Откакто сме започнали да преговаряме с ЕС, темата за законите, които трябва да приемем, е една от най-важните. Заръките от Брюксел се превръщат в мантра за родните ни депутати. Заради тях всички други закони минават на заден план, отменят се ваканции, бе променена конституцията и пак ще бъде променена. Най-важната работа трябва да бъде отхвърлена до 7 септември, за да бъде отчетена в окончателния доклад на Европейската комисия.

Областите, за които отнасяме най-много критики, са правосъдие и вътрешен ред, земеделие и други аспекти от икономическата сфера. Но и без брюкселските забележки сме наясно, че по тези показатели все още сериозно отстъпваме на т. нар. развити държави.

Усилено законотворчество кипи по



най-болната тема - правосъдието



Тук един от законите, който касае съвсем пряко гражданите, е този за правната помощ. С него се дава възможност за служебна защита на хората, които нямат възможност да платят на адвокат по граждански и административни дела. Досега тази възможност съществуваше само по наказателни дела. Трудът на адвокатите се заплаща от държавата чрез бюрото за правна помощ.

В момента се обсъжда и нов Гражданскопроцесуален кодекс (ГПК). Неговата цел е да ускори и подобри гражданското производство. Правителството пък подготвя закон за съдебната власт. Той би трябвало да създаде по-ефективна организация в системата, чрез която да се повиши прозрачността и отговорността на магистратите.

Предстои да бъде внесен закон за обезщетяване на пострадалите от престъпления. С него ще се формира специален фонд, който да компенсира поне до известна степен щетите от дадено престъпление, когато извършителят му няма средства за това.

Според депутати парламентът върши своята работа, след като вече е приел Административнопроцесуален кодекс и Наказателнопроцесуален кодекс (НПК) и работи по ГПК. Една от целите на новия НПК е да създаде условия за ускоряване на досъдебното производство, като стикова действията на МВР, следователите и прокуратурата. Огромният обем от предварителното разследване на престъпленията се измести към дознателите във вътрешното министерство, но тепърва ще стане ясно дали е налице, или бързо ще бъде осигурен нужният капацитет, за да се справят.

В името на интеграцията ние поправяме действащите и въвеждаме нови правила във финансово-икономическата сфера, които



тотално променят досегашното битие



Те засягат както регламентите за банките, тецовете, заводите, хотелите, такситата, плажовете, така и всекидневието на всеки гражданин.

Приемането на европейските норми изисква влагането на много усилия и пари. Достатъчно е да припомним оценката на бизнеса, че само въвеждането на екологичните стандарти на ЕС ще струва на българските предприятия около 9 млрд. евро и не една петилетка време. От друга страна, промените гарантират безопасни и качествени храни и напитки, човешки условия на труд, сигурност на спестяванията, непрекъснат достъп до ток и питейна вода, по-чист въздух и по-защитена природа.

Законът за гарантиране на влоговете в банките например бе ремонтиран заради поет от България ангажимент към ЕС. Промяната е в полза на всеки гражданин на обединена Европа, включително и на всеки българин, считано от 1 януари 2007 г. С него се вдига почти двойно размерът на защитените депозити - от сегашните 25 000 на 40 000 лв. Това означава, че при фалит на банка вложителите в нея няма да изгорят и със стотинка, ако са й поверили до 40 хиляди лв. Фондът за гарантиране на влоговете ще изплати всички депозити, но до този таван.

Поправките в Закона за енергетиката пък ще зарадват всички потенциални инвеститори, които имат планове да произвеждат ток от чисти и възобновяеми източници, като водата, вятъра, слънцето и т. н. Една от промените предвижда "желязна" гаранция, че държавата не само ще продължи да изкупува "зелената" електроенергия на по-високи цени, както е и в момента, но и че ще го прави без уговорки през следващите 12 години. Така компаниите, които сега се колебаят дали да градят малки вецове, ветрени генератори и соларни мощности в България, ще бъдат окуражени да направят своите инвестиции.



Насърчаването на "зелената" електроенергия



е част от европейските ни задължения. Според договора за присъединяване до 2010 г. България трябва да добива поне 11% от електричеството си от възобновяеми източници.

И Законът за виното и спиртните напитки влезе в парламента за корекции в европейски дух. Част от тях спасяват любителите на чашката от най-опасния махмурлук, който причиняват питиета със съмнителен състав. Други пък товарят с нови такси и бумащина производителите на гроздови и други еликсири. На нашите винзаводи бе забранено да влагат синтетичен спирт в алкохолните си артикули. Всеки декар лозе пък задължително ще трябва да се впише в националния регистър, а ако собственикът му е пропуснал, всеки съсед или бдителен чиновник може да стане причина лозето да бъде вписано служебно.

Други текстове в закона предвиждат нови такси, които ще оскъпят хубавите вина - ще се плаща за утвърждаване на регионално вино, за признаване и за издаване на контролен номер на качествено вино. За правото да се засаждат нови лозя също ще се събират такси. Такива са правилата в ЕС, те не допускат свръхпроизводство на грозде и вино и по този начин държат цените на ниво.

И Законът за патентите, който е с 13-годишен "стаж", се наложи да бъде прекроен, за да влезе в крак с последните промени в еврозаконодателството. Това обновяване е изцяло в полза на изобретателните, защото предвижда



опростяване на процедурите



и съкращаване на сроковете за регистриране и признаване на патенти, полезни модели, изобретения и т. н.

Към поредни обновления в европейски дух се отправи и Законът за тютюна и тютюневите изделия. В хармония с курса на ЕС, който вгорчава живота на цигарените концерни и на пушачите, и в нашето право ще влезе забрана фирмите - производители и търговци на никотинови изделия, да стават спонсори на радио- и телевизионни предавания. "Булгартабак холдинг" и цигарените фабрики няма да имат право да се рекламират, участвайки като донори в различни международни прояви. Това вече е забранено на европейските концерни. В графата "Добри новини" за пушачите е друга промяна в закона, която би трябвало да свали леко цените на вносните марки цигари. Тя премахва сегашните вноски, които са 5% от облагаемата стойност на дължимите мита при импорт на тютюневи изделия.

Друг съвсем нов закон урежда събирането на статистически данни за търговията на България със страните от ЕС. Фирмите, които продават стоки в Евросъюза или получават доставки оттам, ще трябва да попълват специални декларации за целите на Интрастат - статистическата мрежа на ЕС. Тези декларации ще се подават само и единствено по електронен път, което означава, че всяко предприятие ще бъде принудено да си купи "електронен подпис". Освен това е неизбежно и въвеждането на нов софтуер заради отчитането по Интрастат. Държавата е обещала да раздава безплатно програмата, но така или иначе като всяко нововъведение и това означава допълнителен разход на време и на средства за бизнеса.

Синхронизирането на нашите норми с правилата на ЕС е част от цената, която плащаме за членството в общността. То означава повече разходи, допълнителна бюрокрация, затваряне на неприспособени и неприспособими към евростандартите предприятия, фалити на фирми и по-високи цени за крайните потребители. Но в същото време то е и най-сигурната гаранция за нас самите, че ще бъдем пълноправни и равностойни граждани на общия съюз, а не втора ръка европейци.