1.

За човешките възрасти, за техните прилики и различия са писали философи, психолози, антрополози, моралисти, етнолози и всички (всеки от своята гледна точка), които имат интерес към човека и човечеството.

Това множество от научни експерименти се дължи преди всичко на "трудността" на самия предмет - човешката възраст - и започва още с определянето на самите възрасти, на техния брой и, макар и относителни, граници. Доколкото ми е известно, още никой не е определил със сигурност нито броя, нито границите на възрастите, тъй че тук всичко зависи от мненията на различните автори, като изобщо не е възможно само едно от тези мнения да се приеме за истинно, а останалите - за неистинни.



2.

Една възможна тук типология определя пет основни човешки възрасти:

А. Детство (до пубертета).

Б. Юношество (от 13-ата до 17-18-ата година).

В. Младост (от 17-18-ата до 30-ата година).

Г. Зрялост (от 30-ата до 50-ата година, като тук се включва и т. нар. акме, десетилетието от 40-ата до 50-ата година на мъжа, което според древните гърци е най-творческата, най-плодотворната възраст в живота на мъжа.)

Д. Старост (след 50-ата година).

Възрастовата периодизация на римляните малко се различава от тази. До 17 години те били наричани деца, до 46-ата - млади хора, до 60-ата година - възрастни, а след 60-ата - стари.



3.

Сред многото предоставени възможности предпочитам троичното деление на човешките възрасти, давайки си същевременно ясна сметка и за неговите недостатъци: липсата на възможност за по-детайлизирана диференциация.

Макар и огрубено, предпочитам да говоря за три основни възрасти на човека:

А. Младост

Б. Зрялост

В. Старост,

като същевременно разбирам и трудността: съществените изменения и различните състояния в развитието на човека, които при това трябва да се вместят в една от означените три възрасти.



II

Младост



4.

Трудността идва от различните възрасти, които попадат в тази категория, и различните потребности и възможности, с които те разполагат.

Защото тук е детето след раждането му и първите години на неговото физическо оформяне, но тук е и времето след пубертета, когато започва духовното съзряване и развитие на личността.



5.

Хегел: "Детето живее в невинност, без трайна болка, в любов към родителите и в чувството, че е обичано от тях. Това непосредствено и затова недуховно, чисто природно единство на индивида с неговия род и със света изобщо трябва да бъде снето; индивидът трябва да напредне до това да се противопостави на общото като на биващия в себе си и за себе си, готовия и устойчиво съществуващия предмет, да схване себе си в своята самостоятелност." ("Философия на духа")

Сега детето постоянно се запознава със света, който го заобикаля - със светлините и цветовете, с разстоянията и величините, търси подобното в подобното и различното в различното, изобщо според възможностите си възприема по-голяма или по-малка част от богатството и величието на света, който го заобикаля.



6.

Понякога, но по-скоро като изключение, в най-ранна възраст детето проявява талант, стигащ до гениалност - най-често в областта на музиката - и в този случай се говори за деца-чудо, като най-яркият пример за това е Моцарт.

Но ако се изключат тези изключения, освен от опита, трупан през годините, главното средство за развитието на детето и превръщането му в личност е образованието - по-добро или по-лошо, което обаче предполага и съответната почва - по-добра или по-лоша, в интелектуалния капацитет на възпитаваното дете. При това има знания, които се усвояват по-лесно в определена възраст, а по-трудно в друга: така математиката и поезията са дейности на предимно младата възраст, докато философията предполага опита на годините и по правило философският талант се проявява през зрелостта.



7.

По правило младежът е неудовлетворен от света, който го заобикаля, и го намира за несправедлив, некрасив и неистински. Тайно или явно той живее с мечтата за неговото преустройство, в което ще участва и той, а може би също и неговите връстници.

Хегел: Младежът още не разбира, че "човекът може да намери съществена дейност и съществено удовлетворение само в твърдо противостоящия му и самостоятелно следващ своя ход свят и че затова той трябва да си създаде умението, необходимо за работа". Затова младежката възраст е преизпълнена с мечти-идеали, които, както по-късно се оказва, в повечето случаи са изобщо неизпълними. Заглавието от "Човешката комедия" на Балзак е повече от симптоматично - "Изгубени илюзии".

Хегел: "Бленуващият дух на младежа не разбира, че субстанциалното общо, което се съдържа в неговия идеал, по своята същност вече е развито и осъществено в света." - Когато "стигне до това становище, младежът е станал мъж. Мъжът разглежда и нравствения ред в света не като ред, който сам той тепърва трябва да създаде, а като свят, който е готов в същественото." ("Философия на духа"). Този преход на юношата в мъж Хегел отнася приблизително към 30-ата година.



8.

Според Монтен той настъпва значително по-рано. "На 20 години нашата душа може да разкрие вече своите способности и да подскаже бъдещото си развитие. Ако до тази възраст човек не даде достатъчно доказателства за своята сила, след това не може да ги даде. Нашите природни качества и добродетели трябва да проявят своята красота и сила или тогава, или никога след това." ("Опити")



9.

По-различна е образната формула на Шопенхауер за един 70-годишен живот: "Първите 40 години съставят текста, а следващите тридесет - коментара към него, който ни научава правилно да тълкуваме истинския смисъл и взаимовръзките в текста, заедно с поуката и всички нюанси... Към края животът заприличва на приключващ карнавал - падат маските. Тогава виждаме какви са били всъщност хората, с които сме имали досег в житейския си път." ("Афоризми за житейската мъдрост")

Много от най-великите творци на човечеството едва доживяват до 49-ата си година или само малко я надхвърлят: Паскал живя 39 години, Киркегор - 42, Спиноза - 44, с толкова "съзнавани" години е разполагал и Ницше, Байрон е живял 36 години. Шели - 30, Новалис - 29, Пушкин - 37, Лермонтов - 27, Рафаело е живял 37 години, Модилиани - 35, Моцарт - 35.

Детската възраст, тъкмо с най-добрите си черти - искреност, непосредственост, невинност, наивност - е чудесна метафора за цяла историческа епоха и дори за цял народ, намиращ се на определена степен от своето развитие. И тъкмо тази метафора използва Маркс в своята дълбока и проникновена характеристика на гърците и гръцкото изкуство от времето на епоса:

"Мъжът не може да се превърне отново в дете или да се вдетинява. Но нима не го радва наивността на детето и нима той сам не трябва да се стреми към това, щото на по-висока степен да възпроизведе своята истинска същност. Нима в детската натура във всяка епоха не оживява нейният собствен характер в неговата безизкусна правда? И защо детството на човешкото общество там, където то се е развило най-прекрасно, да не притежава за нас вечна прелест, като никога неповтаряща се степен? Има невъзпитани деца и старчески умни деца. Много от древните народи принадлежат към тази категория. Нормални деца бяха гърците." ("Към критиката на историческата икономия. Увод")



III. Зрялост



11.

Мнението е всеобщо: зрелостта е най-зрялата възраст на човека, времето на най-значителните му дела, творения, мисли.

Александър Македонски може и да е покорил света на 30-годишна възраст, но великите завоеватели по правило са правили същото вече в зряла възраст: Цезар, Август, Наполеон.

Противоположно на разпространеното мнение, че поезията е дело главно на младостта, зрелостта, а дори и старостта предлагат не по-малко убедителни примери.

Още античността си е представяла твореца на епоса като беловлас старец. До последния ден на своя 89-годишен живот Микеланджело е създавал шедьоври - в скулптурата, живописта и архитектурата, - както впрочем и през всички периоди на живота си - още от най-ранна младост. Гьоте завършва втората част на "Фауст" малко преди смъртта си. Изповедно-теоретическите трудове на Толстой, в които той прави равносметка на цялостното си творчество, се отнасят, общо взето, до последното десетилетие на дългия му живот и след като великите романи са вече написани.

Неведнъж зрялата възраст на творците е давала пример за най-зрели произведения - и затова тя е зрялост.

(Продължава в утрешния брой)