Невероятната жега е прогонила дори мухите от село Игралище. Но десетина мъже са се впили в пластмасовите столове и маси на кръчмата на селския мегдан.

Тъй като времето вече клони към следобедна дрямка, в заведението са останали неколцина, които си допиват.

Историята на селото, което се намира на няколко километра в Малешевската планина в община Струмяни, заинтересува в. "Сега" преди 3 години. Всичко тръгна от малка информация на БТА за повече от 80 млади мъже, останали заклети ергени.

Тогава, като отидохме, заварихме десетина от тези образи в кръчмата. В 10 сутринта



изтрезняваха с бира



След проведените разговори се хванахме на приказките им, че не се женят, тъй като нямали средства да издържат жени и деца. Чакали нещата в държавата да се оправят. Тогава и те щели да си стъпят на краката и да бъдат като другите хора. Въпреки че по това време нещата в България вече бяха тръгнали да се оправят, в дълбоката провинция и по селата безработицата все още беше изключително висока. Затова и решихме, че тези хора може би са прави, а кръчмата е само временно място, в което ще изчакват промените.

"Защо си губите времето, за да идвате заради тези деградирали типове чак от София! Не разбрахте ли, че това са хора, които не искат да правят нищо. По цял ден седят в кръчмата и изпиват пенсиите на родителите си", коментира при сегашното ни идване кметът на селото Иван Стоев. "В годината, ако се хванат един ден на работа - добре е. И то пак не за пари, а за шише ракия. Това са такива хора, че не в Европейския съюз, а ако ще да ни приемат на луната, пак нищо няма да разберат. Пълно пропадане", допълва Стоев. Видно не му е приятно да си говорим за съселяните му и нервно става и крачи около бюрото си. Според него тези хора вече били толкова затънали, че дори не искали да ходят да се запишат в бюрото по труда като безработни. "Като умрат родителите им и вече няма пенсия, какво ще правят? Не мислят. А иначе



държавата ни е добра, дори социалната пенсия е по-висока



от тези, които взимат хората, които цял живот са работили." Независимо от ситуацията кметът Стоев се шегува, че трима неженени вече се били пенсионирали, а двама починали. Заклетите ергени вече били малко над 60 души на възраст между 30-50 г. В селото имало и три моми, но засега без късмет.

От цялата тази работа най-добре се чувства кръчмарят Любен.

"Много са ни добри момчетата. До обяд са направили по няколко бири и две-три ракии. След това отиват да спят и се появяват към 5-6 часа. Пият по още три-четири напитки и когато започне "По света и у нас", вече не знаят у нас ли са , у вас ли са. За мен е добре, защото все пак са някакви клиенти. Единствено ми е чудно как можеш



да изпиеш 7-8 ракии, без да лизнеш дори една чаша вода



Как не им изгаря джигерът. Взел съм няколко килограма домати за всеки случай, но май скоро няма да имам честта да направя салата в тази кръчма", казва Любен.

Докато водим разговорите, още двама-трима здравеняци тръгват на зигзаг по селските улици. Нито предават, нито приемат. А жегата е толкова силна, че дори няколко малчугани са подпрели велосипедите си под дълбоката сянка на огромно дърво в близост до мегдана и не си показват глави под парещото слънце.

Към кръчмата идва мъж и си поръчва двойно кафе. Интересът към чуждите хора е голям и той надава едно ухо да чуе за какво си говорим. Оказва се, че темата му е много близка. "Слава на Бога, че двамата ми синове се измъкнаха от това блато тук. Единият е на 32, а другият на 35 години. И те бяха тръгнали по наклонената плоскост. Седят по цял ден, не работят, а искат пари за пиене. Добре, че кметът ни отвори очите и по някакви социални програми единият започна работа в шивашки цех в Сандански, а другият е в строителството. Взели са си стая под наем и си делят разноските. Ако знаеш какъв камък ми падна от сърцето" споделя 57-годишният Милан. Неговата теория за случващото се в селото е, че тези хора просто не са излизали никога и никъде. Не са свикнали да общуват с други хора. Единственото им спасение било да ги хване някой за ръка и да ги заведе на работа. А освен това да им показва и как стават нещата. А такива хора в селото нямало.

"Аз съм останал сирак на 6 години. Като дете може и да съм чакал да дойде добрата жена и да ме отведе, но през целия си живот не съм чакал нищо наготово. Все се бутам. Мислех си, че и синовете ми ще се метнат на мен. Но бяха все затънали тук. Добре, че успяха да хванат по Сандански. Пък като се отракат в занаята - работа бол. Ако е дал Господ, и на нас може да ни помагат на старини", казва Милан и допива кафето. Ще изчака още малко да премине жегата и ще отиде да коси трева за храна на животните.

В същото време дори



и в това затънтено село нещата потръгват



Кметът е успял да намери средства и да асфалтира няколко десетки километра път. Преди седмици Агенцията по приватизация е продала здравната служба на явен търг на гръцки бизнесмен за над 30 000 лв. Инвеститорът обещал да направи възстановителен и СПА център. В планината над селото извират лечебни води, които гъркът смятал да прихване и да ги вкара в сградата, която ще ремонтира из основи.

Със сигурност той няма да може да разчита на мъжката работна сила в Игралище, която предпочита да пие и играе карти по цял ден в кръчмата. Този път екипът ни не успя да изчака ергените да поизтрезнеят и да накацат по пластмасовите маси. Но едва ли има опасност да не ги намерим там и след още 4 години.





------РЕЗЕРВАТ----

В околностите на село Игралище има и резерват - "Соколата". За такъв е обявен през 1985 г. с цел опазване на единствената за планината вековна гора от широколистното дърво благун. Резерватът е разположен в землището на селото и по склона на долината на река Лебница, на сравнително малка площ - 211 хектара. Намира се между 600 и 900 м надморска височина. Климатът е преходно средиземноморски и поради малката височина снежна покривка не се задържа за дълго. Резерватът е разположен върху основа, образувана от гнайс и гранитогнайс.