Четвъртите поред президентски избори от началото на промените не нарушиха традицията - действащият президент започна кампанията си рано, а опонентите му още не могат да се разберат кой кой е и защо е такъв.

Георги Първанов успя да се включи във всевъзможни инициативи, излезе с доклади и тезиси по всички наболели въпроси на държавата и обществото, и даже



започна да се уморява от

тичането на празна писта



А в момента все още настоява да го мислим само за президент, а не за претендент.

Вдясно официално не приеха идеята общ кандидат да се излъчи с предварителни избори. Въпреки това предварителни избори се състояха - между осемте десни партийни ръководства и един Бойко Борисов, който играеше ролята на ЦИК, броейки гласовете и коментирайки внасяните жалби. Общият кандидат излезе напред, колкото да се разбере, че далеч не е общ, че някои решително не го подкрепят, че други го подкрепят „със снизхождение", а трети се „замразяват" в очакване на по-добри времена.

Дали НДСВ ще издигне собствен кандидат, е царска тема - с неясен сюжет и отворен до последно финал. От партията направиха толкова намеци, че докараха медиите дотам да разглеждат едновременно по няколко души като „сигурни" участници в състезанието.

Открити остават и още няколко любопитни въпроси - ще се включи ли още един конституционен съдия, ще се самоиздигне ли Волен Сидеров, ще има ли кандидат от редовете на комунистите.

До този момент



никой не е формулирал

собствена визия



за развитието и ролята на президентската институция през следващия мандат и ако се доверим на опита, визии почти няма да има. Същевременно събитийният фон на приближаващите избори традиционно е оцветен в разнородни скандали, облепен с досиета, изпъстрен с компромати. И с основание се подозира, че седмиците на същинската президентска кампания ще отбележат апогей на взаимните обвинения и удари под кръста.

Дотук - нищо ново и необичайно. Новото и необичайното е в периода на предизборната кампания и времето, когато победителят ще встъпи в длъжност. На мнозина вероятно им е втръснало постоянното напомняне, че се намираме на финалните метри от присъединяване към ЕС, но случаят е точно такъв. Не президентските избори са тези, от които зависи европейската интеграция; европейската интеграция задава контекста и значението на президентските избори.

Решителният доклад на Европейската комисия ще бъде обявен в хода на кампанията и несъмнено ще повлияе на шансовете на действащия президент като изразител на политическа линия, застъпвана и от правителството. Докладът обаче няма да бъде изненада и вече в едри щрихи може да се прогнозира. Още отсега на практика е ясно, че България ще влезе в ЕС на 1 януари 2007 г. - със или без предпазни клаузи.

Разбира се, европейските институции ще платят нужния данък пред общественото мнение на западните страни, като обявят многословно колко строг мониторинг очаква България веднага след присъединяването. Разбира се, десницата у нас (или онова, което тогава е останало от нея) ще ни убеждава, че правителството е било наказано за своите неуспехи.

При всички случаи президентските избори ще решават и определени европейски задачи на страната. Ясно е, че по стар навик



политическият елит ще

се опита да ги използва,



за да разреши част от своите си задачи. Например кои негови представители ще станат част от европейските елити и кои ще бъдат захвърлени в тинята на приключилия преход. Но европейските задачи драматично надхвърлят този тесен смисъл. Теснопартийната употреба на изборите няма как да даде отговор на проблема как ще протече усвояването на европейските фондове след 1 януари и какви параметри ще бъдат заложени в проектобюджета за следващата година. Както и ще останат ли сегашните ни евронаблюдатели в Европейския парламент след 1 януари, или ще се проведат (кога?) избори за евродепутати? Или коя ще бъде фигурата на българския еврокомисар, с чиято помощ българският политически глас окончателно ще влезе в общото кратно на европейската политика?

След промените от 1989 г. изборният цикъл концентрира огромна част от политическата енергия на българското общество. И до ден-днешен, колкото и да е нормализирана ситуацията, провеждането на избори приковава вниманието дори и на комерсиалните медии. Това създава опасност от



подминаване на съществените

европейски задачи



пред държавата. Вторачени в очилата на един кандидат или в гафовете на друг, можем да не си дадем сметка как буквално пред нас се изграждат основите на българското бъдеще за доста време напред. Изследвания на европейските нагласи на българите показват постепенна рационализация на първоначалния евроентусиазъм. Обществото все повече вниква и във възможностите, и в рисковете на еврочленството, в съпътстващите ползи и тежести, и е готово да приеме, че никой няма да ни даде наготово онова, което не си вземем сами. Но конкретизирането на тези нагласи и превръщането им в мотив за рационално, информирано действие не може да стане без сериозна и задълбочена обществена дискусия.

Президентската кампания дава великолепна възможност за старт и рамкиране на тази дискусия, без да я затлачва в общи приказки. А обичайният интерес към изборите е добра предпоставка цялото общество да бъде включено в търсенето на решения за проблемите, които стоят пред нас. Ако може да се говори за национална отговорност на политиците в тези избори, това е нейният контекст.