Какво ли очаква главният прокурор Борис Велчев от призива си неотдавна прокурорските сдружения да генерират нови идеи за поведението и етиката на обвинителите? И дали си дава сметка, че най-вероятно ще удари на здрав камък...

Операция "Чисти ръце"; прокурори - хотелиери; обвинители, предложени за уволнение заради потулени дела; унищожени дневници, за да се прикрият виновните за затлачването им; немарлива работа по знакови разработки. Напоследък ври и кипи в държавното обвинение. Но кой знае защо, и трите организации в гилдията - Асоциацията на прокурорите в България, Националното сдружение на българските прокурори и Съюзът за борба с корупцията "Законност", са потънали в пълно мълчание. Никой не си слага главата в торбата с оценки или отношение. Може би защото по нито един от случаите няма краен резултат и има "опасност" да се окаже,



че са заели "неправилната" позиция



Само че същите тези организации бяха доста активни съвсем доскоро, когато начело на държавното обвинение бе Никола Филчев. С уточнението, че активността се изразяваше предимно в хвърлянето на кал една по друга или по трети лица.

По времето на Филчев най-близка му бе Асоциацията на прокурорите в България. Някои още помнят как именно чрез нея Иван Костов за първи път бе квалифициран като "клиент" на държавното обвинение. Сега хората от ръководството й не се радват на добър климат в прокуратурата. Сред най-ярките примери е Николай Ганчев, срещу когото тече дисциплинарно производство за уронване престижа на съдебната власт заради контактите му с бизнесмена Илиян Пенев-Мацола. И му се стяга примка около врата заради хотелиерския бизнес.

Не може да се отрече, че в унисон с промените покрай новия главен прокурор асоциацията, ръководена от пловдивския обвинител Росен Димов, се опита да прикани членовете си да огласят своите имотни декларации. Обаче го направи след призива на Велчев, и то безрезултатно. Затова лесно



може да се изтълкува и като пиар акция



Тези неща Димов открай време ги разбира.

Националното сдружение на прокурорите преди беше алтернативата. То бе създадено, за да се озъби на асоциацията и на главпрокурора, и събра в редиците си двайсетина обвинители. "Никола Филчев насажда властта си с диктат", писа тържествено сдружението в съобщение до медиите преди четири години. И си постави за цел да брани професионалната свобода на прокурорите при решаването на делата. Цялото му ръководство - Васил Миков, Валери Първанов и Анна Банкова, бе низвергнато по времето на Филчев, но сега печели доверието на Велчев. Новият главен прокурор не се подчини на Висшия съдебен съвет, който отказа да назначи Миков за висш прокурор, и сам го командирова във Върховната касационна прокуратура. Първанов стана зам. главен прокурор, с което продължи постепенното избутване в сянка на бившите доверени лица на Филчев.

Съюзът "Законност" пък направо потъна в земята. Въпреки че едва ли на някого липсват



декларациите с обидни квалификации



срещу хората, посмели да нападат бившия главен обвинител. В тях най-меките определения бяха "вонещо гърло", "миризлив мушмурок", "влечуго", "международен шарлатанин" и т. н. И с това съюзната дейност на "Законност" се изчерпваше. Сега се изчерпва и благосклонността на звездите към шефа на съюза Спартак Дочев. В момента той е в немилост и чака решението на Борис Велчев за дисциплинарни санкции.

В съществуването си дотук нито една от прокурорските организации не показа поне зачатък на истинско гилдийно сдружение. На което редовите обвинители да разчитат, че ще ги подкрепи срещу натиск по ключово дело. Но и което да отлъчва от редиците си заради моралните злоупотреби. Сдружение с активна позиция по болните проблеми на прокурорите, които не се изчерпват само със законодателството.

Иначе от сегашните три организации няма никакъв смисъл, ако се запазят в сегашния си вид. И ще е по-добре да се саморазпуснат, за да е ясно, че ги няма.