|
| Радослав Гайдарски |
- Не съм казал, че на всяка цена ще получим 5%, просто обявявам колко ни трябва. Изхождаме от това, че в бившите соцстрани, които влязоха в ЕС, най-ниският процент от БВП за здравеопазване е 7%. Давам като домашно на всеки да мисли как България може да се оправи с тези 4.4%.
- Защо при нас е толкова ниско финансирането?
- При нас това е исторически наследено. Още по време на тоталитарната система в България са се заделяли по около 3.9-4%. Оттогава за 16 години процентът е нараснал до 4.4%. Но се твърди и друго - че всяка година брутният продукт нараства като сума и всъщност зад тези проценти стоят различни суми. Например м.г. при увеличение с 0.1% в системата влязоха още 220 млн. лв. и тази година бюджетът е 1.9 млрд. лв. За догодина се предвижда запазване на същия процент от БВП - 4.4%, но парите ще нараснат с 220 млн. лв. Тези числа са добри, но ако направим сметка за ежегодното увеличение на цените на ток, газ, нафта, оскъпяването на апаратура, лекарства, на практика парите от увеличението се изяждат. С толкова увеличение успяваме да запазим заплатите в системата, да купуваме консумативи, лекарства, но не можем да купим нови апарати, да реновираме сградния фонд, да направим ремонти, с които например да се спестяват пари от отопление. В болница "Св. Георги" в Пловдив например харчат по 3 милиона литра нафта годишно за отопление, тъй като не са правени най-елементарни ремонти.
- Възможно ли е Министерство на финансите да отказва повече пари за здравеопазването, тъй като в тази сфера парите изтичат, харчат се без ясни отчети и често направо се крадат?
- Досега не ми е казвано такова нещо - че се страхуват, че парите се крадат. Те смятат друго - че в здравеопазването влизат нерегламентирани плащания - според доц. Атанас Щерев са над 1 млрд. лв. под масата, за лекарства и т.н. Но официалните пари няма къде да изтекат другаде, освен отново в болниците. Най-много да се надписват болни - вместо 35 хиляди се отчитат 40 000 годишно случая по дадена болест в една болница.
- Това не е ли достатъчно основание за един финансист да откаже да увеличи здравната вноска, след като тя не се харчи по най-правилния начин?
- Тези пари не са откраднати, те пак отиват в здравната система, те дори не отиват в джобовете на лекари и сестри. Въпросът е, че касата страда от това. А в МЗ в момента няма никакви дългове към доставчици.
- Ясно ли е каква точно сума е нужна, за да има достатъчно пари за болници, лекарства, повече талони за прегледи и изследвания?
- Да. Направили сме разчет по програми, тъй като досега ни обвиняваха, че работим ангро. Изчислили сме колко пари ще струва всяка програма и всичко е точно обосновано. Например са ни нужни не по-малко от 300 млн. лв. за нова апаратура за поне една част от болниците и сметката е направена, след като всички болници описаха от какво имат нужда. Но тези пари са извън общия бюджет от 4.4% от БВП и затова искаме поне 5%.
- Правилно ли разбирам, че смятате, че парите, които в момента НЗОК дава, са достатъчни и е нормално догодина да се прибавят още пари колкото да се покрие инфлацията? И че с тези пари се покриват здравните нужди на населението?
- Тези пари стигат, но в условията на рестрикции. Нужни са още поне 100 млн. лв. извън предвиденото увеличение. Искаме да се дават повече пари на личните лекари, защото предвиждаме от догодина да им се плаща повече за извършена дейност, а не както сега - само за записан пациент. Сега те не са заинтересувани да вършат дейност, а да записват пациенти. Искаме да стане обратното, но това може да стане само ако платим повече пари на джипитата. Искаме повече пари и за профилактична дейност за личните лекари и специалистите. Профилактиката е много занемарена и няма кой да я върши поради липса на пари.
Трябва да ни дадат и парите за обновяване на апаратурата. Но ако не ни дадат това увеличение, аз ще изляза пред цялото общество и ще обявя, че заради по-малкото пари трябва да ограничим някои от програмите, няма да можем да купим апаратура и да реновираме болниците. Но това ще се знае от целия български народ.
- А болниците и лекарствата ще останат със същото финансиране?
- Ако има повече пари, можем да купим повече лекарства. Тази година има хора, които се оплакват, че нямало лекарства. Аз досега, а аз обикалям всеки петък и събота по болниците, не съм чул някой да каже, че няма медикаменти или консумативи. Чух, че един доктор в "Пирогов" шиел с губерка. Ако действително е шиел с губерка, ще помоля директора доц. Спасков да го накаже. Това е подигравка с медицината. Ако наистина няма игли в "Пирогов", той не трябва да извършва такава дейност и да каже на директора, че няма консумативи. Но да излезе пред целия народ и да обяви, че шие с губерка - такъв човек веднага го уволнявам, ако зависи от мен.
- Лекари и болници продължават да твърдят, че клиничните пътеки не са 100% остойностени, а и касата намалява парите по част от тях.
- Аз съм раздвоен. Като министър имам интерес в болниците да влизат повече пари, за да работят по-добре. Но в същото време бюджетът е определен и не бива да се надписва, за да не свършат парите на касата преди края на годината. Вярно е, че някои пътеки не са 100% остойностени, това особено важи за скъпите оперативни пътеки. Например няма начин държавата да плати 50 000 долара за резекция на черен дроб. Но пък, от друга страна, голяма част от болниците вече са на печалба. Те не правят такива големи операции, а има и по-малки операции, които са надценени. Една херния не струва 600 лв., колкото дава касата. Ако всичко върви нормално, тя струва 80-100 лв. Останалите 500 лв. отиват в болницата и така се компенсират по-ниско остойностените пътеки.
- Защо не са правилно остойностени?
- И аз съм недоволен от това. Но и скъпите операции, ако се направят както трябва, могат да излязат точно толкова, колкото плаща касата. Това е тънкостта - когато една операция се прави от недобре подготвени оператори, тя може да коства на болницата много повече пари от последващите усложнения. А и това, че тази операция на Запад струва толкова, не значи, че и тук е на тази цена. Там трудът на човека е страшно ценен и се плаща високо. Там един професор получава 20 000 евро на месец, а тук - 1000 лв. А ние и нямаме възможност да оценим добре труда, защото парите са малко.
- Какви са начините за дофинансиране на системата?
- Разпоредил съм да се направи цялостен план на всички държавни болници и ще намерим начин да се продават излишен сграден фонд и земи. Аз очаквам атака, ще ни обвинят, че искаме да крадем.
- Откъде да сме сигурни, че няма да се краде?
- Всичко ще бъде прозрачно, с явни търгове, при ясно разписани правила. И ще бъде разписано къде отиват всички пари от продажбите. Те ще са за инвестиции в болниците - апаратура, ремонти, разплащане с доставчиците.
- Ясно е, че здравната вноска няма да се увеличава до 2009 г. Възможно ли е в такъв случай да се намалят услугите, за които плаща касата?
- Според мен пакетът на касата не бива да се намалява и трябва да остане какъвто е. И без това по него не се плаща достатъчно. Има обаче натиск пакетът услуги да се намали, за да могат фондовете за допълнително осигуряване да навлязат повече на пазара. Дали сме им възможност и сега да участват. Но те имат малко пари - в 12 фонда има 15 млн. лв. С тези пари те не могат нищо да покрият. Затова искат ние да намалим до минимум пакета, а останалото да премине при тях.
- А трябва ли да се регламентира доплащането?
- По принцип това е регулативен механизъм, въведен във всички страни. Ако пациентът желае например много скъпо лекарство - 600 лв., и държавата трябва да го плати, но има и доплащане - например 10%, пациентът ще трябва да дава всеки месец по 60 лв. и ще си помисли дали да иска най-скъпото и най-ново лекарство. Ако лекарят надпише и обяви, че операцията струва 20 000 лв., а тя всъщност струва 10 000 лв., пациента не го интересува това, тъй като той не плаща. Но ако той трябва да плати 10% от 20 000 лв., сам ще поиска от болницата да му предостави сметката и да докаже как е направена. И така пациентът сам ще контролира болницата. В България обаче хората са бедни и на този етап не бива да въвеждаме този регулативен механизъм. Като лекар смятам, че той трябва да се въведе, но като министър - не.
- Смятате ли, че е работа на пациента да контролира болниците и лекарите?
- Да, това е работа и на гражданина. Защото, когато пациент в Германия например открие, че за лечението му е надписвано, и от него, и от касата се искат пари за неизвършена дейност, той може да се оплаче и следват сериозни санкции.
- Вие сте министър вече почти 1 г. Смятате ли, че през това време здравеопазването се подобри с нещо?
- Да, категорично. Много хора предвиждаха, че до средата на годината парите ще са свършили. А досега в МЗ са похарчени половината от средствата, а в касата - 55%. Пари има. Болниците, с много малки изключения, вече са на печалба, а по това време миналата година имаха 220 млн. лв. дългове. Ако ние бяхме продължили с тенденцията на разруха и безхаберие, сега дълговете щяха да са 500 млн. лв. При такъв дълг е доказано, че системата загива, рухва. Няма вече липси за лекарства - нито един не се е оплакал, че в болница са го накарали да си плати медикаменти и консумативи. Дори при золадекс се оказа, че само на 5 жени е отказано, и то при две от тях просто протоколите още не бяха стигнали до МЗ.
- Хората продължават да се оплакват, че им искат пари.
- Това е работа на полицията. Но съм предупредил всички директори, че ако не следят лекарите си или ако някъде бъде хванат някой с подкуп, заедно с наказания ще си отиде и директорът.
- Някой да си е отишъл?
- Ще си отидат.
?
[/b]
.