В седмиците, когато между София и Скопие пропълзя нервно дипломатическо ръмжене, в едно градче край Марица дойде при роднини учителка от Битоля с двете си деца. Жената преподава история и спорът в медиите обяснимо я възбуди. Беше възбудена и разстроена и когато моят приятел и читател Марко Ц. я доведе да "разгледа" София. Седяха в кафенето на гърба на Художествената академия и полугласно си изясняваха отношенията.

Не отношенията помежду им, а все същите отношения между София и Скопие... да му се не види дано...

В тоя час на деня заведението бе пълно с народни представители, избягали от пленарната зала. Те самите нехаеха за горепосочените отношения, затова пък Марко и Вангелия сякаш се бяха нагърбили с работата на институциите по изясняването на проблема.



Но вместо да го замажат някак - и те го разпалваха



Защото, естествено, се бяха захванали с... историята. Седнах да послушам...

Всъщност Вангелия бе идвала в София неведнъж. Добре я бе "разгледала" вече, особено музеите. И сега пак щеше да ги обиколи. Затова и не бе довела децата си - да не ги обърква(!) от малки. Но и там, край Марица, за тях било достатъчно... объркващо. По табелките на улиците се четат имена главно от географията на Македония. Има смут в тези гостувания, има нещо, което не може да се овладее. Марко го резюмира най-просто: "Срещнем се, разцелуваме се и от прага почваме да се джафкаме..."

Самият аз затворих тази тема още като юноша. Прочетох страници, които и днес трудно могат да се намерят - в едно време, когато тези книги ги нямаше дори в библиотеките и интернационалисти внимаваха те да не се мяркат в общественото пространство. Отнасям се спокойно и съчувствам на новопосветените, които със закъснение откриха едно минало, пълно с трагични и епични сюжети, минало на възторзи и покруси, на подвизи и неправда. Това е мръсно и горчиво, но това не е краят на историята. Защото



историята не може да сложи точка,



особено когато и тя е натикана в ъгъла

Вангелия беше видимо паникьосана - оспорваха онова, с което си изкарва хляба. Препитанието на историчарите и без това е под лупа, така стъкмената история трябва да се учи наизуст, като стихотворение, защото много неща в нея иначе просто не се връзват. Тя сипеше своите си доказателства и доста успешно, защото онази история така е и съчинена - като полемика с истинската. Изумих се как може да бъде преиначено познанието и какви жертви взема това. Защото отлично заустените постулати на скопската историческа версия за засегнатите може и да са фалшификации, но за останалия свят са просто неграмотност. И онова, което наричаме "агресия" към историята, то е в още по-голяма степен агресия срещу отделния човек. Някой беше извършил този грях и към Вангелия...

Тя се палеше и въодушевяваше, ужасяваше се от аргументите на Боян, възмущаваше се и дори кършеше ръце. (Всъщност тя си знае, че всяко идване ще прекара в "джафкане" с братовчедите си, но въпреки това... идва.) Спомних си един сюжет от Брежневия Сибир, където дързък измамник бе практикувал медицина без диплома, само на чар. Излъгал сума свят, слагал диагнози и писал рецепти, натискал се да оперира, дори преподавал в училищата за акушерки и медицински сестри - докато някакъв фелдшер небрежно установил, че "докторът" дори не знае колко са кръговете на кръвообращението. Така и Вангелия учеше децата в Битоля, без да знае, че повечето от това "познание" е скалъпено извън историята и че то за нищо не може да им послужи в техния живот, освен да поддържа заблуди.

Битоля е прочут център на културата и образованието по българските земи. След Освобождението в останалите под робство територии Битолската гимназия е другото силно и модерно училище след Солунската. Преподаването е на европейско равнище, учителите са елитни и модерно скроени, самите ученици потвърждават в науката, политиката и обществения живот на България високата стойност на полученото в Битоля образование. Сега са други времена обаче. Толкова други, че чак наопаки...

Не участвам в исторически и езикови спорове, та няма да ви занимавам с тезите на Вангелия. Но едно не може да се отмине: Вангелия не е онзи сибирски хитрец, Вангелия е учила съвестно, била е отличничка. Но се е разминала с историята. И сега ще упорства в това разминаване. Поне до пенсия...

Преживяхме век, в който



идеологиите се погавриха с истината



Например: различните расови теории. Или, да речем, отричането, пък и преследването на генетиката в СССР. Или Сталиновата история на ВКП(б). Цената на тези заблуди знаят онези, които я платиха. Е, какво плащат нациите, пардон, народите, е едно. А какво плаща отделният човек? Невинният човек каква загуба претърпява от всичко това? Тази щета някой взема ли я предвид?

Може ли човек да бъде образован, интелигентен, културен, съвременен, модерен, ако е лишен от простите истини в науката? Какво би станало с всеки съвременник, ако, да си представим, е учил "друга" таблица за умножение, "друга" Питагорова теорема, "друга" теория за относителността или дори "друга" тонова стълбица? Преиначени, "подобрени", натъкмени - за какво ще му послужат те? Защо да си мислим, че една "друга", макар дори ловко монтирана история е по-малко пагубна за него, за душата му, за съдбата му?

И какво ще стане с него утре в една Европа, в която хората ще се измерват не по своите паспорти, а по своите качества, по своите познания, възгледи и манталитет? Няма ли такъв човек изобщо да остане извън културния пласт на днешния свят? Какво ще бъде това за него - "любопитка" или трагедия? Кой ще му признае тогава, че е учил съвестно и упорито? И кой ще се трогне, че този човек е от Балканите, където историята винаги е повече... география!