Като един нов Левски Георги Първанов неуморно обикаля страната, а пред него и зад него като гъби никнат инициативни комитети по издигане кандидатурата му за президент. Ентусиазмът на трудовите колективи по места мощно е подгрят с мастита агитка в центъра. Преди дни от София бе огласена подписка на 82-ма интелектуалци. За голяма част от тях участието в подобни мероприятия не е изключение, а практика. Те не пропускат възможност да украсят с имената си всякакви подписки, даже ако трябва да опрашват противникови цветчета. На миналите избори актьорът Васил Михайлов например преизбираше Петър Стоянов, защо пък сега да не преизбере Георги Първанов? Историкът Божидар Димитров още на кметските избори си избра Бойко Борисов, но понеже засега той не се кандидатира, защо Димитров да не уважи най-накрая своите? Неповторимият шоумен Деян Славчев-Део също се оказа



пощелив към голямото

политическо добрутро



Освен ако не е ангажиран по-сериозно в кампанията на Първанов - което ще е страхотна находка за неговия предизборен щаб, - едно невинно политическо оцветяване на Део едва ли ще му е от полза като младежки гуру.

След подписката на "хората на духа", както се изразява "Дума", ще се съставят и списъци с имена на спортисти (вчера волейболните национали веднага се реваншираха за многократното присъствие на Първанов на техни мачове във Варна), после технократи, юристи, миньори и пр., и пр. съсловия. Докато подписката стигне поне 100 000 - много повече от исканите по закон 15 000.

Разбира се, Първанов няма нищо общо с това всенародно предприятие, даже хич не знае за подписката на интелектуалците. Но на практика като един нов Стамболийски се цани за



национален президент не

просто като надпартиен,



а като всесъсловен. Собственият принос на неговия щаб към аграрпопулисткия подход на Стамболийски е в отиграните схеми на соцреализма, с дъх на Априлско поколение.

Според изтекли в медиите съобщения Първанов смята да остане втори мандат пак под рубриката "Социален". Като я съчлени с рубриката "ЕС", на който явно ще се падне отговорността и за социалните обещания, и за сегашното управление на тройната коалиция. Според предварителна информация в 50-страничната брошура, с която Първанов ще си отчете изминалите 5 години, тезата е, че с връчването на мандата той направил компромис в името на членството ни в ЕС.

Първанов прихваща и от Фердинанд, който, като го освиркат студенти, директно затваря университета. Е, сега не е 1907 г., нито пък Първанов е цар, но всеки опит за публично изразено неодобрение към него се третира от полицията като нерегламентирано



посегателство над

защитената му

президентска територия



Като случая с няколко националисти онзи ден във Варна, които полицията респектира, задето били смутили обществения ред и нямали предварително разрешение за демонстрация. Сякаш никой в тая божем демократична страна няма право неорганизирано и спонтанно да освирква и иска оставка. Подобни случки може да са въпрос на полицейско престараване, но до този момент не сме чули отношението на президента към инцидента.

Всъщност Първанов отдавна е в предизборна кампания, ползвайки за прикритие правомощията и задълженията си на действащ президент. Всесъсловната подкрепа едва ли ще разубеди някого, че той е кандидат на БСП и на ляво ориентираните избиратели. Нито пък може да придаде някаква нова плът към социалния му образ. Освен по един архаичен начин - с внушението, че зад него е целият трудов народ, воглаве с прогресивните интелектуалци, стопански ръководители и спортисти. Малкото, което остава извън този всеобемащ кръг, са само едни нездрави сили, които могат просто да бъдат неглижирани, с които даже няма да се влиза в спор, но пък и няма да им се позволи да освиркват.