Проф. Костадин Бобев е роден на 28. IX. 1938 г. в с. Поликраище, Великотърновско. През 1964 г. завършва химия в СУ "Св. Климент Охридски". През 1968 г. започва работа в Научноизследователския институт по криминалистика и криминология (НИКК) на МВР. От 1975 г. до сега е директор на института. Специализирал е в Русия, Великобритания, Франция, Швеция и САЩ. Автор е на 7 книги по криминалистика и на близо 100 научни публикации. Преподава в два университета.





- Професор Бобев, кога ще има резултати от допълнителните изследвания във Великобритания за разследването на убийството на сестрите Белнейски?

- Тези изследвания изискват време. Само за първия стадий на този анализ ще трябва да се изчака около месец. При него англичаните ще кажат дали това, което ние сме получили досега като резултати, са го получили и те. Отделно ще кажат дали са получили и допълнителен резултат, който да позволи да продължат изследването.

- Защо се налага подобрението на ДНК профилите да се извършва във Великобритания? Какво е направено до момента в тази връзка във вашия институт и какво може да се подобри?

- Ние изолираме ДНК профили по най-съвременната британска методика. Успяхме да получим ДНК профили, но в едната си част, това е Y-хромозомата - липсва информация. По този начин става трудно резултатите да се проверят в ДНК базата данни. Проверките, които могат да се направят, са на основата на представени лица. Трябва да ни представят конкретно лице и ние да съпоставим данните с това, което сме изолирали като резултат. Именно тази липсваща информация разчитаме да получат британските експерти.

- Каква е разликата между пълния профил и този, който сте получили?

- Разликата е, че с този профил, който имаме, можем да установим съвпадение с някого, който ни е даден за проверка. Ако на едно лице профилът съвпада, това все още не значи, че той е извършителят на престъплението. Профилът ще е същият както за конкретното лице, така и за неговите кръвни роднини - баща, братя, братовчеди. По този начин са проверени всички лица, предоставени от следствените и от прокурорските органи.

- Какво точно показаха резултатите от повторното изследване в САЩ? Коментарите бяха, че не са били успешни.

- Там достигнаха до същия резултат, който имаме и ние.

- Много надежди се възлагаха на това изследване, говореше се, че там са най-добрите професионалисти..?

- Американците разполагат с най-добрата апаратура и техника, но може би най-новите методики се прилагат във Великобритания. Англичаните правят такива експертизи от 1986 г. и ги развиват. Методиката и опитът им дават надежди, че наистина могат да направят подобрение на профила.

- Какви възможности пред по-нататъшното разследване ще даде евентуален подобрен профил?

- При подобрен профил ще можем да направим проверка в нашата база данни с ДНК регистрации на 20 000 души. Освен това чрез Интерпол можем да изпратим профилите в чужбина и там също да проверят своите регистрации. Естествено, такива проверки се правят само на регистрирани лица, на които са вземани ДНК проби.

- Колко време ще отнемат впоследствие и тези проверки и какви ще са шансовете да се разкрие престъплението, ако все пак профилът бъде подобрен от англичаните?

- Ако профилът се подобри, проверките в масивите стават много бързо. За около 15 минути ще може да се проверят поне 50-100 хиляди лица, които са регистрирани. Разбирате, че това коренно ще подобри бързината и качеството на работа.

- Обичате да казвате, че няма престъпник, който да не остави никакви следи на местопрестъплението. При толкова неразкрити случаи обаче явно има и такива, които добре прикриват следите си?

- Следи винаги има. Да вземем пример с лице, което пише заплашително писмо и взема всички мерки - ръкавици, изрязани букви, за да не се проследи почерка, и т. н. След като пусне такова писмо, той счита, че е взел всички предпазни мерки. Това, което престъпникът не може да заличи обаче, е миризмата, която остава по писмото. Писмото се насища с негова специфична миризма, предадена от тялото и от дрехите. Науката за миризмите се нарича одорология и ние я използваме и прилагаме в специални лаборатории. Миризмата може да се изолира и да се затвори в стерилизирани буркани. Tака може да се съхранява и 20 г. Само в София годишно имаме около 200 експертизи, в които доказваме кой се е докоснал до даден предмет.

- Кой вид престъпления създава най-големи трудности за анализ и извършване на експертизи?

- Единственото, което представлява сложност, и не само за нас, това е анализът, изследването за давност на инкриминирани случаи. Имаше случай с едно отравяне, при което шишето с отровата е било захвърлено. Питат ни кога течността е засъхнала и кога шишето е захвърлено. Това нещо никой в света не може да го каже и тези експертизи са най-сложните.

- Какво е развитието на спора ви със следствието и съдилищата за неизплатените суми за направени експертизи?

- От тези около 1 милион лева, които ни дължи следствието, една част вече се изплати. Имаме да получаваме още около 600-700 хил. лв по експертизи. На следствието всъщност са най-големите задължения, защото по принцип експертизите се правят на етапа на досъдебното производство. Съдът възлага много експертизи по граждански дела, но там страните по делата си ги плащат.

- За вас лично кое е възможното решение на този въпрос, за да не се стига всяка година до такива задължения? Явно е, че практиката трябва да се промени.

- Проблемът идва оттам, че никой не си прави сметката колко ще струва един анализ. И сега продължават да възлагат експертизи на по-незначителни обекти и те поглъщат много средства. Ако експертизите не бъркат в собствения джоб на онзи, който ги възлага, исканията са безотговорни. Съгласен съм това да се прави за тежки престъпления, както за случая в Пазарджик, когато Висшият съдебен съвет отпусна допълнителни 80 000 лева. В много случаи обаче ситуацията е коренно различна. Има един показателен случай с отсечени две дръвчета. Намерен е един фас от цигара и искат ДНК анализ, за да се види дали този, който е хвърлил фаса, не ги е отсякъл. Може ли да се възлага експертиза за 300 лева, при положение че тези дръвчета сигурно струват 10 лева?!

- Само в България ли стои този проблем?

- Доколкото съм запознат, на Запад дават на следствието и дознанието определени суми за тези изследвания. Когато има годишен лимит, много добре се прави сметка кога и какви експертизи да се възлагат.

- В института няма ли такъв определен бюджет, според който да се преценява колко и в какви случаи да се правят експертизи?

- Има, разбира се. Ползваме различни фондове, по които се превеждат финансови средства - за заплати, социален фонд, за химикали, апаратура и трудно може да се каже точната сума. Все пак, ако не са различните международни програми, по които кандидатстваме за нови техники, и ако разчитаме само на собствено финансиране, няма да можем да поддържаме нужното ниво.

- На базата на това по-сложно финансиране какво ново е внедрено като техника и модернизация в института?

- В момента се работи по въвеждането на информационна система за работа с веществени доказателства, наречена LIMS. Тя е американска, финансирана е от САЩ и я внедряваме заедно с американски колеги. Надяваме се до средата на следващата година да заработи и при нас. Много е необходима, защото контролира сроковете, пълнотата на изследванията и всички участници в процеса не могат да избягат от отговорност. По всяко време мога да проверя на какъв етап е дадена експертиза и защо се бави.

- Казвате, че е трудно сами да финансирате внедряването на нови техники и апаратури. Как ще аргументирате тогава оценката си, че работата на института е на най-високо ниво? Не е логично да разчитате на чужда помощ и същевременно да сте водещи в областта?

- Няма такава зависимост. Понеже говорихме за ДНК анализите, ще спомена, че нашата ДНК лаборатория е финансирана изцяло от нашето правителство е от първите в Източна Европа, която изгради и ползва база данни с профили на извършители на престъпления. Показателно е, че по доклад на Британската полицейска лаборатория в Бирмингам българската ДНК лаборатория е класирана на пето място в Европа.