Кой управлява България? Това не е риторичен въпрос. И отговорът не е тройната коалиция на БСП, ДПС и НДСВ, нито президентът или парламентът? Държавата явно се управлява от хора като бившия шеф на "Топлофикация" Валентин Димитров или от бизнесмени като Мирчо Петков. Няма друго логично обяснение как заради въпросните две лица всички институции са се хванали за гушите и съвсем са забравили, че трябва да действат в синхрон, за да постигнат някакъв резултат. Или пък как същите тези хора непрекъснато доказват, че и в ареста, и извън него са все недосегаеми.



И какви сигнали дава България към Брюксел



и българското общество през последните няколко дни? Само няколко факта:

1. Всеки обвиняем може да прехвърля и закрива сметки от арестантска килия, а неговата майка безпроблемно може да тегли огромни суми, нищо, че е над 80 години и няма откъде да има такива спестявания.

2. Месец след като Валентин Димитров е арестуван, все още се дирят негови сметки у нас и в чужбина. Тепърва ще се установява дали и не е "движил" пари и по тях от ареста.

3. Тъй като още не е ясно по какви точно обвинения ще отговаря ексшефът на парното, комисията за отнемане на имуществото, придобито по престъпен начин, бездейства и не иска блокиране на имоти и пари и на роднините му.

4. За последните няколко години клиентите на "Топлофикация" са ощетени с 30 млн. лв., които са взети чрез техните сметки, но според всички държавни институции няма никакъв механизъм за възстановяването им.

5. Тепърва ще се проверява какво е станало с делата за източване на държавния резерв и в частност с тези, по които протича името на бизнесмена Мирчо Петков. Засега е установено само, че със сигурност има две от 2002 г., но тъй като нямало "впечатляващи доказателства" по тях, нищо не е правено. Срещу него май даже няма повдигнати обвинения.

Изводът от всичко това е доста горчив - някой май много се е объркал в хвалбите за забележителни успехи на България в борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Даже още по-лошо -



убива се надеждата, че нещо в тази загнила система наистина се променя.



Бъркотията по тези два случая е удобен повод да поставим още въпроси. Какво стана с разследването за разхищения и така шумно обявения арест на шефа на Българския червен кръст Христо Григоров? Или пък с прокурорско-полицейските твърдения за подкуп от 357 000 лв., взети от бившия зам.-шеф на фонд "Земеделие" Красимир Неделчев? Или с данъчния, поискал подкуп от 1,5 млн. лв., за да намали налозите на бившия шеф на "Кремиковци" Валентин Захариев? Или с делата срещу депутатите със свалени имунитети? Или с твърденията на МВР и прокуратурата, че има сериозно движение по делата за поръчковите убийства? Или с процесите срещу бившите министри и зам.-министри? Или с проверките на наследството на Филчев? Или с партийната корупция? Или с обещанията за мощни удари срещу бившите силови групировки?

Отговорът е един - нищо. И списъкът с фойерверки може да бъде продължен. Май се превръщаме в държава на проверките, от които или не излиза нищо, или се мотаят, докато и последното възможно доказателство не бъде унищожено. Всичко това може да бъде обяснено по един начин - с



пълно безсилие или пълна зависимост,



или и двете взети заедно.

Институциите може да се надяват на къса медийна или обществена памет, но това рано или късно ще им изиграе лоша шега. Защото, когато историята се повтаря, детайлите може и да се забравят, но общото впечатление за пасивността на държавните институции по ключови дела остава. Само един спомен за уроците на близкото минало - през лятото на 2003 г. други двама "герои" - Константин Димитров-Самоковеца и Иван Тодоров-Доктора, взривиха обществения и политическия живот в държавата. Тогава заради тях се изпокараха министри, депутати, партийни лидери, прокуратура и МВР. Подаваха се оставки, искаха се извинения, имаше дълги дебати и скандали. И накрая - нищо. Двамата бяха последователно застреляни, а с тях и всичките им връзки с високите етажи на властта. Първият си отиде малко преди да бъде обвинен по няколко следствени дела, другият - малко след като бе обвинен за пране на пари за близо 100 млн. лв.

Сега всичко се повтаря като в лош сън. Дано и финалът не е същият. Защото е крайно време връзките между подземния свят и висшите кръгове на властта да започнат да се разплитат. И някои от драматурзите на организираната престъпност и корупцията да се озоват зад решетките задълго.

И още нещо -



тази държава не е на бандитите и на политиците, а на хората.



На тези, които плащат високите сметки за ток, парно или вода, защото някои са откраднали, а други са им позволили да го сторят. Тези хора трябва да бъдат обезщетени - и финансово, и морално. Не е достатъчно някой да хвърли бомбастични разкрития и да си измие ръцете с предшествениците си. Трябва да има възмездие. За всички виновни по веригата. Само така може да има някаква гаранция, че злоупотребите наистина няма да се повторят.