Какво прави заможен български спестовник, ако му хрумне да инвестира във фонда златни акции на "Ю Ес Глобал" (впрочем най-печелившият съвместен фонд в момента с 52.80% доход за последните 12 месеца, 100.95% за миналата година и средно по 44.42% за последните пет години)? А той може да е решил да заложи на бъдещото покачване на петрола и металите, за което ни говорят през ден анализаторите. Най-добре ще е, ако си купи фючъри или опции върху борсовите контракти за тези стоки. По света се продават вече и индекси върху цените на борсовите стоки. Но от София десетките хиляди съвременни инвестиционни продукти са просто недостъпни. Репресивната политика в банковия сектор от последните 10 години ни доведе до
финансова монокултурност:
изборът се свежда до конфекционните депозити на банките и ограничения кръг местни борсови продукти (с доволно съмнително качество, ако ги оценяваме по съвременните стандарти на финансистите по света). Качествени банкови услуги нито се предлагат, нито пък има идея за това, какво значи качествено банково обслужване. Ялова излезе притчата, че като се даде българският финансов пазар на концесия на няколко международни банкови групи, това ще гарантира вноса на качество и върхови финансови технологии. Облажени от високата доходност на сочните български лихви и гарантирания им пълен комфорт на фактическата забрана за нови лицензи, господа чуждестранните банкери не намират за нужно да предлагат в България нищо друго, освен най-евтини
услуги с балканско качество
Конкуренцията се вихри главно за примамване на кандидати за жилищни заеми, на получатели на потребителски кредити, на лесни и сигурни държавни и общински проекти. Който е ползвал в родните им страни услуги на представените в България банки много добре знае, че тук му пробутват доста евтин сурогат. Истинските класни продукти, като частно и корпоративно банкиране, изцяло липсват дори в онези банки, които имат назовани по този начин отдели, "ВИП-салони" и специални оферти за "индивиди с висока нетна стойност". Разликата с оригинала е като между газирано вино чирпанско и шампанско. Всъщност проблемът с
девалвацията на банковите услуги
не е само български. По цял свят понятията се подменят, за да се пробута евтина конфекция като уникат. Няма голяма банка, която да не претендира, че и тя предлага "честно банкиране". Всъщност оригиналните частни банки са възникнали в Швейцария и Англия през ХVII век. Това са малки, задължително малки по брой и на служителите, и на клиентите финансови къщи, обикновено семейни. По традиция и до днес истинските частни банкери, дори да са регистрирани вече като търговски дружества, запазват неограничената отговорност на банкерите за повереното им клиентско имущество. Те са
антипод на публичните банки,
защото работят с много ограничен кръг, най-често традиционни от няколко поколения клиенти, но пък се грижат за техните финанси като истински финансови магьосници. Частната банка всъщност не приема депозити с фиксиран срок и лихва, а взема парите на клиента да ги управлява така, че да извлече максимална полза за него. Частният банкер е финансов съветник на клиента си и получава част от неговите доходи. Заинтересуван е да влага чуждите пари в най-доходните активи по цял свят, чрез своята частна банка клиентът получава достъп до услугите на водещите финансови институции, които частният банкер ползва като кореспондент. Отношенията между банкер и клиент са лично доверителни, всяка сделка е уникална, планира се и се изчислява точно според нужното за конкретния клиент. Естествено, такъв висок стандарт не може да се поддържа за масовия клиент, частното банкиране е предназначено за
обслужване на елитни клиенти
Истинските частни банки въобще не биха се ангажирали с клиент, който не може да вложи в тях поне милион евро и нагоре. Казват, че частните банкери на английската кралица - "Кутс и Ко", не откриват сметка на нови клиенти с по-малко от 3 млн. паунда. Прагът в швейцарската банка "Юлиус Бер" е 1 млн. франка, дори американските инвестиционни банкери "Морган Стенли Дийн Уитър Ко" имат приемат клиенти за частно банкиране, ако имат поне 5 млн. долара за влагане. За масовия клиент е предназначена конфекцията,
каймакът на финансовите пазари
остава за онези, които могат да си позволят услугите на свой частен банкер. Казват, че частното банкиране било скъпо. Глупости. Вярно, че частният банкер обикновено събира поне 0.75% до 1.5% такса веднага щом получи доверените му суми, годишната му цена за управление е поне 0.25 до 0.50%, претендира за 10 до 20% от получения доход и пресмята поне по 500 евро всеки час, отделен да съветва клиента. Но самият клиент печели: парите и финансовите му операции са поверени на банкер, който наистина разбира занаята си, а върху вложенията си получава чисти 10% и повече на година, в добри времена доходността варира между 50% до няколко пъти увеличение на капитала. Всякак си заслужава цената и частните банкери се хвалят, че през последните години са особено търсени. Новите им клиенти са главно от Русия и Източна Европа. Със сигурност мнозина от най-богатите българи вече ползват в странство частно банкиране, което у нас остава под забрана.
Със сигурност мнозина от най-богатите българи вече ползват в странство частно банкиране, което у нас остава под забрана.
Валентин Димитров вероятно и кой още ?
това, което си написал за веригите магазини се отнася и в 100% за банките или за която и да е комерсиална институция. Успеха в една ниша никога не може да е гаранция за друга, както е невъзможно поддържането на едно ниво.... причината за това си има дума и тя е КОНКУРЕНЦИЯ. А статията, за мен е пълна глупост.... някой просто си е платил за малко реклама. Иначе СветлоПиво 