Как от печеливша една структура става със затихващи функции? Един от най-бързите начини е тя да бъде под държавно управление. Пример? Българският спортен тотализатор. За 16 г. боричкания за власт, партийно влияние и близост до кранчето с гарантираните стотина милиона годишно любимото на всеки българин тото бе докарано до положение да се моли на държавата да го отбранява от настъпващите частни хазартни оператори със специален закон. Именно това е записано в стратегията за развитие, която ръководството на тотализатора (БСТ) подготви.

Въпросът е защо чак сега тотото се стресна от конкуренцията и то най-вече на най-голямата букмейкърска къща у нас "Еврофутбол". Частната фирма се превърна в N1 не за един ден, а за няколко години, в които никой от тотализатора, ръководен от тогавашния му шеф Неделчо Прошков, дори не гъкна. И "Еврофутбол", която получи лиценз през 1993 г., "уби" тромавите и закостенели футболни игри на БСТ. Вярно, в редките си публични изяви Прошков,обещаваше ответен удар, дори и скорошно пускане на тотото в интернет. Но резултатът бе непознати и сложни игри като "Тото Гол" и "Тото Хикс", които просъществуваха кратко.



Затова сега Тото 1 на практика няма



Един пример от последния уикенд (15-16 юли). Постъпленията за трите игри в 56-ия тираж на БСТ са общо 2354.80 лв., най-голямата печалба (за познати 11 мача в играта "12 тип 1Х2") е 32.70 лв., а най-големият джакпот - 204.04 лв. В същото време "Еврофутбол" е изплатил 99 печалби над 2000 лв. (най-голямата 27 000 лв.), а натрупаната сума - т.нар. суперджакпот е 8274 лв.

Този парадокс си има своето обяснение. На първо място - "мобилността" на "Еврофутбол". През февруари 2002 г. собственикът Васил Божков продаде 49% от акциите на гръцката "Интралот" и веднага бяха инвестирани 10 млн. евро за внедряване на компютърните терминали "Coronis" от системата за онлайн залози "Lotos". Така вече всеки участник може да прави своя залог (и то не само на футболни мачове, а и за тенис, волейбол, баскетбол, Формула 1) във всеки от 580-те пункта в страната до самото му начало. Пунктовете на БСТ обаче "хлопват кепенците" много преди двубоите.

"Еврофутбол" предлага всекидневно стотици мачове от десетки първенства. Тотализаторът остава верен на нрава си от соцвремената и пуска програми единствено с 13, 12 и 10 мача, на които се залага веднъж седмично. Тото-печалбите на участниците зависят само от постъпленията, а при системата на букмейкъра - с коефициенти за всяка среща, участниците винаги знаят колко пари могат да очакват срещу залога си.

Така, след като на практика Тото 1 бе убито, логично дойде ред и на Тото 2. И нямаше как да е иначе при продължаващото бездействие на ръководството на БСТ. Най-впечатляващо то бе при назначената от НДСВ за изпълнителен директор Ирена Кръстева. Тя се занимаваше с всичко друго - от това как да задължи елитните ни спортисти да правят рекламни послания за тотото, до това да се бори за каузата "Лучано председател на олимпийския комитет", но не и с делата на повереното й ведомство.

И се стигна до положение за 2005 г.



приходите на държавния тотализатор да са малко над 100 млн. лв.,



а "Еврофутбол" - 176 млн. При това тотото уж организира най-популярните игри у нас - цифровите, докато частната компания предлага само залози с коефициенти за спортни състезания.

Е, с огромно закъснение ръководството на БСТ все пак се реши на действия. Катализатор стана едно спорно решение на Държавната комисия по хазарта (ДКХ). На 18 май тя одобри предложение, внесено от напускащия на следващия ден неин председател Георги Петров, за промяна на два текста от правилата за тото- и лото-игрите. Към чл.7, който преди определяше, че залози се приемат само чрез талони и фишове, е добавено, че може да се ползва и само компютърна информационна система. Тоест, вече не е нужно да се попълва фиш, достатъчно е участникът да издиктува числата си на оператор на терминал и да получи касова бележка, срещу която да си вземе евентуалната печалба. Промяната в чл.11 пък на практика разрешава залаганията за всякакъв вид игри да се извършват в едно помещение. Така няма нужда за всяка нова игра да се прави нова мрежа от пунктове.

В тотализатора веднага заподозряха, че



промените са направени в угода на Васил Божков,



който през две фирми е собственик на "Евробет". Тази компания на 8 юли 2005 г. - между парламентарните избори и съставянето на правителството, получи от ДКХ лиценз за лото-игра. „Това може да доведе до бърз фалит на тотото и българският спорт ще остане без средства", коментира тогава изпълнителният директор на БСТ Иван Иванов.

В тотализатора се притесняват, че ако "Евробет" тръгне, драстично ще намалеят постъпленията за единствените засега числови игри в България - "6 от 49", "6 от 42" и "5 от 35", които се организират от тотото. И наистина има защо, тъй като частната компания е доказала, че действа по-гъвкаво. Има например сведения, че готвената нова лотария ще се тегли всеки ден, докато Тото 2 е два пъти седмично. Самите пунктове на "Еврофутбол" се изграждат доста по-мобилно - те са винаги собственост на лица, които развиват и друга дейност (заведения, магазини), а срещу това, че приемат залозите, получават процент от постъпленията в пункта си - най-често 6%. Заради този доста добър малък бизнес в компанията в момента се разглеждат 70 молби на кандидат-букмейкъри.

Какво е положението в БСТ? За откриването на пункт тотото има само разходи (още се помнят онези $7000 на будка, похарчени от Неделчо Прошков), които продължават и после - за заплата, за консумативи, за осигуровки. В момента тотализаторът притежава 1300 пункта, а с пощенските станции, приемащи фишове, броят им става около 2000. Само половината обаче имат терминали за обработка. В останалите



се действа по познатия от социализма начин



- тотаджийката (пощаджийката) преглежда фиша, удря му печата, слага го в съответната кутия. Всичко това отнема време, много време. А хората се отдръпват и отиват при онези, които им предлагат повече игри, в по-приятна обстановка (на кафе или бира), с приемане на залозите буквално до последния възможен момент.

Най-сетне и в БСТ го проумяха и взеха, че написаха близо 60 страници стратегия. Един от основните пунктове в нея е искането за държавен безлихвен заем от 20 млн. лв., които да се връщат в продължение на 5 г. С парите трябва да се закупи нова информационна система и да се оборудват всички пунктове с техника за ползването й. Целят се два ефекта. Първо - да се намали персоналът. В момента за БСТ работят над 2400 души, на които се плащат заплати, осигуровки и т.н. (а в лотото на Австрия например служителите са 380). Това би намалило сегашните разходи за издръжка на тотализатора от настоящите 16-17% до около 6-7%, по думите на председателя на ДАМС Весела Лечева. Впрочем, според чл.30 от Устройствения правилник на БСТ, за издръжка се отделят 4% от приходите, 50% са за изплащане на печалби на участниците, 14% за "търговска дейност", "не по малко от 2% за фонд стимулиране развитието на БСТ", 1% за фонд "Нови игри", а останалите 29% отиват за финансиране българския спорт. Така че не е много ясно откъде се взимат тези 16-17% за издръжка на тотото, но това е друга тема.

Вторият търсен ефект е



БСТ да стане мобилен поне колкото частния си конкурент



Наличието на единна информационна система ще позволи приемане на числата на участниците до самото начало на тегленето на тиража. Предвижда се да може да се инсталират терминали в супермаркети, бензиностанции и други търговски обекти, с които БСТ да сключва договори (както впрочем прави и "Еврофутбол"). Стратегията предвижда още държавата да премахне ограничението пред БСТ за извършване на търговска дейност. Идеята е пунктовете (пак по подобие на тези на частния букмейкър) да станат по-привлекателно място за тотаджиите.

Фундаментът на новата стратегия обаче е изискването за законодателна защита на БСТ. Мотивът е, че тото-парите са на практика единственият източник за финансиране на българския спорт, заради което през 1957 г. е създаден и тотализаторът.

В момента не съществува общоевропейско право за хазартните игри, тъй като се смята, че те са изключение от принципа за свободно движение на стоки и услуги. Затова всяка от държавите е уредила монопол за своите тотализатори или лотарии по различен начин. Със закона за хазарта са защитени националните лотарии в Германия, Австрия, Норвегия, Словакия, Франция, Белгия, Англия, Испания, Швеция. Чрез предоставяне на изключителни права действат в Ирландия, Исландия, Англия, а с лицензи за определени игри - в Унгария, Литва, Естония.

В България няма подобни неща. Вариантите пред държавата, ако иска да запази някакви извънбюджетни приходи за българския спорт, са два. Единият е да задължи хазартните оператори да заделят процент от приходите си за издръжка на спорта и да остави сегашния статут на тотото. Вторият е да гарантира монополното положение на тотализатора.

При силното хазартно лоби сред управляващите първият вариант е направо немислим. Остава вторият. Но и там няма раздвижване. Още в началото на юли изп. директор на БСТ Иван Иванов обяви, че стратегията е одобрена от финансовия министър Пламен Орешарски и трябва всеки момент да бъде гласувана в Министерския съвет. Това и досега не е факт, а тези дни Иванов откровено си призна, че не знае защо се бави внасянето. Напълно възможно е протакането да е умишлено. Ако влезем при настоящото положение в ЕС, всеки хазартен оператор от чужбина може да се позове на общите постулати за либерализация на услугите и да регистрира своя цифрова игра, която да "краде" участници от БСТ.



Но битката започва твърде късно



Защото кога да бъде приета стратегията, след като до декември парламентът има да гласува 80 закона, свързани с членството ни в ЕС?

Така че настоящото положение наистина е в полза на частните хазартни фирми за сметка на държавното тото, което би било на добра печалба, ако не даваше 21% от приходите си за спорта. Запази ли се статуквото, БСТ ще си остане тромава структура, която с лекота ще бъде ликвидирана от конкуренцията. А това наистина ще значи край на българския спорт, защото и последното кранче, от което там текат пари, ще пресъхне.