Лидерите на тройната коалиция онзи ден обявиха пълно задоволство от едногодишното си управление. Заявиха, че коалицията е много стабилна и че ще си изкара мандата. А защо не и да повтори.

За разлика от управляващите управляваните не пращят от задоволство. Според последното и още неоповестено официално изследване на НЦИОМ едва 28% от българите оценяват досегашното управление на БСП, НДСВ и ДПС като успешно. И това е напълно разбираемо. Положителните отчети на кабинета за увеличени инвестиции, пораснали доходи, намалена безработица, насърчено предприемачество, успешна съдебна реформа и решителни мерки срещу организираната престъпност и корупцията силно се разминават с всекидневните възприятия на гражданите. На макрониво нещата могат да изглеждат стабилни и не чак толкова зле, а



на микрониво да са

напълно неприемливи



Особено при неудовлетворените масови очаквания към това иначе социал-либерално по етикет управление. Разминаването с очакванията всъщност бе и единственото самопризнание на управляващите за първата им година на власт.

Историята показва, че разминаването между правителствените макроуспехи и макроочакванията на хората може да остане стабилно, под точката на кипене и да осигури спокойно добутване на мандата. Точно както се случи и с царската власт. Особено ако няма алтернативен политически приют за масовите очаквания.

Сега възелът на управленско-гражданската стабилност е членството в ЕС от 1 януари 2007 г. Заветната цел играе ролята на усмирител за сериозните вътрешно-коалиционни трусове. Както каза Ахмед Доган, в сравнение с началото трите формации в коалицията днес са доста по-сговорчиви и консенсусни. А според Симеон Сакскобургготски коалицията функционира по-добре не само на ниво лидери, но и на другите ешелони. Скритото послание зад думите на двамата е следното: корпоративните апетити в трите формации могат да предизвикат множество тежки междуведомствени войни, като например последната - за военния офсет между Румен Овчаров и Веселин Близнаков. Но не и сериозни трусове, които да застрашат коалицията с разпад.

Стабилизиращата роля на еврочленството се изразява и в това, че цялата политика на кабинета и неговото мнозинство е подчинена на постигането на тази задача и



така е облечена със

свръхлегитимност



До такава степен, че закъснението или неуспехите при изпълнението на мерките, нужни за присъединяването, могат да бъдат преглътнати от всички, само и само "влизането" да се случи. Наистина България сега е много по-близо до членството, отколкото в началото на мандата или през май, както каза премиерът Станишев. Друг е въпросът дали заслугата за това е повече на управляващите или на историческия шанс.

Премиерът заяви още, че часовникът на тройната коалиция и кабинета вече е настроен за 2 януари 2007 г. И че от догодина властта спира да решава само тактически задачи като връзване на бюджет и закърпване на дупки. Според Ахмед Доган пък след 1 януари приоритетите ще са същите, но хоризонтът, нагласата, контекстът, пространството и времето ще са други.

Това наистина изглежда самоочевидно. Дали управляващите обаче си дават сметка, че ако съдържанието на цялата политика сега е еврочленство и ако може да се преглътне, че тя се върши изцяло институционално, от догодина, когато цялата политика пак ще е ЕС,



чисто институционалното

управление



няма да може да продължи дълго. Защото с постигането на общонационалната задача ще изчезне сегашната обществена легитимност, способна да оправдава както управленската нефелност, така и излъганите очаквания.

Какво означава, че управленските приоритети на коалицията остават и че в рамките на ЕС вече ще се решават стратегически задачи, ако гражданите продължат да са извън политиката? Няма ли тогава неудовлетворените очаквания да се засилят още повече или да избуят и нови, които да подринат не само тройната коалиция, но и постигнатото вече членство? На тези въпроси тройната коалиция няма отговор, а и не личи да търси. Изпаднала е в телесно самодоволство и никак не се притеснява от липсата на гражданска душа. Все пак тя е само 21 грама.