А беше време, когато "новата Европа" се смяташе за нещо повече от "старата Европа". Преди да се присъединят към Европейския съюз през май 2004 г., осемте бивши комунистически страни трансформираха икономиките си и политическите си системи, като промениха всичко - като се започне от политиката в областта на конкуренцията и се стигне до хигиенните правила за приготвяне на храните. Онези, за които Европейската комисия се произнесе, че закъсняват, положиха колосални усилия, за да наваксат изоставането си.

От тази шеметност все още е останало нещо. Икономиките на новите членове на клуба продължават да регистрират силен растеж. С тези темпове стандартът на живот на техните граждани ще се изравни със средния за Европа в рамките на едно поколение.

В много други области обаче



регионът е в стагнация или регресира



Импулсът за реформи постепенно се загуби. Единствената бивша комунистическа държава със силно прореформистко правителство в момента е Румъния. Заедно с до известна степен по-слабо настроената за реформи България тя е извън ЕС. И двете страни очакват да се присъединят през 2007 г.

За партньорите от стара Европа политическата слабост на държавите от нова Европа сега изглежда е правило.

Чехия въобще няма правителство, след като изборите миналия месец доведоха до патова ситуация. Естония, Латвия и Словения са управлявани от предпазливи коалиции, чието внимание е погълнато от подялбата на изгодите от властта, а не от осъществяването на по-нататъшни реформи. В Словакия и Полша коалициите включват допълнителен елемент: екстремистки популистки партии отляво и отдясно. Литва има слабо правителство на малцинството. Само Унгария може да се похвали със здраво правителство от утвърдени партии, но пък икономическата ситуация там е най-обезпокоителна. Държавният дълг се увеличава, а и пазарите на валута и ценни книжа изглеждат нестабилни.

Ефектът е като този от група бегачи, които набират скорост, но са с развързани връзки на обувките. Очакват се "контузии" из целия регион. В Естония и Латвия опасенията са от неудържимия растеж - приятен проблем, може би, но и такъв, който поражда риск от катастрофа. Възможен охлаждащ механизъм би било двете страни да отворят пазарите си на труда за имигранти. Нито естонското, нито латвийското правителство обаче притежава прозорливостта или смелостта да прокара тази мярка.



Литва и Чехия страдат от "гипсирани" политически системи,



неспособни да произведат приемливо правителство. За разлика от тях Полша и Словакия са измъчвани от прекалено силна, а не твърде слаба, правителствена намеса. След девет месеца на препирни новият полски премиер Ярослав Качински получи вот на доверие тази седмица. Приоритет обаче са му не икономическите, а моралните въпроси - например да извърши чистка на бившите комунисти. Той излиза с малко убедителни планове за внасяне на ред в държавата и създаване на модерната икономика, която би могла да изкуши над един милион поляци, които работят в чужбина, да се завърнат.

"Увисва" и външната политика. Ентусиазмът за водените от Съединените щати коалиции охладнява, без обаче да се вижда алтернатива на хоризонта.

Осемте централноевропейски страни нямат съгласувана стратегия по решаващи въпроси като отношенията с Русия или енергийната сигурност. Полша например се опитва да разнообрази източниците си, от които се снабдява с газ, докато Унгария сътрудничи на Москва в усилията й да предотврати това.

За да бъдем честни, цинизмът и страхът от реформите не са запазена марка само за посткомунистическото парче от Европа.



Истинските опасности се крият другаде



Една от тях е, че централноевропейските държави се нуждаят от по-дълбоки реформи, ако искат да останат в предните редици в момент, когато цената на труда се повишава. Това че бяха "евтини", им свърши добра работа, но сега те са изправени пред конкуренцията на страни, които са още по-евтини; Румъния и България близо до тях и по-далеч - Китай и Индия. Това поставя ударението върху качеството, гъвкавостта и иновациите, като нито едно от тези неща не е тяхната силна страна. Университетите им са посредствени и препълнени, дори и по потресаващите стандарти на континентална Европа. Парите за изследвания са мижави.

Най-голямата беда: нестабилните и популистки правителства в новите демокрации представляват лоша реклама за по-нататъшното разширяване на ЕС.

Готови ли са обаче политиците в Западна Европа да кажат на своите избиратели, че ЕС се нуждае от още такива държави като онези, които се присъединиха през 2004 г.? Подкрепата в стара Европа за по-нататъшното разширяване намалява. Смахнати политици в Полша и Словакия, неразрешими безизходни положения в Чехия и Литва и убеждението, че континентът ще остане в криза, може да накарат гласоподавателите по на запад да се почувстват разочаровани от предишните разширявания и да бъдат враждебни към каквото и да било продължаване на този процес. (БТА, заглавието е на редакцията)