АТАКИСТ

Смятам, че това е една прекрасна идея! Има хиляди хора, които с години чакат за трансплантация, и единствената причина да не я получат е, че няма донори! А и как да има? Стоиш си ти вкъщи, няма кво да правиш и си викаш: "Абе що не ходя аз да подпиша една декларация, че съм съгласен органите ми да бъдат дарени след смъртта ми." Едва ли някой ще тръгне да се занимава... А такива хора, убеден съм, има много. Аз съм един от тях.

Ако нямаш някакви конкретни планове за твоите органи след смъртта ти, смятам, че е много по-добре да спасиш нечий човешки живот или да го направиш по-лесен, дарявайки бъбрек например, отколкото да бъдеш погребан или кремиран...

А и по този начин мафията ще изчезне! То тя и затова сега съществува, защото търсенето е голямо, а предлагането - никакво.



FL

Подписването на декларация не е просто! Хиляди тежко болни, в безсъзнаие, малограмотни, спешни случай не могат да подпишат, а са противници тялото им да се поругава.



гЪщер

"От мнозинството изтъкнаха лекарската етика и Хипократовата клетва като единствена гаранция срещу възможните злоупотреби с донори".

Изключително популистично, господа-другари! Но според друга статия в "Сега" лекарите у нас масово отказват медицинско обслужване на хора с ХИВ и СПИН.

Това ли е лекарската етика, на която пациентите трябва да се основават? И кой гарантира, че лекари, отказващи медицински грижи на пациенти, болни от СПИН, няма да се държат по подобен начин към пациенти с други заболявания или към донорите, за които лекарската етика и Хипократовата клетва били гарант?

Дотук става ясно, че нито един от аргументите, приведени в подкрепа на "донорството по презумция", не е достатъчно силен. Тогава какво би накарало един депутат да състави, прокара и гласува за този законопроект? Финансовите интереси на "трансплантационната" мафия вероятно?



Chicho Dr.

Ако, не дай си боже, на вас или на ваши близки се наложи да се присадят органи като последна възможност за спасяване на живота им, ще оревете орталъка, колко лоши са били българите, че не си давали органите. Нека да не стигаме толкова далече. Ще дам по-прост пример от моя опит като хирург в България. Колко пъти сме търсили безрезултатно кръв за ранени/болни хора и близките им обвиняваха целокупния български народ, че бил лош и не дарявал кръв? А като отмине напрежението, същите тези оплаквачи никакви ги няма да дадат кръв. При нас за съжаление важи принципът: "Аз да не се мина. Другите не ме интересуват." Затова и халът ни е такъв. Молете се да не ви се случва горепоказаната нужда.



Федя

"Тялото не е собственост на държавата. Донорството е морален акт и той се прави свободно и съзнателно."

В това изречение е концентрирана философията на обсъждания проблем. Чий е този живот все пак? И чие е моето тяло все пак?

За да не бъда упрекван в неразбиране на проблема, ще напиша: аз съм за трансплантациите. Не виждам причина да не дам съгласието си за трансплантиране на органи на мой близък, освен в случай че този човек в разговор с мене не е изразил противната позиция. Смятам това за мое морално задължение.

Chicho Dr., по времето, когато ние с тебе сме били в казармата, кръв се даваше под строй. По време на една такава акция гръмнаха военните заводи в Сопот и един от войниците отказа да даде кръв. Командирът насила го сложи на леглото и момчето припадна, та се наложи да го свестяват. Това ли трябва да ни се случва през ХХI век? Да се превърнем в "склад за резервни части" ли?

И още нещо. Наскоро в пресата беше изнесен следният любопитен факт - родители дават съгласие органите на дъщеря им да се трансплантират. Оказва се, че медиците не са готови да извършат трансплантация на повечето органи, и се вземат само бъбреците. Още един случай: на дете трябва да се извърши трансплантация на черен дроб. Има донор - майка му. Но трансплантацията не може да се извърши поради липса на пари. Тоест проблемът с трансплантациите съвсем не е в липсата на донори и на съгласието на близките за донорство. Нека лекарите първо да решат проблемите в собствената си гилдия и тогава да обвиняват останалите в егоизъм и неразбиране.



Krydderi

Има нещо, наречено персонална неприкосновеност, което лежи в основата на човешките права. Това съвсем не изключва кампания по разясняване важността на донорството, но присвояване на права върху човека - жив или мъртъв - по презумпция, е недопустимо и неморално. Как могат да ме баламосват, че моята сигурност се крепи на Хипократовата клетва, след като няма санкции за неспазването й, а и не би трябвало да има - тя е морална норма. За всичко останало има закони.



skyspirit

Проблемът според мен е, че все още населението е извън здравната система. Какво значение има, че работим и си внасяме здравните вноски, като не фигурираме в никакъв регистър за здравен статус? Водим се някъде на картонче в София, а във Варна, ако не дай боже стане нещо, не ни знаят здравната история.

Затова, докато не се въведе работещ регистър за здравния статус, не трябва да има презумпция за съгласие за донорство. Ще кажете, че скитници и маргинали не влизат в болници и регистри. Това се решава много лесно - чрез полиция и социални служби.

Пишат, че донорството е морален въпрос. Точно така е, но за да има морал, човек трябва да е в ясно съзнание и дееспособен - не психично болен или дементен. Във всички останали случаи решението се взима от трето лице. Ако са близки и роднини - добре. Все още според всички конвенции за права на човека държавата не разполага свободно с тялото му.



Графът

Абсолютно правилно решение! И ничии права не са погазени, нито има някакво "присвояване" - който не е съгласен да си дари органите, отива и го заявява. Никой нищо не решава насилствено. Тези, които не са съгласни, положително ще отидат веднага да го заявят, защото отношението им към въпроса е активно, заинтересовани са да си пазят органите. При досегашното положение 99% от съгласните (и ние, цялото семейство) не са отишли да заявят желанието си просто от нехайство.

Все пак в резултат на прочетеното тук всеки от нас (в семейството ми) ще подаде декларация, че не разрешава органите му да се ползват от хора, които са декларирали отказ за собствените си! Пазете си своето, ама не искайте чуждото!