От догодина българските фермери ще имат две възможности, ако произведат повече мляко от личната си квота. Първата е директно да го изхвърлят. Ако обаче все пак успеят да го продадат на изкупвач, после ще връщат парите, та и отгоре. Такива са правилата на ЕС. Може би защото селското стопанство е най-дотираната сфера в съюза, за него има и най-строги количествени ограничения, като всяко свръхпроизводство се наказва.

Едва наскоро българското правителство гласува законопроект, уреждащ какво се прави с всеки, който произвежда прекалено много. Засега изглежда, че млекопроизводителите ще бъдат най-подготвени за ограниченията, защото системата от индивидуални млечни квоти, която ще заработи от 1 април 2007 г., вече се експериментира.

В преговорния процес по глава "Земеделие" страната ни договори



национална квота от 979 000 т краве мляко



Количеството е на база статистиката за произведеното мляко в България през 2003 г. Влизайки в ЕС, страната ни няма право да надвишава националната си квота. Към 2010 г. може да получим допълнително още 39 000 т мляко.

През тази експериментална година въпросните 979 хил. т вече са разпределени. 117 026 фермери са получили индивидуални квоти за общо 933 000 т мляко.

Останалите 46 000 т влизат в националния резерв. Оттам ще се разпределят количества за производство на новозаписали се фермери или на стопани, които са увеличили стадото си. За нова квота обаче може да се кандидатства само ако се гледат повече от 10 крави.

Квотите са разпределяни на базата на годишните декларации на стопаните за произведеното от тях мляко през 2005 г., които те подаваха до 15 януари т. г. От агроведомството обаче засичаха данните с анкетните карти, попълвани от стопаните през 2004 и 2005 г. Така изловиха



опити на фермери с невярна информация



да си осигурят по-голяма квота. Например в един от случаите производител, който две поредни години декларира 2 крави, изведнъж се оказва с 10 и иска квота от 50 т.

"Тези случаи се изпращат в общинските служби по земеделие. Те проверяват по регистрите на ветеринарната служба или на място дали този човек наистина има 10 крави или само две, за да определим квотата", уточни Цветан Димитров, шеф на дирекция "Животновъдство" в агроведомството. Тази година са проверени 19 600 ферми. В някои от случаите стопаните действително са закупили нови животни, но в други просто са се опитали да си осигурят по-голяма квота.

След получаването на квотата фермерът може да сключи договор само с един изкупвач, и то одобрен, влязъл в публичния регистър. Изготвянето на регистъра обаче закъсня с повече от месец, защото изкупвачите трябваше да попълват купища документи. Сред тях са удостоверение, че е вписан в Търговския регистър, заверено копие от ветеринарното разрешително, че помещенията за съхранение на млякото и камионите за транспортиране отговарят на хигиенните норми. Те подаваха и декларации, че притежават персонален компютър, принтер, електронна поща, софтуер за всекидневна регистрация на изкупуваното мляко и отчитане на маслеността му. Изкупвачите също бяха подложени на проверки на място от земеделското министерство, за да се установи дали записаното по документи отговаря на реалността.

Сега в сайта на ведомството са качени одобрените 259 изкупвачи на мляко.

Евросистемата срещу свръхпроизводство е разработена така, че изкупвачите и фермерите



взаимно да се дебнат за нарушения



Ако някой производител надвиши годишната си квота, а изкупвачът му я купи, държавата няма да търси краваря. Тя ще накаже мандрата, като "изтегли" директно глобата от банковата гаранция, която всеки изкупвач от 1 януари догодина е длъжен да учреди в полза на Разплащателната агенция към земеделското министерство. За прекупвача остава грижата да си търси парите от нарушителя производител, като това ще бъде регламентирано в договорите помежду им.

Глобата за всеки литър над индивидуалната млечна квота е 27,5 евроцента, или 55 ст. В момента изкупната цена на най-качественото краве мляко е около 40 ст.

Директни санкции са предвидени и за фермерите, в случай че сключат договор с нерегистриран изкупвач. Освен че ще плащат, те ще губят индивидуалната си квота и ще могат да си я възвърнат едва след година.

От 2007-а държавата ще орязва и квотата на фермерите, продали под 70% от предварително заявеното. Но тъй като намаленото производство може да се дължи на обективни обстоятелства - карантина заради болест в района, пожар, наводнения и др., стопаните ще имат право да си възстановят квотата през следващите години.

Загубените квоти в резултат на санкции ще се прехвърлят в националния резерв.

До края на 2008 г. получаването на нова квота или увеличаването на съществуваща ще става безплатно от резерва. От 2009 г. това става платено чрез т. нар. квотна борса, която дотогава трябва да заработи.



Голямото писане



Както при по-голямата част от европравилата, и при млечните квоти стопаните вече отделят твърде много време за писане. "Най-важното е фермерите редовно да попълват в дневниците си количествата мляко, което предават дневно", казва Цветан Димитров.

Книгите бяха раздадени на стопаните в началото на 2006 г. и са едно от доказателствата на производителите, че са изпълнили квотата си. Останалите са документите за доставките, издавани от изкупвачите, и записите в техните дневници.

Земеделското министерство възнамерява от 1 април 2007 г. хартиените дневници да бъдат заменени с магнитни карти. Вече се изгражда национален софтуер за регистрация на млечните квоти. Немското дружество за техническо сътрудничество (GTZ) ще финансира с 300 000 евро софтуера, а агроведомството ще даде пари за хардуера.

В магнитната карта на всеки фермер ще са кодирани името, квотата му, с кой изкупвач е сключил договор и др. При всяка доставка на мляко той ще поставя картата си в четящото устройство на пункта. Така ще се записва количеството и маслеността на предаденото мляко и ще се отчита остатъкът от квотата. Освен изкупвача, преработвателя и ветеринарите достъп до софтуера ще имат и областните земеделски дирекции и Разплащателната агенция.







Каре

Как ще се кандидатства за квота през 2007 г.



До 15 януари производителите трябва да подадат заявления до областните дирекции "Земеделие и гори" за произведеното количество мляко през предходната година. Те трябва да представят и извлечение от регистъра на местните ветеринари колко животни притежават, включително и номерата на ушните им марки.

Нередовни документи ще могат да се оправят до 30 януари. Ако грешките не са отстранени в този срок, стопаните губят право да участват в разпределението на млечните квоти.

Областните дирекции ще изпращат заявленията до регионалните млечни бордове, които ще са 8 за България - в Благоевград, Пловдив, Сливен, Кърджали, Враца, Плевен, Русе и Добрич. Задачата на бордовете е да изготвят предложения за разпределение на квотите и да ги изпратят на Националния млечен борд (НМБ). Всичко това трябва да стане до 20 февруари, когато е срокът националният борд да изпрати обобщено предложение до земеделския министър. След това са предвидени 14 дни за проверка дали при разпределянето на националната квота е спазен закона. Ако всичко е наред, министърът издава заповед. До 1 април всеки производител трябва да е уведомен каква квота му е отпусната за периода до 31 март на следващата година.