Петър Стоянов ще откаже номинацията си за президент. Това обаче ще стане чак когато Бойко Борисов окончателно реши дали ще се бори за поста на държавния глава. |
Съществената разлика с днешната ситуация е, че
никой не се плаши от десните лъвове,
а котета - мераклии за лъвове, има бол. Търсенето на най-лъвското коте обаче продължава по логико-математическия начин - чрез социологически проучвания. Петър Стоянов, посъветван от Любен Дилов-син, предложи досегашните кандидати - той самият, Неделчо Беронов, Веселин Методиев и Сергей Игнатов, да се разиграят в сондажи от три демоскопски агенции и така да се види кой е по-по-най. Накрая лидерски конклав да избере някого - било с консенсус, било с някакво мнозинство.
Да видим първо техническите препъникамъни пред тази идея. Първо - откъде у нас ще се намерят
цели три независими социологически агенции?
Второ - знае ли Стоянов, че за целта трябва да се направи огромна извадка, с по 15 000 анкетирани примерно за всяко от трите изследвания. И че всичко това ще струва към 50 000 лв. Ако идеята е "да се изхарчат едни пари", това е съвсем друг въпрос.
На следващата група "технически" въпроси политици и социолози вече отговориха. На нашите социолози не може много да се вярва, каза депутатът-политолог от ДСБ Светослав Малинов и напомни как през 1997 г. според сондажите на първичните избори за син кандидат-президент е трябвало да спечели Желю Желев, а почти неизвестният тогава Петър Стоянов. И че през 2001 г. социолозите твърдяха, че Стоянов ще бие Първанов още на първия тур. Социологът Живко Георгиев също се усъмни в събратята си по занаят - имало опасност от манипулация, важно било кои агенции ще участват и каква методология ще използват. Мира Янова пък съзря опит на паникьосалия се Стоянов да прехвърли отговорността върху социолозите.
Най-голям обаче си остава
нонсенсът при политическите въпроси
Стоянов, който искаше преговорите да се водят не между 4-те партии от ЕНП, а сред 8, сега изведнъж откри, че "осемстранният формат по-скоро вреди на процеса на намиране на единна кандидатура, отколкото да му помага". Освен това, Стоянов първо се самокандидатира за лидер с помощта на Георги Пинчев, после, при издигането на Неделчо Беронов, тръгна да се отказва, а сега пак е решил да се утвърждава - чрез социологически рейтинг.
Едва ли Петър Стоянов си вярва, че може да стане президент. ДСБ надали ще го подкрепи и по-вероятно е да се яви със своя кандидат. А шансовете за дясното при двама кандидати са повече от илюзорни. Дори и Костов да се откаже от свой кандидат и Стоянов стане номинация на цялата десницата, електоратът на ДСБ няма да гласува за експрезидента. Дори с отвращение няма да гласува. Ако пък Бойко Борисов се включи в надпреварата, появата на Стоянов ще бъде направо жалка.
Едва ли Стоянов е толкова късоглед, че да изиграе докрай
ролята на мъжката Надежда -
да загуби повторно президентския вот и закопае окончателно и партията, и себе си като политик. В борбата за себеоцеляване пируетите му в преговорите за десен кандидат-президент вероятно преследват съвсем друга цел. По досегашните му публични изяви личи, че той не вижда друго спасение за себе си и за СДС, освен като спомагателно колело на ГЕРБ. Затова чрез социологически сондажи и лидерски конклави, които ще глътнат поне още месец, той цели да протака и удържа позицията си на патрон на дясното единение - докато стане ясно ще се кандидатира ли и Бойко Борисов или не. Ако генералът се кандидатира, Стоянов ще може да се оттегли - под предлог, че не е успял да обедини десните и с идеята за единен фронт срещу комунизма. Ако пък Борисов се откаже от президентската надпревара, Стоянов в последния момент ще може да направи своята саможертва - само и само да има един десен кандидат ще отстъпи на Неделчо Беронов. Така поне ще си спести срама да бъде 3-и или 4-и на изборите. И ще си запази лидерството в СДС.
Та, решението днес от оня виц е - не коте за лъв, а коте до лъв.