През 1984 г. 73-годишният Роналд Рейгън се възправя срещу 56-годишния претендент на демократите Уолтър Мондейл. Дали популярният президент не е възстар за поста си, питат се американците. На предизборния дебат „Великият комуникатор" обръща нещата в своя полза. Обещава да не използва възрастовия аргумент, за да уязвява своя млад и зелен опонент и да не го потиска с достолепието и опита си. А PR експертите се произнасят: "Гениално, но ако не си Рейгън, по-добре не го пробвай втори път".

Опасното салто мортале е на път да бъде възпроизведено у нас. След неколкомесечни мъчни преговори и сръдни българската десница е на път да се сдобри около кандидатурата на 78-годишния Неделчо Беронов за президентския вот наесен. Бързата развръзка дойде след внезапното решение на Петър Стоянов да се оттегли от надпреварата. За Беронов са на път да кандисат земеделците на Мозер, воеводите и гергьовци, макар и с потискана неохота. Поне няма да пречат, обещаха всички те. Най-упорити в подкрепата си за синия лидер остават Пинчев и Софиянски, но бройката ги поставя в неизгодно малцинство. И този път гордостта и инатът на Командира се оказаха по-силни от инстинкта за самосъхранение на останалите десни.

С вдъхновено красноречие лидерът на ДСБ и патрон на Неделчовата кандидатура Иван Костов веднага запя дитирамби във възхвала на собствения си избор. И му предрече сигурна победа. С катехизисен плам Командира обяви вчера, че с Първанов е свършено, защото това е "нашата вяра". Като отново напомни у кого е духът и къде остана тялото. Въпреки нескритите си амбиции и мераци за поста синият



Петър Стоянов не устоя на натиска и сам сдаде лидерството на Костов,



като влезе в естествената си роля на покорен следовник.

Този път Костов игра асото си: председателят на Конституционния съд потиска с достолепие и изглежда възвисен над мелето. До степен, че останалите десни се чувстват длъжни всеки път да придружават резервите си с предварителни теманета пред респектиращия юрист.

Най-честите възражения се въртят около възрастта на 78-годишния Беронов, като винаги са изказани с половин уста в името на добрия тон. В дадения случай възрастта далеч не е порок. На своите години г-н Беронов по-малко от всеки друг може да бъде заподозрян в порочни властови амбиции. Юридическата му компетентност също е факт.

Смущаващото е другаде. Как един опитен човек и вещ правист тъй лесно поддаде на амбициите на десницата? Дори заговори за историческия характер на дясното обединение пред безразличните погледи на гражданите и ироничните усмивки на журналистите.



Нима действително се вижда в ролята на обединител на десницата?



Как ще стане това, след като безкрайните преговори за общ кандидат на десницата имаха един-единствен плюс - с времето играта на всички договарящи излезе наяве: мераците за личен реванш на Стоянов, отвращението от авторитаризма на Костов у мнозина (Пинчев, Софиянски, Дилов), страхът от изчезване без Костов у други (Праматарски). При тази повсеместна мнителност и недоверие обединението зад фигурата на Беронов е само привидно. Шефът на конституционния е необходимата фасада за кръга от непопулярни и изчерпани политици, които го издигат.

И около какво именно се обединяват десните?



Политическият профил на Беронов остава пълна мистерия



Единственото известно е, че председателят на Конституционния съд е по-скоро привърженик на парламентарната република с ограничена президентска власт. И то в момент, когато кризата на сегашната конституционна конструкция е очевидна и за неизкушените от правото и политиката. Отвъд това - мъгла. Нима това е достатъчна база за обединение?!

Знайно е, че президентът следва да е независимо мислещ, извисен над партиите политик. Беронов не е политик. Той е живото отрицание на онова, от което има нужда българската десница: идеи, позиции, личности, единство, действеност и гражданско присъствие.

Издигането на кандидатурата му е поредна стъпка към естрадното самоубийство на досегашната десница, която идните месеци ще се разтвори в политическото небитие. А докато всички гузни в нейните редици се спотайват в очакване историята да им предостави втори шанс, в боя тласкат онзи, който няма какво да губи.

В междуособната война на десните изгарят само старците. А при тая конкуренция президентът Георги Първанов преспокойно може да спре да жъне, играе хоро и ходи на бригада. Хем ще спести сили за втория мандат.