След като едва е успял да спаси живота си от теократите в родния си Иран, Афшин Елиан харесва спокойната и интелектуална атмосфера на холандското градче Лайден, където преподава право. Но този 40-годишен преподавател е разочарован от Европа, която според него е станала прекалено лекомислена по отношение на исляма. Той смята за характерен белег на епохата факта, че страната, където се е заселил преди 17 години, скоро ще се сбогува с Аян Хирси Али - родената в Сомалия холандска депутатка, която яростно разкритикува мюсюлманските традиции в родината си. След като си имаше неприятности, задето някога излъга имиграционните власти, сега тя ще се преселва в Америка.

Някои от критиките на Елиан към Европа са философски. "Преди пет години моята снаха афганистанка емигрира в САЩ, където работи, плаща данъци и участва в обществения живот. Ако бе дошла в Европа, социалните работници все още щяха да се грижат за нея заради травмата й и тя все още нямаше да си намери работа, нито да бъде приета като гражданка."

За европеец с близкоизточен корен възгледите на Елиан са по-скоро необичайни. Но те биха предизвикали възторга у много специалисти по Европа в САЩ, в чиито очи несправянето с проблемите на исляма се превърна в последната и най-тежката рана, която Старият континент си нанесе сам.

По време на студената война Америка често хокаше европейските си приятели, че подценяват съветската заплаха и не смогват да пръснат достатъчно пари за отбраната си. Малко по-късно Европа бе правилно смъмрена, че не прави достатъчно, за да спре кръвопролитието в своя балкански заден двор. Тези дни справянето с исляма е почти на челно място в дългия списък на теми, по които американският консенсус остро и все повече се различава от европейския.

Две събития в последно време изкристализираха американската гледна точка. В края на миналата година бунтовете на мюсюлманите в много бедняшки предградия в цяла Франция преляха в почти неконтролируемо насилие. Това бе прието за доказателство за неуспеха на Европа, както да осигури икономически стандарт на пришълците, така и да се изправи срещу екстремизма. В началото на тази година пък карикатурите на пророка Мохамед в датската преса доведоха до бунтове по целия свят. Това бе



знак за слабостта



на Европа при защитата на свободата на словото, но също така според някои американци на неуспеха на един безбожен континент да разбере дълбочината на вярата на други хора.

"В икономически план европейците знаят какво е необходимо, но им липсва твърдост да го направят", отбелязва Чарлз Купчан (б.р. - бивш член на Съвета по национална сигурност в САЩ по времето на президента Бил Клинтън). "Когато става дума за исляма, те просто не знаят какво да правят."

При някои трансатлантически спречквания американските послания бяха по-скоро израз на мъка, отколкото на гняв. "Пожелаваме вие, европейците, да направите каквото трябва (за пазарите на труда или да кажем селскостопанските субсидии) в интерес и на вас, и на глобалната икономика, но в края на краищата, ако не го направите, ще загубите вие самите." Но когато става дума за радикалния ислям, спорът става по-ожесточен. Това е така отчасти защото американците виждат заплаха за собствената си сигурност от Европа, чиито граждани могат лесно да пътуват до САЩ. Да не забравяме, че атентатите на 11 септември 2001 г. бяха планирани в Хамбург.

Европа се превърна в "поле за джихад" и може би в тази част на света Америка е изправена пред най-голямата заплаха от ислямски екстремизъм. Така казва Даниъл Бенджамин - бивш съветник в Белия дом, който сега е специалист по тероризма в Центъра за стратегически и международни проучвания. Той прави демографска прогноза, по-често изричана от устата на американците, отколкото на европейците. Мюсюлманското население в 25-те страни в ЕС може да се удвои от сегашните 15 милиона на 30 милиона през 2025 г. При това без да се брои кандидатката Турция с почти изцяло мюсюлманско 70-милионно население.

Всъщност има нещо необяснимо парадоксално в мюсюлманския пейзаж във всяка голяма европейска страна. Огромна част от мюсюлманите в Германия са от турски произход. Те твърдят, че са щастливи в страната, която ги е приела, както и от принципите на отделянето на църквата от държавата. Но в същото време те стават все по-привързани към исляма. При едно проучване 83% от германските турци заявиха, че са "по-скоро" или "строго" религиозни, а броят на тези, които смятат, че жените трябва да носят забрадки, расте.

Британските власти направиха много, за да накарат 2-та милиона мюсюлмани в страната да се чувстват като у дома. Но те остават на дъното на икономическата стълба. Причината е, че много малко от британските мюсюлманки, повечето от които са от Пакистан или Бангладеш, работят. Все пак някои групи като исмаилитите, дошли от Южна Азия през Източна Африка, са се издигнали. Сам по себе си ислямът



не е бариера за икономически напредък



Има една ясна тенденция сред европейските мюсюлмани. Постоянно нараства значимостта на исляма като символ на идентичността. Близо 1/3 от френските ученици мюсюлмани смятат вярата, а не цвета на кожата, за главна своя черта. Младите британски мюсюлмани са склонни да виждат исляма, а не Обединеното кралство или градът, в който живеят, като тяхна истинска среда.

Поне в краткосрочен план шансът европейците и американците да намерят общ език за исляма е малък. За много немюсюлмани в Европа най-вече американската политика в Ирак радикализира техните сънародници мюсюлмани. Според тях, ако европейските мюсюлмани са настроени срещу Запада, това се дължи преди всичко на злодеянията на администрацията на Буш.

Но в САЩ има значително мюсюлманско население, което по всичко изглежда се чувства уютно там. От него са излезли някои от най-изтъкнатите световни ислямски мислители. Нито американските мюсюлмани, нито останалите в САЩ смятат, че те са на нож с обществото в страната. Според тях Щатите по-успешно са прегърнали разнообразието на религиите, включително исляма.

Ако наистина е така, донякъде това може да е въпрос на късмет. Повечето американски мюсюлмани си имигранти от Южна Азия или Иран или чернокожи американци, приели исляма, но без никаква лична връзка с люлката на религията. От друга страна, в много европейски градове има мюсюлманска класа, която е бедна, отчуждена и преплетена с най-гладните и най-недоволните в мюсюлманския свят.

Но не е само до късмета. Разликата между Америка и Европа достига до някои основни въпроси като границата на свободата на словото и свободното поведение.



Политическата култура на Америка



отдава голямо значение на религиозните различия. Като цяло американците са по-оптимистични или по-малко песимистични по отношение на исляма от европейците. Според проучване на центъра "Пю" американците, които смятат отношенията между мюсюлманите и Запада за "като цяло лоши", са 55% срещу 32%, които смятат обратното. Но в Германия песимистите са 70% срещу 32, във Франция - 66 срещу 33, във Великобритания 61 срещу 28.

Това не означава, че Америка държи монопола върху мъдрото отличаване на мирните мюсюлмански граждани от другия вид. През 90-те г. на ХХ век Американският мюсюлмански съвет и неговият лидер Абдулрахман Аламуди бяха оценени от правителството като ценни партньори. През 2004 г. обаче Аламуди бе осъден на 23 г. затвор по обвинения, свързани с тероризма.

Но заслуга на американската система е това, че дори когато изникнат тежки проблеми, има култура, позволяваща на хората да се борят, ако правата им са нарушени. Миналата година няколко американски мюсюлмани бяха задържани при връщането им от конференция в Канада. Те заведоха дела срещу федералните власти с помощта на Американския съюз за граждански свободи.

Идеята, че свободата е крайъгълен камък на политиката, е сред причините, поради които хора като Афшин Елиан - иранеца, избягал в Лайден, Холандия, гледа с надежда към Америка. (Със съкращения)