Дойдат ли на власт, политиците в България светкавично наизустяват урока за ДДС, озаглавен "Долу намалените ставки". Той дава три ключови оправдания за отказа на правителствата от преференции:
----------
1. Ако намалим данъка за едни, и други ще поискат.
2. Въвеждането на различни ставки ще затрудни работата на бирниците.
3. Бъдещото членство в ЕС ни задължава да се примирим с единна ставка.
----------
И трите "аргумента" обаче издишат като пробит с гвоздей плондир.
Гражданите и бизнесът имат право да искат, но правителствата решават какво може и какво не. И пенсионерите настояват, при това с основание, за двойно и тройно по-големи пенсии, но досега никой финансов министър не им е угодил. Бизнесът отколе се бори за нулев данък върху реинвестираната печалба. Да не би да го е получил?
Относно защитата на бирниците, странно защо другите данъчни администрации не се затрудняват от разнообразието на ставки? Ирландските данъчни служби работят с четири нива на ДДС - 21, 13.5, 4.4 и 0%. Бирниците във Франция, Полша, Гърция също се "мъчат" с няколко ставки. Ако литовци и унгарци успешно се справят с ДДС-етажите, защо българската администрация по приходите да не може?

Европейският опит

Диктатът на Брюксел за прилагане на единна ставка също се оказа опашата лъжа на българските управници (виж таблицата). Като изключим Дания и Словакия, която въведе плосък данък от 19%, останалите територии на ЕС масово прилагат щадящи ДДС ставки. Всяка държава е приела по-ниски проценти за облагане на стоки и услуги, които смята за обществено важни. Така Великобритания е преценила, че дрането на родителски кожи не бива да бъде държавна политика и е определила 0% ДДС за детските дрехи и обувки. Лондон е решил и да насърчи колоездачите да носят каски. Затова шлемовете за велосипедисти са сред стоките с нисък ДДС.
И водоснабдяването отвъд Ламанша е с 0% данък. Във Франция пък ставката е 5.5%, а немските и испанските "ВиК"-фирми начисляват 7%. Повечето страни от ЕС прилагат намалена ставка за лекарствата. А богатите немци и англичани "дължат" за илачите си нула % ДДС.
Сродни нам държави, които влязоха в Евросъюза през 2004 г., също са привърженици на "социалните" ставки. Докато българските преговарящи послушно кимаха в Брюксел, другите екипи успяха да извоюват за страните си ред преференции по ДДС. Те договориха следните отстъпки:
-------------------
Лекарства
Кипър - нулев ДДС до 2008 г.
Малта - нулев ДДС до 2010 г.
Строителство
Чехия, Полша, Словакия, Словения - намален ДДС до 2008 г.
Храни
Полша - супернамален ДДС (под 5%) до май 2008 г.
Малта - нулев ДДС до 2010 г.
Кипър - нулев ДДС до 2008 г.
Ресторанти
Полша, Унгария, Словения, Кипър - намален ДДС до 2008 г.
---------------

И доставките на парно, ток и природен газ са обекти на облекчено облагане в държавите, към които се стремим. Чехия, Унгария и Словакия успяха да запазят намалени ДДС ставки и след влизането си в ЕС. Ако съвестно копирахме правилата на общността, вестниците ни щяха да са по-евтини, защото всички държави от Евросъюза са въвели по-нисък данък за книгите и периодичните издания.
Повечето страни от ЕС са осъзнали, че ресторантите и кафенетата създават много работни места, и за да насърчат гражданите по-често да се хранят в заведения, а не у дома, са облагодетелствали този бранш с редуциран ДДС.

Оня списък

Европейският закон за ДДС е Шеста директива на общността. Тя гласи, че основната ставка не може да е по-ниска от 15% и че всяка от страните в ЕС може да прилага нулев или намален данък, но само за определен кръг стоки и услуги с голяма обществена тежест. Кръгът е очертан в приложение към директивата, известно като Анекс "H". Списъкът е доста критикуван и оспорван, многократно ремонтиран и допълван през годините. Най-забележителният резултат е, че вместо да намалява изключенията, Европейската комисия ги разширява. След последното разширение 17-те привилегировани области се увеличиха на 20 (виж карето).
Което оборва твърденията на поредица наши финансови министри, политици и макроикономисти, че редуцираните ставки са вредни и ЕС ги отрича. 25-те лавират с данъчните проценти, защото знаят, че освен за пълнеж на хазната те служат и за правене на социална, културна и прочее политика.
Преди дни например Брюксел заплаши с глоби 5 държави, защото прилагат редуцирана ставка за бебешките пелени. Памперсите не фигурират в Анекс "Н", но Португалия, Унгария, Малта, Полша и Чехия не се отказват от намалената ставка. А може би изобщо няма да се наложи да се откажат. Защото успоредно със заканите за наказания на петте непослушни членки, Европейската комисия обмисля дали да не прибави и памперсите в анекса, така че всички страни от ЕС да имат правото да изберат редуцирана ставка. „Комисията напълно подкрепя социалната и семейно насочената политика", заяви по този повод говорителка на ЕК.
Истината е, че Брюксел няма нищо против експериментите и провеждането на социални политики с ДДС ставките, стига това да не изкривява пазара и да не пречи на нормалната конкуренция. Автомобилите например никога не са имали и няма да получат шанс за мини ДДС. Защото ако Германия начислява 20%, а Италия и Франция започнат да слагат само 5% ДДС, разликата ще създаде ценови предимства и немците вероятно ще започнат да пазаруват италиански и френски машини. Има сфери обаче, в които ниските ставки нямат никакво отношение към общия пазар и съперничеството. В Прага, Стокхолм и Рим едва ли ще се притеснят от нелоялна конкуренция, ако България реши да тушира цените на парното и топлата вода и разреши на топлофикациите в София и Варна да калкулират 7 или нула процента ДДС.
От старта на "данъка убиец" у нас през 1994 г. до днес министрите ни убеждават, че Европа върви към уеднаквяване на процентите в различните държави и към единна евроставка. Само че пропускат да отбележат, че когато Брюксел прави планове за промени, гледа с много години напред. Уеднаквяването със сигурност не е цел за следващите една-две петилетки.
Така че остава абсолютна мистерия защо България трябваше да изпреварва Германия и Франция с въвеждането на плосък ДДС.


каре - таблица
ДДС ставки в ЕС, в %

Държава	Супернамалена	Намалена	Основна
Белгия	-	6	21
Чехия	-	5	19
Дания	-	-	-	25
Германия	-	7	16*
Eстония	-	5	18
Гърция	4.5	9	19
Испания	4	7	16
Франция	2.1	5.5	19.6
Ирландия	4.4	13.5	21
Италия	4	10	20
Кипър	-	5	15
Латвия	-	5	18
Литва	-	5/9	18
Люксембург	3	6	15
Унгария	-	5 /15	25
Mалта	-	5	18
Холандия	-	6	19
Австрия	10	20	12
Полша	3	7	22
Португалия	-	5/12	21
Словения	-	8.5	20
Словакия	-	-	19
Финландия	-	8 /17	22
Швеция	-	6/12	25
Обединено	-	5	17.5

кралство

* Догодина основният ДДС в Германия ще е 19%.


каре 2
Анекс "H"
1. Храни (включително напитки, но без алкохолни), за хора и животни; живи животни, семена, съставки за приготвяне на храни, продукти, допълващи или заместващи храни.
2. Водоснабдяване.
3. Фармацевтични продукти за медицински и ветеринарни цели, включително и противозачатъчни препарати и хигиенни материали.
4. Медицинско оборудване, помощни и други приспособления за лично ползване от инвалиди, апарати, електроуреди, електронна или друга апаратура, транспортни средства, конструирани специално или адаптирани за инвалиди.
5. Превоз на пътници и на техния багаж.
6. Книги (вкл. брошури, бюлетини и др. печатни изделия, детски книжки с картинки, книжки за оцветяване, карти, хидрографски и други таблици, вестници и периодични издания, но без рекламни материали).
7. Билети за театър, опера, цирк, концерти, изложби, панаири, музеи, зоопаркове, кино и др. подобни културни средища и събития.
8. Авторски права и услуги, предоставяни от писатели, композитори, артисти.
9. Билети за спортни състезания и за ползване на спортни съоръжения.
10. Домашни услуги - ремонти, боядисване, почистване, поддръжка.
11. Услуги и стоки, използвани за производство на селскостопански продукти (без капиталови стоки като агротехника и сгради).
12. Доставка на растения, корени, луковици, отрязани цветя, декоративни растения, дървесина за отопление.
13. Настаняване в хотели, къмпинги и бунгала.
14. Ресторантски услуги.
15. Доставката на стоки и услуги от организации, признати за благотворителни от страни членки и ангажирани със социални дейности.
16. Погребални услуги и кремиране и стоките, свързани с тези дейности.
17. Медицински и зъболекарски грижи.
18. Гледане на болни и хора с увреждания, възрастни, деца.
19. Услугите, свързани с ВиК мрежата, почистване на улици, сметосъбиране, третиране и рециклиране на отпадъци.
20. Доставка на електричество и газ по мрежата, централно отопление.