Вятърът на промяната задуха за брачното и небрачното съжителство, за взаимоотношенията между родители и деца и осиновяването, за издръжката и развода. Този извод може да се направи дори и от беглия прочит на вече готовия проект за нов Семеен кодекс (СК), който върви за съгласуване по ведомства и институции.

Това е вторият опит за истинска революция в материята. Първият бе направен през 1999 г., но по чисто конюнктурни причини проектът на тогавашното правителство не мина. Сегашният кодекс е от 1985 г. и макар да има добри постановки, някои от тях са силно ограничителни, други пък - повече от остарели. Затова и отношенията между съпрузи и между родители и деца пораждат едни от най-сериозните спорове и почти винаги стигат до съдебна зала. Освен това мнозина вече предпочитат да



създават семейство, без да сключват брак,



което води до сериозни проблеми при евентуална раздяла.

Това е един от въпросите, които се третират нашироко в новия Семеен кодекс, който този път със сигурност ще бъде приет. Според него фактическото съпружеско съжителство ще се регистрира по Закона за гражданската регистрация. Заявлението ще се подава лично от двамата партньори и вписването ще се извършва при адресната регистрация. Прекратяването пък ще може да се заяви и само от единия партньор.

СК се опитва да разграничи регистрираното и обикновено (нерегистрирано) съжителство. Първото няма да е задължително, но след вписването му ще могат да се ползват права. Така например "партньорът на майката се вписва като баща в акта за раждане на детето". Това ще става по заявление на партньора или на майката. Целта е да се прекратят драмите около родените при съжителство деца - и във връзка с бащинството, и със социалните помощи, и с издръжката, и с още куп проблеми.

Другият безспорно интересен момент е



възможността за сключване на брачен договор



В момента семейното право признава в имуществените отношения между съпрузите т. нар. съпружеска имуществена общност, при която, най-общо казано, всеки съпруг има половината от всичко, придобито по време на брака.

С новия СК се предвижда да има вече три, а не само един режим на имуществени отношения. Първият е досегашният и се нарича законов режим на общност. Вторият е законов режим на разделност. При него всички права, придобити от съпруг през време на брака, остават негова лична собственост. Когато бракът се прекрати, всеки съпруг има право да получи само част от стойността на това, което другият е придобил през време на брака, "доколкото е допринесъл с труд, със средства, с грижа за децата, с работа в домакинството или изобщо с помощта си". При този режим за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за текущите нужди на семейството, ще се отговаря солидарно.

Третият режим е договорният - сключването на предбрачен договор, който урежда имуществените отношения между партньорите. Предвижда се възможност такъв договор да бъде сключван и по време на брака.

Според проекта документът може да съдържа уговорки единствено за имуществени отношения между страните, но не и за личните отношения между съпрузите или пък между родители и деца. Дадени са и примери. В договора могат да се впишат уговорки за:

- правата на страните върху имуществото, което се придобива през време на брака - например, че 30% от него задължително ще е за съпругата;

- правата върху притежаваното от тях имущество преди брака;

- начините на управление и разпореждане с имуществото - например, че съпругата ще получава всички наеми от имотите;

- участието на страните в разходите и задълженията - например, че мъжът е длъжен да покрива всички сметки;

- имуществените последици при прекратяване на брака с развод - например колко ще получи съпругата;

- издръжката на съпрузите през време на брака, както и след неговото прекратяване;

- издръжката на децата от брака и др.

Брачният договор ще се сключва лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите. Ако се прехвърля право на собственост или се учредява вещно право върху недвижим имот, то ще трябва да се вписва и в имотния регистър. Самите брачни договори ще се завеждат в централен регистър към Агенцията по вписвания на Министерството на правосъдието.

Важно е да се знае, че ако съпрузите не изберат сами режима на брачния договор или на разделност, то се смята, че те са съгласни да живеят при условията на имуществената общност - или иначе казано, по сега единствено действащото законодателство.

И тук обаче са предвидени промени. Така например е променен обхватът на законовата имуществена общност. Тя ще се простира само върху вещните права, но не върху паричните влогове. Сега действащият СК фактически не позволяваше на нито един от съпрузите да има личен влог. Новият СК дава възможност двамата съпрузи да имат общи влогове, но и всеки един от тях да си направи и собствен, като тези пари ще се считат за негово лично имущество.



При прекратяването на брака също има нови моменти



Запазват се двата вида развод - по взаимно съгласие и по исков ред. Но например отпада служебното произнасяне по вината при развод по иск на съпруга. Освен това вината няма да може да бъде вече основание съдът да откаже развода. Отпада и сега предвиденият задължителен тригодишен срок от сключване на брака, за да бъде допуснат развод по взаимно съгласие.

За първи път се предлага да се въведе плащането на наем, когато след развод семейното жилище се дава за ползване на единия съпруг. В този случай всяка от страните ще може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Няма обаче да се дължи наем за жилищна площ, ползвана от ненавършилите пълнолетие.

По нов начин са уредени и част от



отношенията между родителите и децата



Така например децата ще могат да участват при решаване на всички въпроси от техен интерес. Ако са непълнолетни, те могат да действа чрез дирекция „Социално подпомагане". Отпадат предвидените в сега действащия СК минимум и максимум на размера издръжка на ненавършилите пълнолетие деца. Досега тя се движеше в рамките на 80-100 лв., като само в редки и изключителни случаи можеше да бъде по-голяма. С промените ще се даде възможност издръжката да се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя. Предвидено е дори непълнолетният да има право да поиска и получи издръжката и когато живее при двамата родители и те нямат развод. В този случай родителите ще имат право само на контрол върху разходването на сумата.

Съществени



изменения има и при осиновяването



В новия СК е описана цялата подготвителна дейност, извършвана от органите за закрила на детето. Подробно са уредени условията за допускане на осиновяването, регистрите за осиновявани и осиновяващи, административните и съдебни процедури. Предвижда се да се въведе национален регистър на осиновяващи и единна информационна система за децата, подлежащи на пълно осиновяване. Предлага се да отпадне съдебната процедура за включване на дете в регистрите за пълно осиновяване. Международно осиновяване ще се допуска само ако въпреки положените усилия, не е намерен подходящ осиновяващ в страната.

Със сигурност новите постановки, предлагани в бъдещия Семеен кодекс, ще предизвикат много спорове. Но също така е ясно, че сегашната уредба на брачните и небрачните връзки, както и отношенията между родителите и децата, изостава драстично от времето си. Затова хората трябва час по-скоро да бъдат освободени от всички ограничения и да могат сами да избират как да живеят и каква отговорност да поемат за семейство и деца.



Очаквайте приложенията "Законът" и "Имоти" отново през септември.