------------------------------

Арман Бабикян влиза в радиожурналистиката още като гимназист. Работил е в БНР и "Свободна Европа", създател и програмен директор на "Канал Ком", управител на радио "Атлантик". Преди 4 г. слага край на журналистическата си кариера и се захваща само с пиар. Работи за кампанията на синия кандидат-кмет на Варна Христо Кирчев през 1995 г. и 2 пъти за водачката на листата на СДС в морската столица Надежда Михайлова на парламентарните избори. Най-качествена смята кампанията си за кмета на Русе Елеонора Николова през 2003 г., а най-инфарктна - за балотажа на Румен Рашев във Велико Търново през същата година.

--------------------------------



- Г-н Бабикян, това са първите президентски избори, в които повечето кандидати не са ясни в самото им навечерие. Как това предопределя хода на кампанията?

- Фактът, че десницата няма единен кандидат в самото навечерие на изборите, е обясним, предвид разпада на дясното, който тече вече няколко години. Много по-неясно е защо президентът Първанов още не издига кандидатурата си, след като тя е очевидна за всички. Но колкото по-дълго Първанов е във функцията си на президент, а не на кандидат-президент, толкова по-дълго той има възможност да прави кампания като действащ държавен глава. Което и прави от месеци и така злоупотребява с позицията си.

- А това, че Първанов формално ще бъде не партийна фигура, а издигнат от обществен комитет, променя ли по някакъв начин неговата кампания?

- Не и не се прави за първи път. Но с това Първанов по-скоро дава знак към собствената си партия. Ако за десницата можем да кажем, че там разпадът е почти приключил както от електорална, така и от политическа гледна точка (отделно дали десните лидери искат да си го признаят), то в левицата този процес едва сега започва. Може би от десетина месеца насам. Пропукванията в партийната снага на столетницата стават все по-очевидни - с изказванията на Янаки Стоилов, Николай Камов, Костадин Паскалев, с излизането на ген. Любен Петров от групата и евентуална втора кандидатура на изборите, да не говорим пък за хора като Красимир Премянов.

- Но тези процеси в БСП обикновено са толкова тектонични, че отнемат едва ли не цели ери.

- Мисля, че точно сега, когато БСП е на власт, този процес ще добие много по-ясни очертания. Този път партията ще се ерозира много по-дълбоко, и то за добро. В нея битуват както хора като Добромир Гущеров, Петър Кънев и Румен Овчаров, така и хора с по 65 лв. пенсия, които катерят с мъка Бузлуджа. Те нямат общи цели и интереси.

- Червените бабички и червените мобифони са в мирно съвместно съществуване толкова години, защо точно сега да се развеждат?

- Това не са онези мобифони, не са онези "наши" момчета, които скриха "нашите" пари от "нашето" време, за да може "нашата" партия да върви добре. Това не са същите хора, които са изнасяли пари по сметки навън и после са се връщали с усмивка Г-13. Защото бизнесът, който пред очите на всички развива един Петър Кънев например, е бизнес в реални пазарни условия. Това вече не са онези прибрани пари. Става дума за хора с различен начин на мислене.

- Какво ще се случи с това разцепление, ако Първанов спечели и ако Първанов загуби?

- Първанов отказва да вземе страна, защото има нужда от двете крила в своята партия - ако изобщо страните са само две. Ако той загуби, процесът на разпад ще се катализира. Защото за загубата ще бъдат търсени много виновни вътре в партията. Съмнявам се обаче, че една победа на Първанов ще може да консолидира различните течения в левицата, защото това ще бъде продължение на един мандат и една политика, които помогнаха да започне процесът на разцепление. Голяма част от симпатизантите на БСП още не могат да приемат, че са заедно с ДПС; че соцпартията е тази, която намалява данъка върху хазарта, но с охота облага помощните средства за инвалидите; че пусна американските бази у нас; че не върна веднага войниците от Ирак, както обеща; че след като 4 г. атакуваше корупционните сделки на предишния кабинет, имотите на царя, включително магистрала "Тракия", сега няма нищо против сделката...

- Кой от противниците на Първанов има по-голям шанс да консолидира антистатуквен вот - Неделчо Беронов, Волен Сидеров, Бойко Борисов или издигнат от кмета кандидат?

- Всички ще се опитат да бият по статуквото. На този етап объркаността на управляващите и безсилието на десницата правят всичко възможно, за да може най-ясният говор в общественото пространство да е този на Бойко Борисов.

- Удачна ли е за Вас кандидатурата на Неделчо Беронов?

- Не. И в много малка степен заради самия г-н Беронов. За мен проблемът е заровен в самия формат на 8-те партии. Безсмислието вдясно се генерира от лидерите на тези партии, а не от кандидата, когото търсят да излъчат. Начинът на провеждане на преговорите приличаше на избор на манекен. Десните лидери избраха най-малкото общо кратно, около което да не се карат помежду си, а не това, което биха харесали милиони българи. Бога ми, какво е непочтеното на Сергей Игнатов като кандидат - и той е свестен човек като Беронов. И Георги Бакалов е такъв, и Анастасия Мозер - да не изброявам всички имена, които се извъртяха през всичките тези месеци. Проблемът на десницата не е дали е намерила или не свестния човек, а че десните партии не генерират политика, не предлагат визия за първите 5 г. от членството си в ЕС. Един президент, макар и да не разполага с изпълнителната власт, се предполага поне да положи талвега на движението на страната. Държавният глава, както и човешката глава, е най-отгоре и се предполага да вижда най-надалеч. Никой не ни предложи сериозна оферта.

- Така или иначе ще има кампания, как да си я представим?

- Не очаквам тя да увлече много хора. Очаквам вяла кампания и невисока избирателна активност. Това може да се преобърне само ако лично се кандидатира Бойко Борисов. Защото зад т. нар. общ десен кандидат няма как да застане широката публика - десните не се занимават с нейните проблеми. Съмнявам се, че и персоната на Първанов ще предизвика някакво въодушевление, тъй като той вече е бил един мандат президент и не е новина. Второ, той е обременен с бащинството на тройната коалиция. И, трето, самият Първанов и хората около него са убедени, че той има такава преднина, че най-вероятно ще води една доста пасивна кампания, дори само за да не допусне грешките на Петър Стоянов.

- Ако се включат Волен Сидеров и кандидат на ГЕРБ извън Борисов, каква ще е кампанията на Първанов?

- Пак ще е пасивна. Първанов не е човек, който ще дебатира каквото и да е със Сидеров или с някой друг от ГЕРБ, който не е Бойко Борисов. Потенциалът на ГЕРБ засега е заключен почти изцяло в личността на Борисов. Така че Първанов има по-голяма сметка да не участва в мача или поне да „закъснее" за него, както направи в дебата с Богомил Бонев при предния вот. Според мен той само ще маркира кампания. Затова не случайно Ивелин Николов обяви, че тя ще е евтина. Няма как да е скъпа, та той я проведе на практика още преди формалното й начало и тя вече почти приключва.

- Картата "Македония" обаче още не е разиграна докрай.

- Този ход не започна с Ивайло Калфин, а още със случайното уж изваждане на досието на агент Гоце. Идеята бе група обществено изявени говорители да обяснят какъв голям родолюбец е нашият президент, дори и в битността си на агент на ДС. Само Костов не е схванал замисъла или увеличи умишлено ефекта с реакцията си. Мероприятието "Гоце" трябваше да завърши с увит в трикольор президент. И това трябваше да компенсира по някакъв начин неприятното чувство в устата на социалистите, че те са безвъзвратно женени за ДПС.

- Увеличават ли се шансовете на Беронов да консолидира антистатуквен вот, ако Борисов и Сидеров не излязат на терена?

- Може би само по индукция. Не вярвам обаче това да се окаже достатъчно консолидиращ елемент, за да може всички десни да скочат и да гласуват, само защото не им харесва Първанов.

- Защо само десните, партията на негласуващите изглежда по-голяма?

- Те пък още по-малко. Беронов трябва гласно да обясни - а ако той не умее, самият Костов - защо, бога ми, Неделчо Беронов трябва да е президент на България, а не Георги Първанов? Какво ще се промени в България, ако той стане президент?

- Такива послания няма и сегашният президент.

- Но той може с действията си да покаже какво прави и какъв е - на него най-малко му се налага да отговаря на този въпрос.

За да се опита да преобърне нещата, Беронов трябва изключително ясно да се разграничи и от Иван Костов, и от Петър Стоянов, и от Красимир Каракачанов, и от който и да е още от преговарящите. Не от тях като личности, а от тях като политика, като дебат, като безсмислие, като остатък от прехода. И да предложи визия за бъдещето. Ако г-н Беронов, или който и да е десен кандидат, има силите и способността да предложи подобно нещо на публиката, той ще е реалният обединител на дясното или поне човекът, който обръща дясното в правилна посока. Ако той остане неразривно свързан с тези хора, не би могъл да бъде знак за обръщане на махалото, независимо дали е спечелил или не.

- Ако в надпреварата се включи Борисов?

- Ако Борисов реши да поеме кръста, тогава наистина ще се получи мачът. Всичко останало е маркиране на състезание с предизвестен край.

- Какви са шансовете на Волен Сидеров при неучастие на Борисов?

- Не бих се изненадал, ако стигне до балотаж. Без участието на Борисов обаче Първанов излиза пред всички с 3:0 още от съблекалнята.