Хубавицата отскоро е в БСП. Май има повече стаж в мажоретен състав, отколкото в партията - принадлежността към отбора е сексуализирана заради зрителското внимание, не за сплотяване на привържениците. Мария е кръшен символ на новия партиен слоган: "Социализмът е секси"; засега на Бузлуджа, а после където и както дойде. Не е справедливо с оглед на равенството, но тя се отличава от по-дървените си другарки, с които се носи по поляната и припява подрусващия се надпис отпред на алената фланелка: "Кой сега е номер едно?". После с тренирана врътка подхвърля поличката си. Тия като мен, чийто вроден свян ги кара на тържествени мероприятия да гледат моминския гръб от кръста нагоре, могат да прочетат отговора - "Първанов". Повечето обаче си го знаят и се радват на дупето. Кой каквото ще да разправя за БСП, промяната в политическите нагласи е неимоверна. 7/8 от присъстващите сякаш никога не са били убедени, че за такива поли и танци на публично място някога с право са арестували за империалистическа диверсия.



"Че номер едно не е ли Благоев?" - питам



"Кой Благоев?" - отвръща момата и продължава агитацията сред множеството, което се радва на младата смяна. "Другарю, не провокирайте, на празник сме!" - казва леля с дантелен чадър и книжна шапка-трибагреник; на козирката - пак "Първанов". "Провокатори, не провокатори, ще бием набора", споделя жената до нея, явно имайки предвид почти обявения кандидат на десницата и напълно сигурното преизбиране на сегашния президент. Това, че все още той не е обявил твърдото си решение да се кандидатира, не притеснява събралите се на Бузлуджа и техните организатори. Гласът народен, който скандира "Първанов, Първанов", сигурно ще бъде чут и от гласа Божи на инициативния комитет, който ще издигне тъй желаната кандидатура. "Кои ще са в него?" е една от темите на среднощните разговори. Пуснат е слухът, че това ще стане ясно утре. Иначе предположенията се въртят в обръча от Симеон и Доган до Георги Гергов, Божо Димитров и прочее интелектуалци. Някои са убедени (социализмът не върви без утопия), че сутринта ще се яви и самият Първанов.

Разбира се, чуват се и други приказки, но те не са така интересни. От тях и подобни хората имат вече мазоли по езика и в ушите. Че какво да му е интересното на такъв един разговор, завъртян около огън и шише домашна ракия? Почва го учител от Казанлък. Вчера ходил из селата да калесва деца да се запишат в класа му; иначе ще го съкрати "царския министър". "Бе само да ги запишем, пък ако щат - да не учат". Продължава го "ей-тонинкия бизнисьмень" от Хасковско. Показва колко е дребен с малкия си пръст: пети път за тия години сменя бизнеса, "'ма кат' Бисерув я ут нас, уш ша тръгни". "Вятър, Сапардът го крадат още в София, нищо, че сме си бамбашка с Причкапов" - споделя благоевградчанин. "То крадат даже гредите от моста, дето пороят разруши на Тунджа, та Сапардът ли". "Ей, и днес порой в Габрово. Що ли се не вдигнем утре и вместо да се печем тука, да не помогнем на хората долу" - подхвърля някой. Всички се умълчават гузно (социализмът не върви без солидарност със страдащите), обаче понякога политически по-важно е присъствието на мероприятие.

А мероприятието е особено важно за потвърждаване на статуквото. То черпи сили от историята на мястото, но напълно е в днешното време. Тазгодишният национален митинг-събор е посветен на 150-ия юбилей на Димитър Благоев и 115-ата година от организирано социалистическо движение в България, ала ярко, чак нажежено господства т. нар. актуална политика. Тя



бързо придобива вида на предизборна истерия,



която лесно изтласква действителните проблеми на среднощните разговори с очакването на все решаващи битки. Затова на сутринта всички говорят едно и също като в реклама. "Първанов - президент" се дирижира от гнезда на ентусиазъм в публиката, и от любимци на сцената. Там пред портрета на Благоев неизменният водещ Стефан Данаилов пуска шеги в стил Митко Бомбата и дозирано помпа ентусиазъм в сърцата. Слънцето сърдито пече, но хората се хилят на смешките на Ламбо, който се сеща, че е и министър. Това все повече му личи, макар фенките да вярват, че е надебелял заради роля на мафиот в италиански сериал. Артист си е човекът, весели и управлява народа. Затова обещава да накара тоя на транспорта - Мутафчиев - да направи теснолинейка до Бузлуджа. Тя ще извозва все повече симпатизанти на БСП и на социалистическата идея. Смях, та смях.

Тук вече по-предвидливите си тръгваме. Блъсканицата по-нататък ще е голяма, а и знаем какво ще чуем. Знаем, че пак ще се пита кой е номер едно, а не какво. Знаем, че отприщеният предизборен порой ще затлачи реалността на среднощните разговори така, както я затлачи предишния август следизборната реалност. Знаем, че скандиранията "победа, победа" ще нагнетяват символическа важност във власт, която ще мрънка срещу ехото "по-бедни, по-бедни". И ще пази статуквото с мирис на кебапчета, които ще се раздават по избори.



Историята понякога е злобна в иронията си



- този мирис взе да идва напоследък все по-силно и от Бузлуджа.Толкова е плътен, че е омазал ония идеи преди 115 години, които 35-годишният Благоев записа като крайни цели на най-младата тогава партия. Днес те звучат като провокация в средите на най-старата днес: "1. Преобръщането на всички средства за производство в обществена собственост, а присвояването на богатството от частно-капиталистическо - в обществено, възможно за всички и за всекиго поотделно. 2. Децентрализация на държавата и преобръщането й във федеративен съюз на равноправни производителни общини. 3. Социално и политическо равенство на двата пола. 4. Обществено, безплатно, пълно и научно възпитание и образование на децата от двата пола". Защото "…нашата държава, като е тръгнала по пътя на другите европейски държави…туря народа в такива положения, щото богатите да се обогатяват, а бедните да осиромашават."

Разправям го това на младата социалистка Мария, а тя се чуди на наивността на тия цели. Бъдещето й е ясно. Ще ходи при кака си в Гърция, от която знае, че там купонът при социалистите също върви с пълна сила. При това не се качват по върхове…