Тройната коалиция ще умува днес дали да свика избори за Европейски парламент заедно с президентските на 22 октомври. Вероятността това да се случи е минимална, но каквото и да е решението, то със сигурност ще е грешно. Не заради друго, а защото управляващите много късно се захващат с въпрос, който иска продължителна подготовка, но вече е станал прекалено спешен.

Най-разумният вариант би бил двата избора да се съчетаят, но за целта трябваше отдавна да е приет законът за организиране на европейски избори. Щом като властта повече от година уверява, че няма "План Б" за влизане в ЕС и че е сигурна в приемането ни на 1 януари 2007 г., можеше да се подготви и за изпращане на евродепутати още от първия ден на членството ни.

Теоретически парламентът е способен да се разбърза, защото като види европейски зор, показва висока производителност. Но никой не може да накара избирателите да се разбързат. Работата трябваше да започне веднага след подписването на присъединителния договор на 25 април 2005 г. и поне част от милионите левове за комуникационна стратегия на правителството трябваше да се насочат към запознаване на населението с първата му пряка европейска отговорност - избирането на български евродепутати. Парите се потрошиха, но запитайте когото и да е от улицата дали знае за какво служи Европарламентът и ще видите, че няма представа. В общество с хронично спадаща избирателна активност липсата на яснота за предназначението на европейския вот не може да предполага нищо друго освен



международно орезиляване



Жълти евронаблюдатели предупредиха през юли, че очакват активност от 15%. Техни червени колеги се съгласиха месец по-късно, че прогнозата е правдоподобна.

По принцип европейските избори предизвикват най-малка активност във всички страни членки. На последното гласуване през юни 2004 г. пред урните се явиха едва 44% от европейските избиратели. Спадът бе 5% в сравнение с изборите през 1999 г. Истинска катастрофа бе гласуването в новоприетите 10 държави, които най-добре показват какво би се случило и в България. Евроентусиазмът там бе изстинал само 6 седмици след тържественото им приемане в ЕС на 1 май 2004 г. и средната активност бе 26.4%. Най-слаби бяха резултатите в Словакия (20%) и Полша (21%). В Естония и Чехия бяха 27%, а в Словения - 28%. Хората просто не виждаха връзка между преките си проблеми и работата на евродепутатите.

Изводът е, че отделни избори за Европарламент много трудно могат да мотивират избирателите да се явят пред урните. Макар че според присъединителния договор срокът на България е до края на 2007 г., никаква агитация няма да засили очакваната активност. Най-вероятно е българинът да се разочарова след настъпването на сакралната дата, защото няма да забележи видима промяна в живота си и ще накаже управляващите чрез демонстративна пасивност.



Единственото решение



е да се впрегне сегашната положителна нагласа към ЕС, която се дължи на повишените очаквания, в комбинация с президентските избори като ракета носител, тъй като мажоритарният вот предизвиква традиционно висок интерес. Следващото изстрелване на електорална ракета носител е чак есента догодина, когато ще има местни избори. Но тогава не само евроентусиазмът ще е спаднал, но и вниманието ще е фокусирано върху въпроси на по-ниско равнище (къде е Телиш, къде е Париж?).

Има и друг проблем, който пряко касае бъдещите ни евродепутати. Първите избори в България ще бъдат междинни, защото нашите пратеници ще изкарат половин мандат - до 2009 г. Най-логично е да се очаква, че кандидати ще бъдат сегашните евронаблюдатели, защото единствени имат пряка представа от работата в Европарламента. Ако се явят на избори заедно с президентските и не бъдат избрани, ще си останат депутати в Народното събрание. Ако спечелят, ще преминат на работа в Европарламента, но



ще продължат да получават сегашната си българска заплата



Ако България влезе в ЕС на 1 януари 2007 г. без избрани евродепутати, ще трябва Народното събрание да изпрати временно свои представители за няколко месеца. Тъй като съвместяването на двата изборни поста е недопустимо (изключение е направено само за Великобритания и Ирландия до 2009 г.), пратениците в Страсбург и Брюксел ще трябва да се откажат от депутатските си места в София. Без да имат гаранции, че на европейските избори ще запазят местата си в ЕП. Парламентаристи в момента се чудят дали ще имат право да се върнат в Народното събрание, както например могат да се върнат министри, напуснали правителството, ако преди това са били депутати. Вероятно подобна рокада няма да е възможна, защото министрите се назначават и отстъпват временно депутатския си стол, докато евродепутатите се избират и заявяват отказ от предишната си изборна длъжност. Едва ли повечето от нашите евронаблюдатели ще заложат остатъка от мандата си, за да удължат с още няколко месеца престоя си в Страсбург и Брюксел. Сред тях фигурират имената на някои от най-опитните по международните въпроси представители на политическите групи. Навярно и партийните им централи няма да рискуват да ги загубят скоропостижно. Това означава, че за временни евродепутати могат да бъдат посочени след 1 януари 2007 г.



народни представители камикадзета,



които парламентарните групи биха пожертвали.

Съвсем друго ще бъде положението на редовните европейски избори през 2009 г. Тогава евродепутатите ще минат на единна заплата в ЕП, определена на 7000 евро месечно (14 000 лева), или около 10 пъти повече от заплатата на редови български народен представител. Освен това мандатът в ЕП е 5 години, а в Народното събрание - 4 години. При такива условия се очаква да се яви навалица от кандидати, които ще се надпреварват да обещават чудеса - например да пуснат спрените реактори на АЕЦ "Козлодуй", да премахнат пречките пред българските гастарбайтери, да привлекат европари за всякакви нужди и пр. Тъй като подобна реторика отговаря най-много на поведението на популистите, би могло да се очаква силно представяне на формирования като "Атака", ГЕРБ и самодейни националисти. Точно малките, популистките и евроскептичните партии отбелязаха възход на предишните европейски избори през 2004 г. и взеха близо 10% от местата (69 от 732) в Шестия европарламент.