Гардоне, също в северната част, или до най-южния, Сирмионе, известен още като балнеолечебен център. Но това ще бъде следващия път. Защото е напълно прав този, изрекъл сентенцията: "Който е посетил веднъж езерото Гарда, го е обикнал завинаги. Който не е, все още може да се влюби в него".