Дали пък нямаше да е по-добре, ако депутатите бяха излезли във ваканция?

Въпросът, разбира се, е по-скоро провокативен. Факт е, че работата, която трябва да се свърши, е твърде много, а времето, което ни остава до окончателния доклад на Еврокомисията, твърде малко. Според справка от пресцентъра на НС към началото на август 8 еврозакона чакат да бъдат приети на второ четене, а 11 тепърва ще минават на първо. В първата група са промените в Наказателния кодекс, а във втората - огромният по обем Гражданско-процесуален кодекс. Планът на управляващите предвижда до края на годината да бъдат приети 80 закона, свързани с ЕС, като голяма част от тях все още са на кота нула. Накратко,



ваканция би трябвало да е неприлична дума за всеки роден депутат



Каква обаче е ситуацията в момента, когато поне на думи парламентаристите ни принесоха в жертва на евроолтара своята лятна почивка. Първо, голяма част от тях така или иначе са си в отпуска. В залата се поддържа един санитарен минимум, колкото да може да се върши все пак някаква работа. Нищо чудно на някой председателски съвет да се е изработила точна схема за това коя ПГ колко депутати трябва да осигури във всеки един пленарен ден от месец август. В такива случаи разликите между управляващи и опозиция твърде бързо се размиват и те стават изключително сговорчиви.

Второ, и може би по-важно. Вниманието на онези, които все пак работят, съвсем не е насочено само и единствено към приемането на еврозаконите. Напротив, те имат съвсем различни приоритети. Тема номер 1 напоследък например са царските имоти. Коалиционните партньори загубиха сума време в консултации по въпроса, опитвайки се да се измъкнат от това блато с възможно най-малко кал по управленската си дреха. С проблема се занима и премиерът Сергей Станишев. В крайна сметка БСП и ДПС отстъпиха от становището, че част от имотите са върнати незаконно. А НДСВ защити своята чест, запазвайки владенията на единствения човек в страната, който успя да увеличи незабавно и несимволично своите доходи в рамките на миналия мандат. В задачата се пита



какво общо има всичко това с ЕС



и с какво допринесе за постигането на датата 1 януари 2007 г.

Тема номер 2 пък е изначалната болка на прехода - досиетата. ДПС предприе фронтална атака, внасяйки закон, който според хората на Ахмед Доган ще сложи край на този въпрос, като осветли миналото на всички властимащи у нас. Това предизвика нервна реакция у БСП и негативни емоции у НДСВ. Жълтите негодуваха, защото според тях законът, приет по тяхно време, си е добър, а червените се изнервиха, защото... те си знаят защо.

Факт е, че тази тема е свързана с ЕС. В Еврокомисията са наясно, че една от причините, поради които у нас се ширят корупция, безнаказана престъпност, слабо правосъдие и т. н., е именно продължаващото влияние на бившата Държавна сигурност и това не ни бе спестено в критиките от Брюксел. Работата е там обаче, че за пореден път политиците ни се опитват да хвърлят пясък в очите на всички. Защото дори в проекта на ДПС, който минава за най-радикален, е записано, че не подлежат на публикуване документи за лица, чието оповестяване ще навреди на интересите на националната сигурност. Именно това е ситото, което вече 16 години пресява чие име да бъде оповестено и чие спестено, а въпросът продължава да стои в задънена улица. Ако законотворците ни продължават да ни пързалят по тази плоскост, те не помагат на евроинтеграцията ни, а напротив - пречат й.

Тема номер 3 е



поредната препирня с привкус на лобизъм между БСП и НДСВ



Този път тя е свързана с енергетиката. Жълтите демонстрираха загриженост за обикновените потребители, заявявайки, че токът за тях ще поскъпне с 10%, ако се разреши на предприятията да се откажат от услугите на енергото и станат директни клиенти на НЕК. Основен оратор бе Йордан Костадинов, чийто депутатски имунитет бе свален заради съмнение за злоупотреба със служебно положение, докато е бил шеф на АЕЦ "Козлодуй". От БСП го обвиниха, че защитава интереса на частното енерго, а те напротив, стриктно се придържат към директивата на ЕС за развитието на енергетиката ни.

Съмнително е доколко вкарването на ЕС в подобни прения носи каквито и да е ползи. Трудно е да се прецени също така доколко с отказа си от ваканция депутатите ни изписват вежди и доколко избождат очи. Ясно е, че най-вероятно ще влезем в съюза още догодина. С дейността си през лятото обаче парламентът май не прави почти нищо, за да се намали неприятното усещане, че там ни приемат по-скоро по милост.